DeFakto.bg DeFakto.bg
Състав на Административен съд София с председател Вяра Русева осъди Висшия съдебен съвет за неимуществени вреди, нанесени на бившия районен прокурор на Девин Мария Дамянова. Обезщетението, определено от съда е в размер на 7000 лева заедно със законната лихва заради незаконното й „освобождаване от длъжност като административен ръководител“ през 2016 г.
Делото е заведено по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Дамянова, която твърди, че несправедливото наказание е накърнило доброто й име сред колегията и в обществото, и е довело до „негативни емоции, стрес, срам и влошаване на здравето и психическо й състояние.“ Като последица от преживяното е било и решението на Дамянова да напусне прокуратурата.
Пред съда ВСС оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка на преживяванията с наложеното наказание, твърди че негативните емоции са недоказани и сочи, че решението й за прекратяване магистратската кариера като прокурор е личен избор. Настоява за отхвърляне на претенцията и защитава тезата, че „не е бил отговорен за начина по който медиите интерпретирали определени факти“ в случая.
Предисторията
Случаят с прокурор Мария Дамянfва нашумя през 2016 г., когато бившият главен прокурор Сотир Цацаров внесе искане във ВСС за нейното освобождаване от поста. Като причина бе посочено, че е била наблюдаващ прокурор по дело срещу собствения й син, уличен в кражба на автомобил „Ауди“. Тогава Прокурорската колегия ВСС прие безкритично предложението на главния прокурор и на 14 септември 2016 г. Дамянова бе освободена като районен прокурор в Девин за нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Аргументът бе, че не си е направила отвод по делото, което е изпратено на друга прокуратура (районна прокуратура-Пловдив) пет дни след началото на разследването.
Година и половина по-късно, на 24.01.2018 г. обаче Петчленен състав на Върховния административен съд окончателно отмени дисциплинарното наказание на Дамянова. Върховните съдиите установиха, че: „С действията си Дамянова не само не е възпрепятствала разследването срещу сина си, напротив предприела е необходимите мерки за обезпечаване на доказателствата, както и за разглеждане на делото от прокурор, който не е заинтересован от изхода на делото. Съдът каза също, че като е изпратила делото в прокуратурата в Пловдив Дамянова „на практика е прекратила участието си в производството, още преди повдигане на обвинение, каквато е и целта на самоотвода, която в случая е постигната своевременно, като производството е предадено на прокурор, по отношение на който не са налице основания за отвод“. В решението си ВАС посочи също, че Дамянова няма други наказания, била е повишена в ранг, след като работата й е оценена високо, при други нарушения на синът й си е правила своевременно отводи, а в дисциплинарното производство активно съдействала за установяване на фактите.
Решението по ЗOДОВ:
По делото, заведено от бившия прокурор за вреди, нанесени й с наложеното наказание, съдийският състав на Административен съд София изследва и установява трите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата – незаконосъобразен акт, вредоносен резултат, причинна връзка между акта и вредоносните последици.
Първо констатира, че ВСС е наложил дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител“ – административен акт, който е отменен като незаконосъобразен.
Второ, подробно изследва състоянието и вредите, настъпили за Мария Мария Дамянова след наказанието и постановява, че незаконосъобразното решение за освобождаването от длъжност като административен ръководител е довело до влошаване здравословното и психическо-емоционално състояние на ищцата. „Отзвукът за дисциплинарното наказание в малък град като Д., където ищцата е известна на широк кръг от обществеността се е отразило изключително неблагоприятно не само социално и негативно психически на М. Д., но и на семейството и близките й, които също са познати на обществото в града“, отбелязва съдът.
Трето – заключава, че негативните емоции, изживени от нея след наказанието до „оправдаването“ от ВАС, „безспорно са в логическа причинно- следствена връзка с преживяното дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител“ и незаконосъобразността му е очевидна.
Фактът, че решението на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание е отменено след близо една година и половина, в резултат на водени съдебни процеси, както и общественото достояние, за очевидното незаконосъобразно освобождаване от длъжност като административен ръководител, дават основание да се приеме, че за ищцата са настъпили сериозни морални вреди. В този период Дамянова е преживявала негативни емоционални проблеми изразяващи се в унижение и срам, отбеляза съдът. Подчертава, че именно тези негативни преживявания са резултат от решението на ВСС. „Твърдените от ищеца негативни преживявания в резултат решението на ВСС са присъща последица на всяко освобождаване от длъжност, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му„.
За медиите
„Неоснователно ВСС поддържа, че не може да бъде отговорен за начина по който медиите интерпретират определени факти и за възприемането им от обществото“, отбелязва съдът. „Обективното отразяване от страна на медиите на настъпило събитие не може да бъде само по себе си вредоносен фактор, тъй като не е незаконосъобразно. Но доколкото то отразява едно решение на ВСС, довело до вредоносният факт, отразяването не прекъсва пряката причинно-следствена верига между него и настъпването на вредите.
“ С оглед горното, съобразявайки различните вредоносни фактори, е дължимо обезщетение за емоционалното напрежение, настъпило в резултат именно решението на ВСС и неговото обективно разпространение в медиите„, посочва съдът.
Отговорността на държавата
По ЗОДОВ тя е с широк обхват и не може да бъде ограничавана, пише в решението. „В сферата на административните правоотношения тя е аналог на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, като освен това тя е и винаги обективна, тъй като по определение изключва изследване на субективния елемент вина“.
(..)Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица в случая от отменения административен акт. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. За ищцата са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от уронения престиж, името и авторитета и в обществото като прокурор и личност, довели я до притеснения, безпокойство, трудности и негативни емоционални преживявания.
Финал: Съдът приема, че е налице незаконосъобразен акт, реално увреждане на ищеца и пряка причинна връзка между увреждането и акта, поради което и при условията на чл. 52 ЗЗД, следва да бъдат овъзмездени по справедливост неимуществените вреди на ищеца.
Като уважава основната претенция от 7000 лева от 24.01.2018 г, датата на която влиза в сила съдебното решение на ВАС до окончателното изплащане на сумата, съдът присъжда и законната лихва върху нея – от 25.01.2021 г., датата на завеждане на исковата молба. Осъжда ВСС да заплати на ищеца и разходите за адвокатско възнаграждение и държавни такси общо в размер 690 лв. Не присъжда юрисконсултско възнаграждение, претендирано от ВСС.
Предстои ВСС да се разплати с парите на данъкоплатците за незаконосъобразното уволнение, взето по предложение на бившия главен прокурор.
