DeFakto.bg DeFakto.bg
Пpaвoвaтa дъpжaвa трябва дa ocтaнe пpaвoвa и в cитyaции нa извънpeдни и oпycтoшитeлни cъбития, ĸoгaтo пpaвaтa нa чoвeĸa ce нyждaят oт зaщитa в нaй-гoлямa cтeпeн, посочва съдия докладчикът Павлина Панова
Единодушно Конституционният съд обяви за противоконституционно виртуалното явяване по дела за арести на обвиняемите. Съдът „отмени“ разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изречение второ от Наказателно-процесуалния кодекс, която позволява дистанционно да бъде решаван въпроса за задържането под стража.
Атакуваната от омбудсмана разпоредба противоречи на принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1,) правото на лична свобода и неприкосновеност ( чл. 30, ), правото на защита (чл. 56) и правото на защита във всички стадии на процеса (чл. 122 ) от Конституцията, поради което следва да бъде обявена за противоконституционна, обявиха съдиите.
Подкрепа за подобен изход на делото изразиха в становища Президентът, ВКС, БХК, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите и частично Асоциацията на прокурорите.
Ha 14 юни Oмбyдcмaнът нacтoя KC дa „зачертае“ втopoтo изpeчeниe нa чл. 64, aл. 2 oт Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc (HΠK), ĸoeтo глacи: „Πpи oбявeнo извънpeднo пoлoжeниe, вoeннo пoлoжeниe, бeдcтвиe, eпидeмия, дpyги фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa или пpи изpaзeнo пиcмeнo cъглacиe нa oбвиняeмия и нeгoвия зaщитниĸ, oбвиняeмият мoжe дa yчacтвa в дeлoтo и чpeз видeoĸoнфepeнция, ĸaтo в тeзи cлyчaи caмoличнocттa мy ce yдocтoвepявa oт нaчaлниĸa нa зaтвopa или нaчaлниĸa нa apecтa или oт oпpeдeлeн oт тяx cлyжитeл“.
Oмбyдcмaнът мотивира, че нopмaтa, ĸoятo дoпycĸa oбвиняeмият дa нe ce изпpaви личнo пpeд cъдa, ĸoгaтo ce peшaвa въпpoca зa ocтaвaнeтo мy зaд peшeтĸи или нaлaгaнeтo нa пo-лeĸa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe, e нapyшeниe нa Koнcтитyциятa. Koвaчeвa поcoчи, чe нoвoтo изpeчeниe нa чл. 64, aл. 2 HΠK „пpoтивopeчи нa ĸoнcтитyциoннo гapaнтиpaнoтo пpaвo нa зaщитa нa вceĸи гpaждaнин, пpoглaceнo в чл. 56 oт Ocнoвния зaĸoн във вpъзĸa c пpaвoтo нa зaщитa във вcичĸи cтaдии нa пpoцeca cъглacнo чл. 122, ĸaĸтo и нa oщe двe ocнoвни пpaвa нa гpaждaнитe – пpaвoтo лицaтa дa нe бъдaт пoдлaгaни нa мъчeниe, нa жecтoĸo, бeзчoвeчнo или yнижaвaщo oтнoшeниe, гapaнтиpaнo в чл. 29, aл. 1 oт Koнcтитyциятa, и пpaвoтo нa личнa cвoбoдa и нeпpиĸocнoвeнocт, пpoглaceнo в чл. 30, aл. 1 oт Koнcтитyциятa“.
В съдебното решение обстойно е развита тезата, че правовата държавата е държавата на правната сигурност, (което предполага законите да са ясни, точни и непротиворечиви), а „начинът, по който наказателно процесуалното право регламентира възможностите за намеса от страна на публичната власт върху правата на гражданите, както и положението, в което те са поставени по време на разследването, определя същността на държавата„. Последователно и с множество аргументи е доказана позицията за противоконституционност на законовата норма, която допуска дистанционна защита на обвиняемия, когато му е поискана най-тежката мярка – задържане под стража.
Из решението на Съда:
(…)Дори в условията на обявено извънредно положение, основният принцип на правовата държава трябва да бъде спазван. Всички извънредни мерки, дерогации от правата на човека или ограничения при упражняването им са подчинени на принципа на законност и на условията за необходимост, пропорционалност в тесния смисъл на думата и временност, които по същество са елементи на принципа на пропорционалност в широк смисъл. Тези условия са редовно прилагани и тълкувани в съдебната практиката на ЕСПЧ, Съда на Европейския съюз и различни конституционни (и други) съдилища на държавите-членки на Европейския съюз. Практиката на Конституционния съд не прави изключение в това отношение.. Изложеното е напълно относимо и към основанията за ограничаване на правото на обвиняемия на физическо/присъствено изправяне пред съдия – бедствие, епидемия или други форсмажорни обстоятелства. Като предвижда възможност за участие на обвиняемия в делото за първоначално вземане на мярка за неотклонение задържане под стража чрез видеоконференция на основание обявено военно или друго извънредно положение, оспорената разпоредба ограничава правото на обвиняемия на физическо в смисъл на присъствено изправяне пред съдията, без да въвежда стандарта за това ограничаване в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Основния закон).
(..) Всички актове на международната общност, насочени към стимулиране на използването на видеоконференцията в наказателния процес, визират процедурите по събиране и проверка на доказателствата, като се обосновават с една цел – ускоряване на производството и снижаване на прекомерните съдебни разходи. Провеждането на процесуалното действие по първоначално вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ обаче се намира извън съдебното следствие, а физическото изправяне на задържания обвиняем пред съда обективно не е в състояние да предизвика сериозно забавяне на развитието на процеса, нито изисква прекомерни деловодни разходи. Дори и в случаите на форсмажорни обстоятелства надлежното провеждане на съдебното заседание може да бъде осигурено и чрез преместването му извън сградата на съда (чл. 262 НПК).
(..)Оспорената част от чл. 64, ал. 2 НПК се намира в конфликт с правото на лична свобода и неприкосновеност, гарантирано в чл. 30, ал. 1 от Конституцията. Предвиденото отдалечено провеждане чрез видеоконферентна връзка на процедурата по решаване на въпроса за трайното задържане на обвиняемия лишава съда от възможността да придобие преки и непосредствени впечатления за обективното състояние на лицето и във връзка с това – за достоверността на неговите твърдения за наличие на физически наранявания или малтретиране. По този начин е застрашена и не е гарантирана в пълен обем забраната за мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение.
(..) Конституционният съд споделя тезата на омбудсмана, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изр. второ НПК нарушава правото на защита на гражданите по чл. 122 във връзка с чл. 56 от Конституцията. Гарантираното с последната конституционна норма право на защита е всеобхватно.
Осъществяването на видеоконферентна връзка по начина, по който е уредена в атакуваната разпоредба, поражда сериозни съмнения относно качеството на поверителността на комуникацията между обвиняем и адвокат в производство по първоначално вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 64, ал. 2, изр. второ НПК обвиняемият, чието задържане е поискано от прокурора, се намира в затвор или арест в изпълнение на задържане до 72 часа, взето от държавния обвинител.
Самоличността на лицето се удостоверява от началника на затвора или на ареста или от определен от тях служител. При всички положения обвиняемият се намира в помещение изцяло контролирано от държавата. Тя е отговорна и за осъществяването на видеоконферентната връзка, посредством която се провежда производството по чл. 64, ал. 3 НПК. Защитникът на обвиняемия в такова производство не е във физически контакт с обвиняемия, тъй като се намира в съдебната зала, в която присъства и прокурорът. Следователно всяка комуникация между обвиняемия и защитника се провежда технически чрез видеоконферентната връзка, осигурена, поддържана и контролирана от органите на държавата. Дори и други лица да не присъстват в помещенията, в които се намират обвиняемият и защитникът му докато осъществяват комуникация преди или по време на заседанието, липсват гаранции, че тази комуникация не би могла да бъде записвана или проследявана. Съществуването на съмнение за вероятен пробив в поверителността на комуникацията между защитник и негов подзащитен опорочава защитата, като отнема съществена част от нейната характеристика и я прави неефективна. В допълнение се поставя въпросът за ограничеността във времето на осъществявания контакт и възможността да се реализира действителна защита чрез получаване на адекватни съвети относно процедурата и относно предмета на производството – ограничаване на едно от най-съществените права на гражданина – правото на личната му свобода. Поради това Конституционният съд приема, че с разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изр. второ НПК съществено се засяга сърцевината на естеството на комуникация между обвиняем и неговия защитник така, както го изисква чл. 30, ал. 5 от Конституцията, поради което тази разпоредба не е съответна на Основния закон и като такава следва да бъде обявена за противоконституционна.
(..) Според Конституцията ограничаването на конституционно защитената свобода на едно лице може да стане само с решение на орган на съдебната власт (чл. 30, ал. 3) при условия и ред, предвидени в закон (чл. 30, ал. 2). Начинът, по който наказателно процесуалното право регламентира възможностите за намеса от страна на публичната власт върху правата на гражданите, както и положението, в което те са поставени по време на разследването, определя същността на държавата. Като носител на монопола за наказателно преследване държавата се нуждае от особени права, за да е ефективна дейността й. Тази ефективност не трябва да е за сметка на правата на гражданите, защитени от Конституцията. Това е недопустимо, дори и когато принудата се осъществява в името на общото благо – борбата с престъпността. Възможните ограничения върху свободата на гражданите и най-вече тяхната процесуална уредба представляват поради това чувствителен индикатор за баланса между свободата на гражданите и държавната принуда. Засягайки по недопустим начин същността на правото на защита – чрез защитник и лично от обвиняемия, разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изр. второ НПК нарушава този баланс, поради което противоречи на чл. 122 във връзка с чл. 56 от Конституцията.
Възможностите за използване на видеоконференция във времена на извънредни кризи действително представлява способ, чрез който държавата да осигури функционирането на съдилищата, така че те да изпълняват жизненоважната си функция по осигуряване на ефективен съдебен контрол за защита правата на човека. Непрекъснатият достъп до правосъдие обаче следва да е уреден в съответствие с принципите на правовата държава, а възможностите за използване на видеоконференция, предоставени от закона, следва да позволят провеждането на ефективен и справедлив съдебен процес съобразно международните стандарти за основните права, така че правовата държава да остане правова и в ситуации на извънредни и опустошителни събития, когато правата на човека се нуждаят от защита в най-голяма степен.
Решението тук
