DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният отхвърли искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие. Решението е взето единодушно с 11 гласа.
Повод за искането на въpxoвнитe cъдии бяха жaлби нa гpaждaни и фиpми cpeщy зaпoвeдтa нa eĸoминиcтъpa oт 12 дeĸeмвpи 2017 г., c ĸoятo e oбявeнa зaщитeнa зoнa “Koмплeĸc Kaлиaĸpa”. Tя e в зeмлищaтa Kaвapнa, Бaлчиĸ и нa ceлaтa Tюлeнoвo, Kaмeн бpяг, Cвeти Hиĸoлa, Бългapeвo, Бoжypeц и Toпoлa и oбxвaщa 483 ĸв.ĸм, oт ĸoитo 473 ĸв.ĸм мopcĸи пpocтpaнcтвa. Cпopeд BAC оспореният текст нaпълнo oгpaничaвa зaщитaтa нa пpaвoтo нa coбcтвeнocт. “Зaбpaнaтa зa oбжaлвaнe нa зaпoвeдтa нe дaвa възмoжнocт дa ce извъpши пpoвepĸa зa cпaзвaнe нa пpoцeдypaтa пo изгoтвянe, oпoвecтявaнe и издaвaнe нa зaпoвeдтa зa oбявявaнe нa зaщитeнa зoнa. Oгpaничaвaнeтo нa дocтъпa дo cъдeбнa зaщитa нe мoжe дa зacягa peaлизaциятa нa ocнoвни пpaвa и cвoбoди нa гpaждaнитe, ocвeн ĸoгaтo нe e oбycлoвeнo oт виcшa ĸoнcтитyциoннa цeннocт, ĸaĸвaтo cъдът cчитa, чe в cлyчaя нe e нaлицe”, зaявиxa cъдиитe oт BAC.
Освен това текстът е в противоречие с чл.120, ал.2 от Основния закон, тъй като същата законова разпоредба на чл.12, ал.7 ЗБР лишава собствениците от съдебен контрол върху административен акт, който засяга техни права и интереси („пряко и непосредствено, предвид обстоятелството, че наложените ограничителни мерки произтичат от самата заповед“), заявиха съдиите. В искането са изложени съображения и приведени доводи в подкрепа на твърдяната противоконституционност на чл.12, ал.7 ЗБР.
Днес окончателно Конституционният съд реши, че ограничението на правото на собственост с цел опазване на природата не противоречи на основния закон и е част от дългогодишна както европейска, така и национална практика, базирана на по-висши ценности.
Правото на частна собственост е конституционно закрепено в Глава първа от Основния закон – „Основни начала”, чл.17, и е най-пълното по обем вещно право, посочва съдът. То включва три правомощия: владение, ползване и разпореждане. Заповедите на министъра на околната среда и водите, издавани на основание чл.12, ал.6 ЗБР, не променят, собствеността върху земите, горските територии и водните площи в тях и, следователно, те не засягат правомощията владение и разпореждане със собствеността – ЗЗ нерядко са обект на подчертан интерес от много екологични и браншови организации, включително и в изпълнение на екологични проекти.
Конституционно прогласената неприкосновеност на частната собственост не изключва обаче правната възможност за нейното ограничаване, казват съдиите. В Решение № 15/2001 г. Конституционният съд поддържа, че съдържанието на принципа на неприкосновеност на частната собственост „не е равнозначно на установяването на абсолютна забрана за такива ограничения.“ Съдиите напомнят, че „самата конституция предвижда приоритетна закрила, свързана и с ограничаването на собствеността, за установени в нея висши ценности като например опазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), съхраняване на обработваемата земя за земеделски цели (чл. 21), опазване на националното историческо и културно наследство (чл.23). По естеството си забраните или ограниченията на дейности, противоречащи на целите за опазване на „съответната“ защитена зона, са законово закрепен инструмент за провеждане на тези конституционни повели“.
Освен това с договора си за присъединяване към ЕС България е поела ангажимент да определи и обяви зони за опазване на видовете и местообитанията. Материята е и строго регулирана от Правото на ЕС, сред актовете му могат да се посочат директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (за НАТУРА 2000), както и директивата за опазването на дивите птици.
Относно поддържаното тричленния състав на ВАС твърдение, че нормата на чл.12, ал.7 от ЗБР противоречи на разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, като лишава собствениците от съдебен контрол върху административния акт, който засяга техни права и интереси, съдът посочва: „Както други основни права, каквото е и правото на частна собственост, правото на достъп до правосъдие не е абсолютно и може да бъде ограничавано„. Позовавайки се на решение №14 от 2014 г. КС посочва, че по изключение е допустимо със закон да се предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове. Тази необжалваемост не може да засяга реализацията на основните права и свободи на гражданина, освен ако се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото и трябва да е в съответствие с изискването за съразмерност на правото на защита срещу административния акт и целта на необжалваемостта.
Съдът подчертава, че решението за конституционосъобразност на ограничаването на собствеността при по-висши ценности, е част от дълга европейска практика, поставящи защитата на природата като по-висш принцип. По този начин публичният интерес от опазването на биоразнообразието е изведен от конституционния законодател на преден план и е в пълно съответствие с целите на политиката на ЕС в областта на околната среда, казват съдиите в днешното си решение.
Посочват още, че няма противоречие между европейската съдебна практика и българския основен закон. Според решението на КС тази практика е възприета от националния законодател в ЗБР и е в пълно съответствие с чл.15 от Основния закон – „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“.
Дoĸлaдчиĸ пo дeлoтo пpeд KC e cъдия Mapиaнa Kapaгьoзoвa-Финĸoвa.
Решението тук
