Последни новини
Home / Избрано / Съдия Деян Денев, кандидат за член на ВСС: Да се говори за предизвестен избор на председател на ВКС, е несериозно

Съдия Деян Денев, кандидат за член на ВСС: Да се говори за предизвестен избор на председател на ВКС, е несериозно

Defakto.bg
Съдия Деян Денев

Публикуваме отговорите на поставени въпроси към съдия Деян Денев от Окръжен съд – Варна и кандидат за член на ВСС, чието изслушване е утре

Съдия Деян Денев завършва специалност „Право“ през 1993 г. Кариерата му започва през 1994 година, като районен прокурор в
Тервел. На 01.03.2000 г. встъпва в длъжност като съдия в Окръжен съд – Силистра. От юни 2004 до април 2015 година е председател
на съда и изкарва два пълни мандата. За 2 месеца отново е съдия в него, след което за една година е заместник-председател на Силистренския окръжен съд. От юли 2016 до юни 2017 работи като съдия в съда, след което встъпва като съдия в Окръжен съд – Варна, като повече от 5 години е част от „Наказателно отделение“. С решение на ВСС от май 2006 г. придобива най- високия ранг “съдия във ВКС и ВАС “.

Съдия Денев, каква беше мотивацията Ви и защо се съгласихте да бъде издигната кандидатурата ви, съзнавайки че мандатът ще бъде само 1 г. ?
Времето е относително понятие. Eдна година не е кратък период от време, ако човек си постави постижими цели, срокът е повече от достатъчен за осъществяването им. Така че мандатът, ако този ВСС не бъде преждевременно разпуснат, е цяла година. Впрочем, ако оставащият мандат беше повече от година, не бих се съгласил да бъда предложен, тъй като не бих се откъснал за продължителен период от професията си.

Въпреки, че още в самото начало на концепцията си сте заявили, че след приключване на мандата ще поискате отново да бъдете назначен за съдия в Окръжен съд – Варна, в публичното пространство бяха изразени подозрения, че се кандидатирате заради възможността след това да бъдете назначен като съдия в по-горна инстанция – Апелативен съд. Възможно ли е да промените мнението си?

Държа да подчертая, че не се кандидатирам заради предвидената евентуална възможност за такова повишение. Въобще не я разглеждам като част от професионалните си планове. Както съм посочил, обичам работата си и уважавам колегите си. Намирам повишението си за възможно единствено след конкурс. Така че отговорът на въпроса е
лаконичен – не, няма да променя мнението си.

Как ще отговорите на съдиите, които считат изборната процедура за безсмислена, тъй като е невъзможно нерешените задачи за четири години от Съвета, да бъдат наваксани за оставащата 1 година?

Изборната процедура съвсем не е безсмислена, смисълът й е в самия ЗСВ, а необходимостта от провеждането е попълването на професионалната квота, а от там и на съдийската колегия. Освен нерешени има и недовършени, а и предстоящи задачи, както и периодични процедури.
Критиките към Съвета са насочени и към забавените конкурсни процедури или ненавременни атестации, а при намаления състав на съдийската колегия, няма как да се очаква желаната срочност.
Не се стремя към златен олимпийски медал, но не се осланям на олимпийския принцип, че важно е участието.

Защо е необходимо и важно да бъде попълнен сегашния състав на Съвета?

Освен рамкираното по- горе бих добавил и това, че съставът на колегията следва да е пълен, за да бъде пълноценен участник при вземане на решения от Пленума. Това би било от значение и за текущата работа на комисиите. Номинираното ми за участие беше анонсирано в медиите “В последния ден се появи кандидат за ВСС“. Не съм обмислял
предварително участието си в подобна процедура. Просто мнението ми е, че съдебният съвет, ако съществува, трябва да функционира в съответствие с отредния му от закона състав. А до последния ден кандидати нямаше. Това мотивира и съгласието ми да бъде предложен.

Как ще коментирате призивите на някои съдии за бойкот на гласуването за членове на ВСС?

За втори път се споменава „някои съдии“. Явни призиви за бойкот, които колегата, /с извинение за обръщението, ако му се струва обидно/ Милен Василев твърди, че чува все по- силно, не съм срещал дори и по медиите, ако се изключи обръщението на новоизбрания УС на ССБ, в което се изразява солидарност към изразеното становище и подробно описания механизъм как да се провалят частичните избори. Явно говорим или се чуваме с различни съдии.

Как ще коментирате излезлите критики в публичното пространство (засегнати и от съдия Милен Василев от АпС- София), че Вашият избор е
тясно обвързан с предстоящия избор на председател на ВКС и че целта е да не се допусне провал на този избор?

В това лично мнение, поднесено като прелюдия към въпроси с подсказан отговор, са изложени и други твърдения, едно от които е, че двете „партии“ в съвета са си стиснали ръцете, за да си поделят мирно двете овакантени места, за да не се променя съотношението на силите.
Решението си за кандидатиране съм обяснил нееднократно, и то не е продиктувано от това, че в оставащия мандат на този ВСС, следва да се проведе и избор за нов председател.
Не разбрах аз към коя партия трябва да бъде причислен, но съм сигурен, че колегите, гласували ми доверие не са си стискали ръцете с никакъв представител на съдийски „партии“ или „организации“, а са били водени от убеждение, че съветът следва да заседава в определения му от закона състав и че в този съвет аз бих могъл да ги представлявам. За себе си съм и отговорил на въпроса, дали призивите за бойкот, проваляне на изборите или оставка на изборните членове щяха да бъдат толкова силни, ако не предстоеше избор за председател на ВКС.
Впрочем, не мисля, че подписката с искането за оставка, което премина през електронните медии е достигнала до Варненски окръжен съд, а и до други съдилища в страната, а и от съдържанието и́не е ясно дали, от кои, от колко или от какви съдии изхожда.
Отделно, в публичното пространство критиките са и за това, че не може председател на ВКС да бъде избиран от прокурори. Овакантените места са от професионалната квота на съдийската колегия на съвета. В такъв случай колко ще са съдиите при избора, ако изборите бъдат „бойкотирани“?

Повече или по-малко? А да се говори за предизвестен избор, при положение че дори няма обявени кандидатури, е меко казано несериозно.
Колегите които ме познават, а те не са малко, знаят дали съм привърженик на статукво, знаят и мнението ми за редица важни решения на този Съвет, както и това дали се притеснявам да го изразя публично.
В концепцията си съм изразил становището си по въпросите, посочени като основания за искане на оставките на изборните членове на съдийската колегия. Ако ВСС е структуриран неправилно или дейността, или функциите му следва да бъдат променени, то това следва да стане чрез законова или Конституционна промяна.
Но с призиви за неучастие в избори или оставки не се възстановява върховенството на правото. Изолирани становища, изразени от името на съдийската общност не допринасят нито за обединението й, нито за укрепване на общественото доверие в съда.
В това се състои и разминаването на мнението ми с изразеното в медиите. А иначе споделям повечето изложени принципни позиции за допуснатите слабости в дейността на действащия Съвет.

Според Вас кои са най- важните неща, които ВСС трябва да свърши преди края на мандата си и кое приемате за своя лична кауза през оставащите
месеци?
Да преустанови използването на ЕИСС или да обезпечи промяната й така, че тази система да е в състояние да съдейства за извършването на цялостна реформа в съдебната система, която да доведе до по-бързо и ефективно правосъдие, а оттам и до по-пълноценно усещане за справедливост в обществото. Въпреки изготвения доклад, не съм
променил мнението си и днес за пореден път лично се уверих, че в сегашния си вид тя не оптимизира работата нито на магистратите, нито тази на служителите и не отговаря на заложените в нея цели за осигуряване на сигурен достъп на гражданите до правосъдие. Това налага възобновяване на професионалния дебат по този въпрос и съобразяване
на решението и с мнението на юридическата общност.
Следва да се поднови и обществения, и професионален дебат за нуждата от прекрояване на съдебната карта, като се отчете спецификата и ролята в общественото развитие в района на всеки един съд, като се съобрази тepитopиaлнoтo, coциaлнo-иĸoнoмичecĸoтo, тpaнcпopтнoтo, а и дeмoгpaфcĸoтo cъcтoяние нa paйoнитe.
И най-вече с открита и прозрачна дейност ВСС е длъжен да се опита да върне доверието в себе си.
Не бива да се забравя, че с дейността си този Съвет е допринесъл за доближаването на така желаната съдебна реформа, но натрупаният негативизъм пречи това да бъде отчетено.

Трябва да организира и проведе избора на председател на ВКС по такъв начин, че да не остави капка съмнение за задкулисие или влияние при вземането на такова важно решение.

Твърдите, че сте запознати с мнението на колегите си от различни по степен съдилища по редица въпроси. Според Вас, кои са най- наболелите
проблеми за тях? Кои са най- честите причини за личното им и професионално огорчение?
За личното огорчение допринася недоверието в съда като цяло и неуважението на обществото към отговорния им и неблагодарен труд.
Чувството за професионална неудовлетвореност се подхранва от ненавременното и не дотам справедливо атестиране на дейността им, нагарчащото чувство за необективност при провеждане на конкурсите и начина по който се определя възнаграждението им, като се пренебрегва спецификата на делата и броят и качеството на изготвените съдебни
актове.

В концепцията си посочвате, че традиционно проблемите в провинциалните съдилища остават извън преценката на ВСС и често са счетени за незначителни. Какво бихте искали да се промени в тази посока?
Преди години бе възприета практика за изнесени заседания на ВСС, където магистратите от провинциалните съдилища имаха възможност в пряк контакт с членовете на Съвета да изложат своите проблеми, да направят предложения и да изискат отговор, като настояват за решение. В усложнената епидемиологична обстановка такъв подход е трудно
приложим, но би могло да се помисли и за други форми за общуване. Не намирам за наивно мнението, че е време ВСС да слезе от върха на самосъздадения си съдебен Олимп и да общува с магистратската общност, вместо формално да я запознава с проекти на вече взети решения.

Категоричен сте, че не бива да бъдат закривани районни съдилища. Може ли да обосновете позицията си?

В концепцията си съм направил такъв опит. Темата е много обширна и открива поле за размисъл в общочовешки и професионален аспект.
Избраните за пилотни съдилища, които следва да се трансформират в отделения, основно се намират в бедни райони, с лоша инфраструктура и застаряващо население, което не е в състояние да ползва не само замислените електронни услуги, а в редица случаи дори и обществен транспорт. Натовареността не бива да бъде използвана като основание за

закриване на съдилища, тъй като статистиката не е в състояние да отчете фактическата и правна сложност на делата, както и тяхната специфика, да пресъздаде важността на конкретния спор за страните по него. Освен това, специализацията в малките съдилища с по двама-трима съдии е повече от условна и те ежедневно разглеждат различни видове дела. А районните съдилища притежават и други функции, оставащи встрани от прякото разглеждане на делата.
Цената на правосъдието не е само в пари, то би трябвало да се оценява в човешки съдби и оправдани надежди за получаване на справедливост.
Закриването на малки съдилища и преместването на магистратите дори би повишило комфорта им, но достъпът на гражданите до съд се затруднява, а надеждата им за законност се превръща в илюзия.
Осен това, дори и в окупираната от Румъния през 20-те години на миналия век Южна Добруджа не са били закривани съдилища. Не намирам необходимост през 21 век работещи и доказали ползата от съществуването си съдилища, пък били те в Дулово, Тутракан, Панагюрище или Ивайловград да бъдат закривани. Това, след закриването на
болниците и полицейските управления, би било още една причина за обезлюдяването на малките райони. В представата на обществото съдът означава справедливост, а тя говори за държавност.
Засягате и въпроса с липсата на мотивация у магистратите да се кандидатират за длъжността административен ръководител. Как си обяснявате тази ситуация? Като член на ВСС, какви предложения бихте дали за преодоляване на този проблем?
Изкуствено бе създадена отрицателна нагласа към председателите на съдилищата, което бяха заклеймени като „съдебна номенклатура“. Това доведе до демотивация на магистрати, притежаващи управленски качества, да поемат тежестта на длъжността „административен ръководител“. А точно отсъствието на кандидати за заемането й води до
създаването на тази номенклатура. Не са изключение съдилища с несменяем изпълняващ длъжността в продължение на години. Това не е от полза за доброто управление на съдебните институции. Впрочем, опасявам се, че дефицит ще съществува и за кандидати за следващия ВСС.
Принципът, „не зная как трябва да е, но така не е“, водещ до отрицание на всичко извършено, не е градивен.
И нито административните ръководители са „вождове“ нито съдиите „индианци“, ако ми позволите да заимствам лексиката, използвана при задаване на въпросите към мен. Ако трябва да вляза в тона бих казал, че понастоящем председателите са между чука и наковалнята. Описаните битовизми по „грижи за покрива и дограмата на сградата и командването на чистачки и параджии“ в действителност са се превърнали в задължение на председателите, но истински административните им правомощия са
толкова силно редуцирани от закона, че нормалното функциониране на органа на съдебната власт зависи почти изцяло от решенията на Съвета.
Административният ръководител, дори не е „пръв сред равни“, а фигура, която на ниво „орган на съдебната власт“ понася негативизма за несъвършенствата и слабостите в цялата съдебна система. Това е основната привилегия на днешните председатели.
Съветът има правомощия, свързани с обучението и квалификацията на съдии, прокурори и следователи. Какво е мнението Ви за програмата на
НИП за първоначално обучение на младши магистрати?
Не може да бъде друго освен положително. Като бивш съдия-наставник и бивш председател на съд, притежаващ наблюдение върху работата на назначените младши магистрати, мога да твърдя, че въведеното първоначално обучение в НИП е от голяма практическа полза за последващата професионална дейност на тези колеги.
Как оценявате действията на СК на ВСС към настоящия момент в случаи на засягане на независимостта или опити за оказване на натиск върху
съдиите и съда?
Избирателни. Обикновените съдии рядко попадат под егидата на такава защита. Дисциплинарната дейност при сигнали за нарушения от страна на магистратите се осъществява регулярно и педантично, докато случаите за своевременно реагиране при предполагаем или действителен натиск срещу дейността на магистратите са, според наблюдението ми изолирани и по скоро потвърждават твърденията ми. Мисля, че отдавна е минало времето съдът да говори само с делата си. Необходимо е и преосмисляне на медийната политика в тази насока, така че у обществото да не се оставя впечатление за недоизказаност, прикритост или зависимост при отсъждането.

Какви са най- смелите ви надежди за тази 1 година?

Чак пък смелост в надеждите нямам. Смело ще е да се мисли, с оглед насажданите настроения, че този състав на ВСС ще довърши мандата си. А иначе, надявам се, ВСС да си върне доверието на съдийската общност, да се промени негативизмът на обществото, да бъде избран достоен председател на ВКС, да съм допринесъл с нещо за тази промяна и… да мога открито и честно да погледна колегите си в очите.

Какъв искате да Ви видят колегите Ви от Окръжен съд – Варна, ако бъдете избран за член на ВСС?

Така както и те искат да ме видят. Същият.

About De Fakto

Проверете също

Съюз на съдиите: Изслушването на Главният прокурор “най-малко веднъж на три месеца” не противоречи на Конституцията

Оспорените от Главния прокурор на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание …

Здравният министър: Ковид-сертификатът влиза в сила от 00:00 часа на 21 октомври -четвъртък (заповедта)

Окончателно  от  00:00 часа на 21 октомври (четвъртък)  в сила влиза изискването за притежаване на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.