Последни новини
Home / Законът / Доц. Наталия Киселова за казуса “Кирил Петков” : Трудно се налива ново вино в стари мехове

Доц. Наталия Киселова за казуса “Кирил Петков” : Трудно се налива ново вино в стари мехове

Defakto.bg

 От кой момент Конституционният съд ще зачете отказа на Кирил Петков от канадско гражданство, е ключов въпрос за изхода на делото за двойното му гражданство

Кирил Петков

Днес се очаква Конституционният съд да приеме и публикува документите,  които е получил по казуса “Кирил Петков”.  На 9 септември Съдът  поиска президентът да представи декларацията, която Петков е подал преди назначаването си. Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов – документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Кирил Петков към момента на издаване на указа на президента, а  министърът на външните работи Светлан Стоев трябваше по дипломатически път да поиска информация от Канада за наличието или липсата на канадско гражданство на Петков към 10 май 2021 г.

Междувременно Кирил Петков внесе документите за гражданството си в Конституционния съд (КС), поиска да бъде изслушан в открито заседание и да даде писмено становище. От представеното удостоверение се вижда, че Канада,  съгласно Закона за гражданството си,  официално е спряла да го третира като свой гражданин  на 20 август 2021 г. Тоест, към датата на издаване на президентския указ от 10 май т.г. за назначаването на служебния кабинет Петков е бил с  двойно гражданство – българско и канадско, а според Конституцията членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани.

На пръв поглед всичко е ясно,  но упоритостта с която Кирил Петков отстоява тезата, че не може да се игнорира заявлението му за отказ  от канадско гражданство още на 21 април 2021 г., преди указа, разгорещи темата за момента на зачитане на отказа от друго гражданство и неговата правна валидност, които не могат с лекота да бъдат пренебрегвани.

“Правото на Република България да определи кога едно лице става неин гражданин безспорно принадлежи единствено на България като израз на българския държавен суверенитет. …Не така стои обаче въпросът за правото, съответно за задължението на РБ да признае второ гражданство, дадено или отнето от чужда държава на българските граждани”, смятат адвокатите на  Петков.  Цитират и  решение на КС от 1995 г., в което се казва, че:  “Поначало наличието на чуждо, освен българското, гражданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на собствен избор.  Чуждото гражданство не е външно, натрапено качество на българския гражданин. Когато този гражданин желае да участва в упражняването на властта в РБ, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското”.

Адв. Цветомир Тодоров

Важен е моментът, към който лицето се отказва от чуждото гражданство, а не моментът, към който чуждата държава издава документ за това – тази позиция адв. д-р Цветомир Тодоров аргументира в две статии, посветени на случая “Кирил Петков” и държавният суверенитет, публикувани от  Де Факто.

Във втората “Казусът “Кирил Петков” като повод за разглеждане на някои проблеми на българското гражданство“,  адв. д-р Тодоров посочва:  “Cпopeд пpинципитe нa мeждyнapoднoтo пpaвo, фopмyлиpaни пo дeлoтo Hoтeбoм oт Meждyнapoдния Cъд в Xaгa (Nоttеbоhm Саѕе, ѕесоnd рhаѕе, Јudgmеnt оf Арrіl 6th, 1955: І.С.Ј. Rероrtѕ 1955, р. 4) вcяĸa cyвepeннa дъpжaвa caмa oпpeдeля c нaциoнaлнoтo cи пpaвo пpaвилaтa зa дaвaнe нa гpaждaнcтвo, нo e въпpoc нa мeждyнapoднoтo пpaвo дaли дaдeнo гpaждaнcтвo щe бъдe пpизнaтo oт дpyгa дъpжaвa, и ĸoгaтo ce ycтaнoвявa тoвa cлeдвa дa ce пpeцeнят дeйcтвитeлнитe вpъзĸи мeждy лицeтo и дaдeнaтa дъpжaвa (мecтoжитeлcтвo, цeнтъp нa интepecи, ceмeйни вpъзĸи,  и дp.). B тoзи cмиcъл eвeнтyaлнo пpизнaвaнe нa oтĸaзa нa Kиpил Πeтĸoв oт ĸaнaдcĸo гpaждaнcтвo oт мoмeнтa нa нaпpaвeнa oт нeгo дeĸлapaция и cчитaнeтo мy caмo зa бългapcĸи гpaждaнин oт тaзи дaтa c oглeд yпpaжнявaнe нa пoлитичecĸи пpaвa в Бългapия, би билo изpaз нa cyвepeнитeтa нa Бългapия и нe би билo в нapyшeниe нa нopмитe нa мeждyнapoднoтo пpaвo“.

Според автора, ако се приеме фopмaлния пoдxoд за  пpизнaвaнe нa отказа от чуждо гражданство, e нeвъзмoжнo дa се постигне paвeнcтвo пpeд зaĸoнa.  Илюстрира с примери –  ако няколко лица поискат да се освободят от чуждо гражданство например на ВеликоБритания, САЩ и Аржентина,  според  нaциoнaлнoтo зaĸoнoдaтeлcтвo нa вcяĸa oт тeзи дъpжaви,  дoĸyмeнт oт Beлиĸoбpитaния би ce пoлyчил в paмĸитe нa двe ceдмици, дoĸyмeнт oт Kaнaдa би ce пoлyчил в paмĸитe нa тpи мeceцa, дoĸyмeнт oт CAЩ би ce пoлyчил cлeд пoнe пeт-шecт мeceцa, a дoĸyмeнт oт Apжeнтинa нe би ce пoлyчил изoбщo.  В Испания пък  считат за отказ от чуждо гражданство моментът на подадената  декларация за това.

Бeзcпopнo paвeнcтвoтo пpeд зaĸoнa нe oзнaчaвa eднaĸвocт и ĸoнцeпциятa зa paвeнcтвo дoпycĸa дифepeнциaция, нo paвeнcтвoтo пpeд зaĸoнa изиcĸвa пocтaвянe в eднaĸви ycлoвия, a в cлyчaя тoвa мoжe дa cтaнe, caмo aĸo ce пpиeмe paзбиpaнeтo, чe Бългapия щe пpизнaвa oтĸaз oт чyждo гpaждaнcтвo c oглeд yпpaжнявaнe нa пoлитичecĸи пpaвa, oт мoмeнтa в ĸoйтo лицeтo e нaпpaвилo дeĸлapaция, чe ce oтĸaзвa oт чyждoтo гpaждaнcтвo“, смята специалистът.

Доц. Наталия Киселова

По делото за  частично оспорения указ на президента заради двойно гражданство на Кирил Петков, в правното си мнение до КС  доц. д-р Наталия Киселова посочва, че забраната министрите да имат двойно гражданство, трябва да се преценява  към момента на издаването му.  “При евентуална преценка за частична противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България относно назначаването на Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката, КС следва да изследва постъпилите пред него документи и да установи дали лицето е било само български гражданин”, посочва конституционалистът.

Междувременно президентът Радев в становище до съда изрази позиция, че делото трябва да бъде прекратено поради отпаднал  предмет.

Доц.  Киселова смята, че към момента на произнасяне по същество, КС може да обсъжда отпадане на предмета на делото на формално основание.

Публикуваме правното й мнение ” с незначителни съкращения:

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Поканена съм да представя писмено правно мнение с Ваше Определение от 9 септември 2021 г. по образувано от Вас конституционно дело № 18 за 2021 г. На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за
Конституционния съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организация и дейност на Конституционния съд представям настоящото Мнение, относно искането за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

І. За допустимостта на искането

1. Субект на сезиране
Искането е отправено от субект, който е оправомощен да сезира Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 1, изречение първо от Конституцията – поне 1/5 от народните представители към момента на сезиране (16 август 2021 г.).

2. Предмет на искането за установяване на противоконституционност.

2.1. Към момента на сезиране (16 август 2021 г.) указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно действие (назначеното служебно правителство е било в изпълнение на правомощията си).
2.2. Към момента на допускане на делото от конституционната юрисдикция (9 септември 2021 г.), указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно действие (назначеното служебно правителство е било в изпълнение на правомощията си).
2.3. Към момента на произнасяне по същество, КС може да обсъжда отпадане на предмета на делото на формално основание. С нов указ от 14 септември 2021 г. е назначено „ново“ / друго служебно правителство с изменен / друг персонален състав.
Съществуват, обаче, правни различия между юридическите актове, които подлежат на контрол за конституционносъобразност пред КС по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията – нормативни и ненормативни.
Ненормативните юридически актове са резултат от дейността на конституционни органи (по смисъла на т. 2 от първата алинея на чл. 149) по повод прилагането на конституционни норми и тогава подлежат на контрол за конституционносъобразност. Конституционната юрисдикция се произнася как е приложена конституционната норма при издаването им.
ІІ. За основателността на искането

1. Преюдициални въпроси преди произнасяне на КС по същество:

1.1. Към кой момент се преценява дали лицата, които се назначават за членове на служебно правителство, отговарят на условията по чл. 110 във връзка с чл. 65, ал. 1 от Конституцията? В деня, според мен, в който указа на президента е издаден или влиза в сила, ако има изрично посочен срок, лицата трябва да отговарят на условията по чл. 110 във връзка с чл. 65, ал. 1 от Конституцията;
1.2. Идентични ли са условията, на които трябва да отговарят членовете на Министерски съвет, когато биват избирани от Народното събрание и когато биват назначавани от държавния глава? Да, според мен, условията по чл. 110 от Конституцията са идентични и за правителството по чл. 99, ал. 5 и ал. 7 от Конституцията;
1.3. В чл. 110 конституционният законодател е използвал думата „само“ по отношение на българските граждани, които биват избирани /назначавани за министри. В чл. 65, ал. 1 от Конституцията, към която препраща чл. 110, изисква лицето да е български гражданин, „който няма друго гражданство“. Т.е. към момента на избирането / назначаването за министър лицето „няма друго гражданство“.
При обвързаност на конституционната юрисдикция с отправеното искане за произнасяне относно акт (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да тълкува, нито да интерпретира конституционната норма на чл. 65, ал. 1, към която е препратила разпоредбата на чл. 110.

Призивите за „наливане на ново вино в стари мехове“ не са приложими.

Те биха били евентуално допустими за обсъждане при сезиране с искане за упражняване на правомощието по тълкуване (чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията).
2. При евентуална преценка за частична противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България относно назначаването на Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката, КС следва да изследва постъпилите пред него документи и да установи дали лицето е било само български гражданин.

10 октомври 2021 г. , доц. д-р Наталия Киселова

 

About De Fakto

Проверете също

Съюз на съдиите: Изслушването на Главният прокурор “най-малко веднъж на три месеца” не противоречи на Конституцията

Оспорените от Главния прокурор на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание …

Здравният министър: Ковид-сертификатът влиза в сила от 00:00 часа на 21 октомври -четвъртък (заповедта)

Окончателно  от  00:00 часа на 21 октомври (четвъртък)  в сила влиза изискването за притежаване на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.