DeFakto.bg DeFakto.bg
Няма никакво съмнение че министърът на правосъдието може да иска предсрочното освобождаване на главния прокурор и председателите на двата върховни съда – това се казва в становището на проф. Янаки Стоилов до Конституционния съд по дело №17 за правомощията на министъра да прави подобни предложения за предсрочно отстраняване на тримата големи в съдебната власт до пленума на ВСС. Повод за делото стана отказът на 22 юли т.г. на Висшия съдебен да разгледа предложението на правосъдния министър за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев и пocлeдвaлия въпpoc дo cъдa нa cлyжeбнoтo пpaвитeлcтвo:“В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т.3 от Конституцията включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор в хипотезата на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които водят до уронване на престижа на съдебната власт?” МС поддържа становището, че министърът може да иска освобождаване и на ръководителите на съдебната власт.
Главният прокурор Иван Гешев депозира становище, в което защити тезата, че миниcтъpът нa пpaвocъдиeтo нямa пpaвoмoщия дa пpaви пpeдлoжeниe зa пpeдcpoчнo ocвoбoждaвaнe oт длъжнocт нa пpeдceдaтeля нa BKC, нa пpeдceдaтeля нa BAC и нa глaвния пpoĸypop, вĸлючитeлнo и xипoтeзите на тeжĸo нapyшeниe или cиcтeмнo нeизпълнeниe нa cлyжeбнитe зaдължeния, ĸaĸтo и дeйcтвия, ĸoитo нaĸъpнявaт пpecтижa нa cъдeбнaтa влacт.
Проф. Васил Мръчков обоснова различна позиция, според която ВСС е бил длъжен да разгледа предложението на министъра, защото: “Toвa e yниĸaлнo oпpaвoмoщaнe oт въpxoвния зaĸoн, ĸoeтo e изpaз нa paздeлeниeтo нa влacтитe, нo нe ĸaтo пpoявa нa тяxнoтo paздeлянe, a ĸaтo oceзaтeлнa пpoявa нa тяxнoтo взaимoдeйcтвиe и cътpyдничecтвo“, пocoчи пpoфecopът.
Проф. Стоилов е категоричен, че „предоставено общото правомощие на министъра да прави предложение за освобождаване от длъжност на „съдии, прокурори и следователи“ включва и съдии и прокурори, които заемат конституционните длъжности председатели на ВКС и ВАС, както и на „главен прокурор“. Мотивът е, че съвместяването на двете функции – съдебно-правораздавателна и управленска е особеност на изпълняваните от тях длъжности, но тя не отнема, а потвърждава общото им качеството на „съдии“, съответно на „прокурор“ по смисъла на Конституцията. А основният закон е възложил на министъра на правосъдието да иска отстраняване на всички магистрати, които уронват престижа на съдебната власт.
Становището на проф. Янаки Стоилов с незначителни съкращения:
(..) Тълкувателната компетентност на Конституционния съд е насочена към установяване на смисъла на конституционната норма, по който се спори. При констатиране на неяснота и/или двусмислие разкриването му обосновава различни възможни решения или прилагането е противоречиво, като по този начин даването на задължително тълкуване служи непосредствено за повече ефективност на основния закон (определение № 4 от 14.08.2007 г. по к. д. № 9 от 2007 г.). Така Конституционният съд отстоява своята роля на официален тълкувател на конституционните норми.
Различното тълкуване и прилагане на нормата оформя две противоположни разбирания. Според едното разбиране, правомощието на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията във връзка с чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията не дава възможност той да сезира пленума на ВСС с предложение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор. Според другото разбиране, такава възможност се съдържа в разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията.
По поставения въпрос изразявам следното становище:
Споделям разбирането, според което е налице правна възможност за министъра на правосъдието на основание чл. 130, т. 3 от Конституцията да сезира пленума на ВСС с предложение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, по изложените в искането на вносителя съображения, като излагам и допълнителни аргументи в подкрепа на тази позиция:
Правомощието на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията да иска освобождаването на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор не е изрично предвидено в чл. 130в, т. 3, но това разбиране може да бъде изведено по тълкувателен път от други действащи конституционни разпоредби. В Решение № 8 на Конституционния съд от 13.09.2006 г. по к. д. № 7/2006 г. съдът отбелязва „…възможността на министъра на правосъдието да прави кадрови предложения пред ВСС, се намира в определени отношения с други норми на основния закон. Конституционната уредба на процедурата за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрати включва разнообразни по предназначението си, но неразривно свързани помежду си разпоредби. В единство те образуват своеобразен нормен комплекс, което предопределя и начина, по който следва да се подходи при проверката за конституционосъобразността на която и да е от тях. Не е възможно и не би било правилно в този случай да се преценява изолирано отделна разпоредба или част от нея, защото, съдържайки конкретно правило, тя същевременно е елемент от цялостното уреждане на проблема в рамките на съответния нормен комплекс. По отношение кадровото формиране на съдебната власт от Висшия съдебен съвет Конституцията съдържа ясни правила.“.
Правомощието на министъра на правосъдието следва от логическото и систематично тълкуване на чл. 129, ал. 3 от Конституцията. В изр. първо на конституционната разпоредба са изброени изчерпателно магистратите („съдия, прокурор или следовател“), към които тази разпоредба се прилага, като следващото изр. второ продължава: „Те, включително лицата по ал. 2, [1] се освобождават от длъжност само при: 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.“
Препращането на чл. 129, ал. 3, изр. второ към чл. 129, ал. 2 от Конституцията не оставя съмнение, че лицата, заемащи посочените висши магистратски длъжности могат да бъдат предсрочно освобождавани от длъжност по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.
Член 130в, т. 3, чието задължително тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията е предмет на настоящето конституционно дело, е продължение и в съответствие с чл. 129, ал. 3, изр. второ и т. 5 от Конституцията. Това от своя страна означава, че лицата по чл. 129, ал. 2 попадат в кръга от лицата, които могат да бъдат освобождавани предсрочно по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.
В този смисъл би трябвало да се отговори и на изрично поставения в сезиращото искане конкретен въпрос, а имено: след като съгласно чл. 130в, т. 3 от Конституцията на министъра на правосъдието е предоставено общото правомощие да прави предложение за освобождаване от длъжност на „съдии, прокурори и следователи“, в това правомощие се включва и частта от него да прави предложение за освобождаването от длъжност на съдии, които заемат конституционната длъжност председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, както и прокурор, който заема конституционната длъжност „главен прокурор“ и запазват качеството си на „съдия“, респективно на „прокурор“ по смисъла на чл. 117, ал. 2, чл. 129, ал. 2 и 3 от Конституцията, което е и изрично потвърдено с чл. 129, ал. 3, изр. второ.
Съвместяването на двете функции – съдебно-правораздавателна и управленска е особеност на изпълняваните от тях длъжности, но тя не отнема, а потвърждава общото им качеството на „съдии“, съответно на „прокурор“ по смисъла на Конституцията. Това тяхно качество се потвърждава и от чл. 109 и чл. 117 от Закона за съдебната власт, приет на основание чл. 133 от Конституцията. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд са действащи магистрати, които активно участват в осъществяването на правораздаването, като една от основните функции на съдебната власт за защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата по чл. 117, ал. 1 от Конституцията. Те са действащи магистрати, които осъществяват върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите по чл. 124 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията.
Симетрично е и положението на главния прокурор при осъществяване на неговите прокурорски функции по чл. 126 и чл. 127 от Конституцията. Той е административен ръководител на прокуратурата – на върховната касационна и на върховната административна прокуратура при изпълнение на управленските им функции, като съставна част от съдебната власт. Правното му качество на прокурор по смисъла на чл. 117, ал. 2 и чл. 129, ал. 3 от Конституцията следва недвусмислено и от длъжностното наименование на изпълнявана длъжност.
В цитираното Решение № 8 на Конституционния съд от 13.09.2006 г. по к. д. № 7/2006 . съдът също така отбелязва: „Възможността министърът на правосъдието да прави предложения пред Висшия съдебен съвет (ВСС) за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи не възниква със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИДКРБ), обнародван в ДВ, бр. 27 от 31.03.2006 г. Тя съществува в правния мир вече осма година след промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), обнародвани в ДВ, бр. 133 от 1998 г. Тогава Народното събрание чрез изменение на чл. 30 от ЗСВ дава възможност на министъра на правосъдието да прави предложения „за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите. През годините текстът многократно е променян редакционно, без обаче тези поправки да засегнат неговата същност.“
Възможността министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията е негово конституционно правомощие. Правната природа на „предложение“ на неговия акт изпълнява само инициираща роля, без да определя крайния резултат. То има значението на „сезиращ акт“, с който се открива конституционното производство по предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор. С неговото отправяне не се предопределя изхода от производството пред пленума на ВСС, но то обвързва пленума на ВСС и той следва да го разгледа по същество и по свое убеждение да прецени дали го възприема и прави мотивирано предложение до президента за предсрочно освобождаване или да го отхвърли с мотивирано решение и с това производството по чл.130в, т. 3 от Конституцията пред Висшия съдебен съвет да приключи.
С оглед така изложените аргументи считам, че министърът на правосъдието на основание чл. 130в, т. 3 от Конституцията има възможност да сезира пленума на ВСС с предложение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.
[1] Изброените лица в чл. 129, ал. 2 от Конституцията са „председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор“.
