Последни новини
Home / Актуално / Софийски районен съд отхвърли иска на “Делта гард” срещу адв. Минчо Спасов за оклеветяване

Софийски районен съд отхвърли иска на “Делта гард” срещу адв. Минчо Спасов за оклеветяване

Defakto.bg
Съдия Даниела Александрова, зам. председател на СРС. Снимка “Монитор”

Състав на Софийски районен съд с председател Даниела Александрова отхвърли иска на охранителната фирма “Делта гард” срещу бившия депутат и настоящ адвокат Минчо Спасов за оклеветяване.  Това става ясно от решение на съда от 23 септември т.г., в което съдът посочва, че ищецът не е доказал твърденията си за уронване на доброто име и  престижа на охранителите.

Делото бе заведено зa нeпoзвoлeнo yвpeждaнe пo Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe, а гардовете потърсиха  отговорност за морални вреди, нанесени на фирмата в интервю на Спасов пред БТВ и  внyшeниeтo в него,  чe ca в opгaнизиpaнa пpecтъпнa гpyпa c пpoĸypaтypaтa зa зaвзeмaнe нa бизнecи. Πpeтeнциятa e зa 10 000 лeвa.

На едно от заседанията по делото показания даде бизнесменът Илия Златанов, жертвата от разследването “Осемте джуджета”, чиито свидетелства съдът отхвърля, защото засягат “различно събитие” от  предмета на делото.

По делото защитата на “Делта гард” поддържа, че предметът на иска е абсолютно ясен – обвързването на фирмата в ОПГ, пледира той да бъде уважен и да им се присъдят направените разноски по делото.

Отхвърлете исковата молба на “Делта гард” като недопустима, пледира пред СРС и Минчо Спасов, защото по “неизвестни” причини от фирмата са се оказали засегнати от споменаването на тяхна близост с Иван Гешев и с прокуратурата и липсва деликт ( непозволено увреждане).

Интервюто на Минчо Спасов

Интервюто, повод за завеждане на делото, е от 17 юли м.г. , след старта на мащабния граждански протест  с искания за оставки на Иван Гешев и Бойко Борисов. Тогава Минчо Спасов коментира протеста и поводите за него. Заявява, че изтъкнат немски журналист, г-н Ланге, задава въпрос към ПРБ, че по негова информация частната охранителна компания “Делта гард” действа от името на Иван Гешев, иска и да разбере дали прокуратурата се е занимавала с тази връзка. Връзката, се обяснява, възниква, когато кадри на охранителната фирма са видяни да участват в протестите в подкрепа на избора на новия главен прокурор. Пресцентърът на ПРБ отговаря, че прокуратурата не изпълнява и не е изпълнявала никакви действия срещу фирмата Делта Гард.

Поводът за интереса на чуждия журналист е сигнал на немски инвеститор, чиято фотоволтаична централа в с. Оризари, Сливенско, през януари 2020 г. е била превзета от охранители на фирмата. А на 10 януари, при отиване на място адвокат  заварва  “рейд” на 50 охранители със 7 автомобила, посреща го лично Димитър Спасов-Каратиста, който му заявява, че ако не спре, ще има лични неприятности с Гешев, разказва Минчо Спасов. И уточнява, че го е разбрал от адвоката.

Твърденията на адвоката, засегнали гардовете

По делото „Делта Гард“  твърди,  че Минчо Спасов е изразил публично серия  уронващи репутацията й  неверни твърдения, а именно: – „Помните, че връзката на [фирма] с главния прокурор възникна още при неговия избор, когато тъй наречените контрапротестиращи в негова подкрепа се оказаха, че са хора на [фирма]“;

– „..чиято фотоволтаична централа е превзета от фирмата на [фирма] на десети януари тази година от петдесет охранители от [фирма]“;

– „..рейд на петдесет охранителя със седем автомобила“; – „на десети януари, когато става това рейдване на фотоволтаичната централа там отива мой уважаван колега, не обикновен адвокат като мен, председател на втората по големина адвокатска колегия в България, за да разбере какво става този рейд на петдесет въоръжени охранители със седем автомобила и тогава го посрещна лично собственикът на компанията на [фирма] Д. С. – К. и му казва „ако продължаваш да ми се пречкаш, ще имаш сблъсък с главния прокурор Г., аз теб те знам, видях те, че протестираше срещу Г.“;

– „именно фирмата „…….“ и адвоката П. – еврото са били в основата на предизборната в кавички кампания на г-н Г. при избора му за главен прокурор“;

„..Аз споделям личните си впечатления: когато протестирахме пред Висшия Съдебен Съвет, действително видяхме тези здравеняци от „…..“, които протестираха заедно с Н. Н. в подкрепа“; – „прокуратурата участва в рейдърство и на частни бизнеси като организирана престъпна група, както е в случая със З. с асансьорния завод“ – „идват обаче, забележете, с “фирма” петдесет човека рейдват“;

– „прокуратурата и тук се намесва неправомерно, „фирма“ се намесва неправомерно“; – „здравеняци на „фирма.“ бяха на другата страна, протестираха за него“;

От Делта гард“  са категорични, че изложените  от Спасов  твърдения са неверни и клеветнически, като въпросното  интервю внушава целенасочено, че дружеството  действа заедно с прокуратурата, като организирана престъпна група, че завзема частни бизнеси и незаконно е завзела цитираната фотоволтаична централа.

Мотивите на съда

Според съда обаче, че изказаните „съждения“ от Минчо Спасов за връзките на фирмата с главния прокурор и др. и личните му впечатление от „здравеняците“ при протеста пред ВСС,  не са опозоряващи. 

В случая се касае за разгласени твърдения за упражнено право на протест от служители на ищцовото дружество. Правото на протест е гарантирано от разпоредбата на чл.43, ал.1 КРБ, съгласно която гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, поради което обективно не би могло да бъде опозоряващо доброто име на лицата, които го упражняват, още по-малко за работодателя на тези лица“.

Що се отнася до мнението на Спасов, че  „прокуратурата участва в рейдърство и на частни бизнеси като организирана престъпна група, както е в случая със З. с асансьорния завод“ и др. , съдът  не приема, че са разпространени конкретни позорни обстоятелства спрямо дружеството.   „Съгласно тълковен речник на българския език думата рейд означава водно пространство, където престояват кораби и в този смисъл използването й в контекста на изреченото в телевизионния ефир от ответника и посочено в исковата молба като твърдение, уронващо доброто име, авторитета и репутацията на дружеството – ищец не може да се приеме като такова. Още повече, че посочените изрази са насочени към физическото лице – собственик на дружество и Прокуратурата на Република България”.

В този смисъл не би могло да се обоснове противоправност на изразените съждения спрямо ищеца. Изразът „прокуратурата и тук се намесва неправомерно, „фирма“ се намесва неправомерно“ представлява субективно съждение на ответника с оценъчен характер. Посоченото съждение не изнася конкретни факти, които да описват едно или повече опозоряващи обстоятелства или приписване на престъпления. Доколкото предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация от автора на тези факти, съдът намира, че по отношение на посочения израз не може да се приеме, че е налице клевета“.

 Макар и да приема, че някои от твърденията на адвоката носят белезите на противоправност, като например изразът: „чиято фотоволтаична централа е превзета от фирмата на [фирма] на десети януари тази година от петдесет охранители от [фирма]“ , в случая съдът обобщава,  че ищецът не е провел  пълно и главно доказване на реално претърпени вреди, които да са в причинно-следствената връзка с противоправното деяние.

От показанията на свидетелката С. , че „други нейни колеги са й споделяли, че получават подвиквания „мутри вън“ и лошо отношение вследствие на интервюто, съдебният състав не е успял да установи обстоятелства от значение за предмета на делото, доколкото свидетелят излага свои изводи и оценки, без да сочи конкретни факти. „ Показанията в по-голямата си част не отразяват лични възприятия на свидетеля, а преразказват впечатления на нейни колеги, които също не са детайлизирани и прецизни по отношение на фактите“.   Свидетелката казва,  че много потенциални клиенти са отказали да сключат договори за охрана Делта гард  заради твърденията за завземане на частни бизнеси, но отрича да е подготвяла проекти за договори, при които не се е стигнало до подписване, пише още в мотивите на съда.

Съдиите посочват, че съгласно Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ, т. 2 причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже.“ В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следственатавръзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е в тежест на ищеца. В заключение, съдът приема, че : ” .. Не се установи и твърдяното от ищеца уронване на доброто му име, авторитет в обществото и професионалните среди, накърнена репутация, а дори напротив – свид. С. дава показания за много сключени договори за охрана, както и много нови клиенти“.

 Решението

Съдебният състав отхвърля като недоказано твърдението за непозволено увреждане (деликт) по чл. 45 от ЗЗД, заедно с претендираната сума от 10 000 лв. и  законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба.  Не  присъжда разноски – Минчо Спасов е заявил, че му е оказвана безплатна правна помощ, без да представя договори за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд.

About De Fakto

Проверете също

Здравният министър: Ковид-сертификатът влиза в сила от 00:00 часа на 21 октомври -четвъртък (заповедта)

Окончателно  от  00:00 часа на 21 октомври (четвъртък)  в сила влиза изискването за притежаване на …

Ковид: Наказателните съдии в СРС от сряда до 29 октомври няма да гледат дела в открити заседания, отсрочват ги на нови дати

Наказателните  съдиите на Софийския район съд няма да разглеждат насрочените дела в открити съдебния заседания  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.