Последни новини
Home / Законът / Защо съдия Николай Урумов не остави в ареста “Боксьора” при повторното му задържане за хулиганство (мотиви)

Защо съдия Николай Урумов не остави в ареста “Боксьора” при повторното му задържане за хулиганство (мотиви)

Defakto.bg

В четвъртък в   СГС ще се гледа мярката за неотклонение на Венцислав Дамянов от Световрачане, по-известен като Венци Боксьора, който миналата седмица остана под домашен арест. Дамянов беше повторно арестуван на 6 октомври  при специализирана акция на СДВР в Световрачене, след като местен жител бе предал на разследващите флашка със запис на побой над него. Тогава Боксьора беше обвинен и задържан за 72 часа.

Повторният  арест от миналата сряда  стана повод за специална пресконференция на СРП, а вътрешният министър отстрани шефа на Второ РПУ за бездействие по случая с хулиганствата на „Боксьора“.

След втория арест,  прокурорът по делото Иво Боев поиска най-тежката мярка задържане,  но състав на Софийски районен съд отказа да наложи задържане под стража, защото се оказа, че все още е в сила предишната  му мярка –  домашен арест, наложена на Дамянов по друго дело за хулигански действия.

Публикуваме част от мотивите на съдия Николай Урумов, които са правно обосновани и заслужават внимание по много причини:

….Съдебният състав намира, че не може да вземе никаква мярка за неотклонение по отношение на лицето, поради следните правни съображения: на първо място нормата на чл. 57 от НПК очертава функцията и целта на мярката за неотклонение, която се взема по отношение на обвиняемия на досъдебната фаза на процеса. Според наказателния процесуален закон, такава мярка се взема когато е налице нужда да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането на влязла в сила присъда.  

 В конкретния случай на съда е служебно известно, че лицето е с наложена мярка „домашен арест“, която действа по НЧД №13420/2021 г. на 112-ти състав на СРС. Тази мярка за неотклонение е взета след като е ревизирано определение на този съдебен състав по посоченото дело и е в сила от 05.10.2021 г., когато се е произнесъл СГС, изменяйки постановеното „задържане под стража“ в „домашен арест“.  Обстоятелството, че  на лицето вече е взета мярка за неотклонение, която ограничава свободното му придвижване е пречка да се взема друга такава мярка по друго досъдебно производство, тъй като вземането на такава мярка не се осъществява в изпълнение на целите на чл. 57 от НПК. Докато лицето изтърпява мярка „домашен арест“ се презюмира, че същият се намира в рамките на жилището или помещението, където съдът е определил да изтърпява тази мярка, като в случай, че същият я наруши, законът е предвидил инструмент за изменение на мярката му в по-тежка.

Това обаче може да се случи ако е налице осъществено деяние или нарушаване на мярката без разрешение от прокурора, след като лицето вече изтърпява тази мярка.

В процесния случай, ударът, за който лицето е привлечено като обвиняем е осъществен в края на месец юли 2021 г., като от тогава насам са изминали около два месеца и половина и до този момент не е осъществена никаква реакция от органите на разследването.  Освен това, съдът следва да обърне внимание на обстоятелството, че домашният арест е приравнен на задържането под стража и МВР има задължението да следи за изпълнението на наложената на обвиняемия мярка. В този ред на мисли, съдът намира, че няма данни по делото, които да обосновават изключителни обстоятелства, поради което лицето да бъде задържано по настоящото производство – първо то е за деяние, което предхожда с два месеца деянията, за които му е постановено да изтърпява домашен арест и второ, не са налице никакви прояви от страна на лицето след като е взета тази мярка, които биха могли да доведат до извод за много висок риск от извършване на ново престъпление.

 Този състав на съда намира, че поради тези съображения вземането на нова мярка за неотклонение „задържане под стража“ се явява противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека и граничи по-скоро със съдебен произвол, отколкото с обезпечаване на целите, визирани в чл. 57 от НПК.

Ето защо съдебният състав счита, че не може да вземе никаква мярка за неотклонение и следва да остави искането на СРП без уважение.  Колкото до искането на защитата за поставяне на гривна на лицето, съдът отбелязва, че в момента се произнася по съвсем друго досъдебно производство и няма правомощия да постанови поставяне на такава гривна на лицето. Компетентен да стори това е наблюдаващият прокурор от досъдебното производство, по което лицето търпи домашният си арест. 

При тези мотиви и като намери възраженията на защитата за неоснователни, съдът

ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на постоянна мярка за неотклонение. 

About De Fakto

Проверете също

Съюз на съдиите: Изслушването на Главният прокурор “най-малко веднъж на три месеца” не противоречи на Конституцията

Оспорените от Главния прокурор на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание …

Здравният министър: Ковид-сертификатът влиза в сила от 00:00 часа на 21 октомври -четвъртък (заповедта)

Окончателно  от  00:00 часа на 21 октомври (четвъртък)  в сила влиза изискването за притежаване на …

Един коментар

  1. Адв. Ивайло Юруков

    Браво! Много точно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.