DeFakto.bg DeFakto.bg
В четвъртък, 21 октомври, Съдът на ЕС ще се произнесе по съединени дела C-845/19 и C-863/19 на Окръжна прокуратура-Варна, съобщи пресцентърът на Съда. Производството е във връзка с преюдициално запитване, отправено до СЕС от Апелативен съд Варна относно тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз1.
Апелативен съд Варна е сезиран с протест от Окръжна прокуратура Варна срещу определение на Окръжния съд за неправилно приложение на член 53 алинея 2 от НК с оглед на Директива 2014/42.
Фактите:
Двама български граждани (DR и TS) са признати за виновни в извършването на престъпление по член 354 а от НК (държане на високорискови наркотични вещества без разрешение с цел разпространение). При извършени в хода на досъдебното производство претърсвания и изземвания в автомобил и жилища, обитавани от осъдените и техните семейства са открити и иззети различни по размер парични суми. След постановяването на присъдата Окръжна прокуратура Варна e поискала от Окръжен съд Варна да отнемане в полза на държавата иззетите парични суми на основание член 306, алинея 1, точка 1 от НПК.
По делото подсъдимият (DR) твърди, че иззетата от него парична сума принадлежи на баба му, която я е придобила чрез банков заем. В подкрепа на твърденията си той представя писмено доказателство, че през декември 2018 г. тя е изтеглила от банковата си сметка сумата от 7000,06 BGN (около 3500 EUR). Бабата на DR не участва в проведеното пред първата инстанция съдебно производство по реда на член 306, алинея 1, точка 1 от НПК, тъй като българското право не предвижда възможност за това. Тя не е разпитана и като свидетел в същинското производство.
Другият подсъдим ( TS ) казва, че е иззетата от жилището му парична сума принадлежи на майка му и на сестра му. Представя и писмено доказателство, че през март 2018 г. майка му е сключила с банка ДСК ЕАД договор за потребителски кредит в размер на 17 000 BGN (около 8 500 EUR), както и копия от паспортите на майка си и на сестра си, удостоверяващи, че са пътували в Турция в периода 19— 21 април 2019 г. Майката на TS не участва в първоинстанционното производство. Тя обаче е разпитана като свидетел по същинското производство относно паричната сума, открита в жилището, в което e живеела със сина си.
Окръжен съд Варна отказва да отнеме в полза на държавата иззетите по досъдебното производство парични суми, като приема, че престъплението, за което лицата са осъдени (държане на наркотични вещества с цел разпространение), не може да генерира икономически ползи и следователно не са налице основанията по член 53 алинея 2 от НК, тъй като липсва обвинение за разпространение на наркотични вещества.
Недоволна от определението на Окръжен съд Варна, Окръжна прокуратура Варна внася протест пред Апелативен съд Варна, в който развива съображения, че първата инстанция не е приложила член 53 алинея 2 от НК в светлината на Директива 2014/42.
По този повод Апелативен съд Варна отправя няколко въпроса до Съда на ЕС, с които иска да се установи:
Първо, приложима ли са Директива 2014/42 и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на РБ и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в РБ.
Второ, какво следва да се разбира под понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“, съобразно член 2, параграф 1 от Директива 2014/42, и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него, може ли да съставлява такава.
Трето, следва ли член 2 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по член 53, ал. 2 от НК, която не предвижда отнемане на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“.
Четвърто, трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по член 306, алинея 1, точка 1 от НПК, която дава възможност да бъде отнета в полза на държавата парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие.
Заключение на генерален адвокат
По делото пред Съда на ЕС има заключение на генералният адвокат Приит Пикамае, който поддържа, че Директива 2014/42 и Хартата на основните права на Европейския съюз са приложими, когато става въпрос за престъпление, състоящо се в държането на наркотични вещества с цел разпространението, като в случая по главното производство, въпреки че всички елементи от състава на това престъпление са ограничени в една-единствена държава членка.
Генералният адвокат посочва, че конфискацията по смисъла на Директива 2014/42 не предполага задължително икономическата изгода да произтича от престъплението, за което е осъдено лицето, а може да се отнася за имуществото, за което съдът е убеден, въз основа на обстоятелствата по делото, че е придобито чрез друго престъпно поведение, при условие че престъплението, за което лицето е признато за виновно, е сред изброените в член 5, параграф 2 от посочената директива и може пряко или косвено да доведе до икономическа изгода.
Освен това, според генералния адвокат национална уредба като разглежданата в главното производство, която позволява отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, независимо че това трето лице няма право да се конституира като страна в производството за конфискация, не противоречи на Директива 2014/42 Но при условие, че това лице разполага с вътрешноправно средство за защита пред гражданския съд, което му дава възможност да си възстанови конфискуваното имущество, ако процесуалните норми, свързани с това правно средство за защита, не правят прекомерно трудно упражняването на правото му на собственост“.
