DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд (ВАС) е осъден солидарно с НАП да заплати обезщетение от над 110 000 лева за решение, постановено в нарушение на Правото на европейския съюз. Обезщетението е присъдено на търговско дружество „Г.П.“ ЕООД, което данъчните органи са обявили неправомерно за длъжник на хазната, начислили са му ДДС и лихви, без да е доказано неправомерно поведение, а ВАС е потвърдил решението.
Така са причинени множество финансови и репутационни щети на дружеството, посочва в решение е от 6 октомври т.г. състав на Софийски градски съд с председател Илиана Станкова.
Съдът не намира причинна връзка за последвалия разпад на фирмата, след сблъска й с органите на правопорядъка в държавата.
Преди отказа на НАП да признае данъчния кредит, клиенти на дружеството „Г.П.“ ЕООД са били големи вериги като „Балкан Стар“, „Кауфланд – Б.“, „Билла – Б.“ и др., които спрели да поръчват от тях, тъй като дружеството нямало как да се разплаща с доставчиците си, след издаване на ревизионния акт и запориране на сметките му. Дружеството напуснали и работниците му.
Казусът
Делото пред СГС е по чл. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по което жалбоподателят – „Г.П.“ ЕООД, претендира нарушение на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, която урежда общата система на данъка върху добавената стойност и твърди, че ВАС неправилно е потвърдил отказа на данъчните власти да му възстановят данъчен кредит 61243,00 лева и с това му е нанесъл сериозни вреди.
През ноември 2010 г с ревизионен акт (№ 20001005745/30.11.2010 г. на ТД на НАП – София) на търговеца е отказано правото на данъчен кредит по няколко фактури за доставка на гориво, издадени в периода м. март 2009 г. – м. февруари 2011 г. на обща стойност 61243,00 лева. Като основание за отказа данъчните служби сочат подозрения за бутафорни доставки и данъчна измама, тъй като преките снабдители с гориво на дружеството не са доказали, че имат ресурса да осъществяват доставки, а той (ищецът) не е доказал икономическото им възможности. В жалбата си „Г.П.“ ЕООД, твърди, че решенията на националните органи са в нарушение на правото на Европейския съюз. Позовава се на Съда на ЕС, който отхвърля националната практика, според която данъчният орган може да отказва право на приспадане на данъчен кредит без да доказва твърдението си, че „издателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама“, както и задължаването му да доказва това.
Претендира солидарно възстановяване на имуществените вреди, нанесени му от ВАС и НАП за периода от датата на издаване на ревизионния акт 30.11.2010 г. до 26.02.2018 г.( когато е заведен иска), имуществени 61 423,00 лева. Претендира осъждане и за лихва за забава за същия период – в размер на 44 900,00 лева. Както и за моралните вреди заради накърнената му репутация на „коректен търговец“ – 10 000,00 лева и 5000,00 лева – лихва за забава на това обезщетение.
Върховният административен съд, потвърдил с окончателно решение отказа на НАП да признае данъчния кредит, оспорва претенциите на ищеца. Посочва, че съставът на ВАС не е допуснал нарушение на приложимите норми на Директива 2006/112/ЕО, а правото на Европейския съюз не задължава националните съдилища да не прилагат вътрешно-процесуалните норми, „дори ако това би позволило да се отстранят последиците от това правоотношение, което е несъвместимо с това право„.
От ВАС са категорични, че решението е взето в съзвучие с най – новата практика на Съда на ЕС, според която „данъчнозадълженото лице следва да докаже обстоятелствата във връзка с реалността на доставката“. Сочи, че не се касае нарушение на правото на ЕС в съдебен акт, което да е изключителен случай, в който е налице очевидно нарушение, каквото е необходимо за отговорността, според практиката на СЕС в такива случаи . Претендира разноски.
НАП, като ответник също оспорва исковете и твърди, че липсват основания за ангажиране на отговорността му по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Прокуратурата също оспорва исковете на търговеца, като поддържа доводите на ВАС и НАП.
Преди да се стигне до делото по ЗОДОВ отказът на НАП е оставен в сила и от АССГ.
Или, търговецът се изправя срещу сериозно овластени противници в защита на правото си.
Мотивите на Съда
В решението си съставът на СГС изследва подробно практиката на Съда на ЕС за отговорноста на държавата за вреди, причинени от последната инстанция на национална юрисдикция и приема, че тя възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС. Мотивите на съда изобилстват от цитати на решения на Съда на ЕС, които очертават извода, че в случая е налице съществено и очевидно нарушение на общностното право и основания за ангажиране отговорността на държавата ( чл.4, §3 ДФЕС). Като отговорността на ВАС и НАП е солидарна ( чл. 53 ЗЗД).
Най-напред съдът установява дали има нарушение на нормите на правото на ЕС, които дават права на частно-правни субекти. „ В практиката на СЕС се подчертава, че правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената в ЕС система на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано“. Отказът за признаване на данъчен кредит е изключение, а причините за него трябва да бъдат доказани от органите по приходите въз основа на обективни данни, от които може да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката му е част от измама с ДДС“, пише в мотивите си съдът.
Съдът цитира решение на СЕС номер С-324/11 Gabor Toth, в което се отхвърлят аргументите на данъчни органи да признаят кредит с мотива, че „данъчно задълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение. „Това не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС“, посочва СЕС. Прието е, че правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата условия са изпълнени.
Изтъкнато е и решение на Съда по две съединени дела С-80/11 и С-142/11 Mahageben и David, в което е отбелязано значението на фактурата като единствено сигурно доказателство, че стоката е доставена от посочения във фактурата издател, когато подобно на българския търговец, не е доказано, че доставчикът е разполагал със стоките, предмет на доставката. В същото решение(т. 49) е казано още, че доказването на това е задължение на данъчния орган.. В т. 52 от него изрично е посочено, че фактурата, издадена според правилата на Директивата, удостоверява действителното извършване на доставката, а в т. 43 – че от значение за доказването е дали стоките, предмет на доставката, са използвани в последващата стопанска дейност на данъчнозадълженото лице, какъвто е настоящият случай.
По друго дело С-285/11 г. „Б.“ ЕООД, е поставен въпроса дали липсата на реална доставка може да се приеме за „данъчна измама“ по смисъла на Директивата. В решението си СЕС посочва, че разпоредбите на директивата „ не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки с аргумента, че поради измами или нередности, „извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, тя не е била реално осъществена, без да са налице и доказани обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност“. Подобни са и решенията за доказателствена тежест от 31.01.2013 г. по дело C‑643/11 „ЛВК – 56“ ЕООД и по дело C‑642/11, С.Т.“ ЕООД СЕС, посочват съдиите на СГС.
Те стигат до извода, че за да се установи данъчна измама в областта на ДДС, според практиката на СЕС, трябва да е доказано, че проверяваното данъчно-задължено лице е целяло единствено получаването на данъчно предимство или е знаело за преследването на тази цел от останалите доставчици по веригата. Доказването на тези обстоятелствата е задължение на съответната национална приходна администрация, а не на данъчнозадълженото лице, пише в мотивите.
Така стъпка по стъпка през практиката на Съда на ЕС, съдебният състав на СГС приема, че действията на НАП и окончателното решение на ВАС са приети в нарушение на правото на ЕС.
„Настоящият съдебен състав намира, че в хипотези като настоящата, при която се установява, че проверяваното лице е извършило последващи доставки, а издателят на фактурата не може да бъде открит, за да представи доказателства за своята материална и кадрова обезпеченост, е в съществено противоречие с принципите на Директива 2006/112/ЕО и посочената по-горе практика на СЕС е да се приема, че липсва реална доставка, без това да е доказано въз основа на сигурни данни“.
Защото в конкретния случай:
Проверяваното лице „Г.П.“ ЕООД е представило приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките, предмет на фактурите, договори за наем на данъчен склад, сключени от двамата му доставчици, както и доказателства за извършен транспорт, но по причина, че родово определените вещи не могат да бъдат индивидуализирани и че липсва достъп до счетоводството на дружества „М.Т.К.“ АД и „Д.69“ ЕООД “ обстоятелствата за наличие на кадрова и материална обезпеченост са приети за недоказани.
На практика се стига до обективна отговорност на получателя на стоките по фактурите, на когото се отрича правото на приспадане на данъчен кредит поради поведението на издателя на фактурата, който не осигурява съдействие на данъчната администрация, без да се твърди и доказва неправомерно поведение на самия издател.
От процесните ревизионен акт и решенията по обжалването му не се установява органите по приходите и ВАС като последна инстанция да са събирали и обсъждали доказателства за наличието на обективни данни, от които може да се установи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена (евентуално) от доставчика или от друг стопански субект по веригата. В тази връзка, отбелязва съдът, в хода на проверката и производството по административно и съдебно обжалване проверяваното лице „Г.П.“ ЕООД е положило дължимата грижа и е представило доказателства във връзка с материалната обезпеченост на доставчиците си – договори за наем и др.
Също така от значение е, с оглед практиката на СЕС проверяваното лице е извършило последващи доставки на стоки, а самата Директива и практиката на СЕС приемат, че данъчната фактура удостоверява извършаването им, подчертава съдът.
Съдиите са категорични, че ВАС в противоречие с практиката на СЕС е отрекъл правото на възстановяване на данъчен кредит, без да са изследвани и доказани обективни данни за наличие на данъчна измама. „Предвид изложеното съдът намира, че е налице съществено нарушение на Правото на ЕС и практиката на СЕС по прилагане нормите на чл. 167, чл. 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 на ЕС, които са нарушени по изключителен начин, въпреки недвусмисления си характер“. Както и че е налице основание за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.4, §3 ДФЕС, като отговорността на данъчните власти и ВАС е солидарна по аргумент от чл. 53 ЗЗД., заключава съставът на СГС.
Решението
Несъмнено извършената данъчна ревизия, свързана с издирване на документи, на които съставител са доставчици, които са трудно откриваеми и продължилото производство по административно и съдебно обжалване и неговия изход е дестабилизирало, както и имуществено дружеството, така и неговото стабилно управление, обобщават съдиите.
И осъждат ВАС и НАП да заплатят солидарно имуществени вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в заплатения от него ДДС в общ размер на 61243,00 лева – право на данъчен кредит, който не е бил признат.
И още: ВАС и НАП трябва да заплатят и лихва за забава от 41954,73 лева, върху така заплатените суми от датата на плащането им до датата на предявяване на исковете.
По иска за неимуществени вреди съдът сочи, че според практиката на ЕСПЧ, отговорността на държавата, респ. европейските институции е пълна и следва да обезщети всички непосредствени вреди, в т.ч. и неимуществените такива, каквито могат да търпят и юридическите лица.
В случая присъжда 5 000,00 лева – неимуществени вреди от нарушение правото на ЕС от ответниците заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (28.02.2018г). до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 2543,60 лева за периода 26.02.2013 г. – 28.02.2018 г.
Не се установява пряка причинна връзка между установените в процеса нарушения на правото на ЕС и прекратяване на дейността на дружеството, тъй като между постановеното решението на ВАС ( 26.02.2013 г.) и моментът на продажба на дружеството след финансовото му рухване ( 2015 г. – 2016 г) е изтекъл достатъчно дълъг период от време прекъсващ причинно-следствения процес.
Отхвърля претенции на за разноски на ВАС и НАП.
Решението подлежи на обжалване пред пред Софийски апелативен съд.
