DeFakto.bg DeFakto.bg
Очакват се решения по преюдициални запитвания на Върховния административен съд и на Специализирания наказателен съд.
Върховният административен съд е поискал тълкуването на Директива 2000/78/ЕО2, която забранява дискриминацията, основана на увреждане, според Конвенцията от 13 декември 2006 г. на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (наричана по-нататък „Конвенцията на ООН“) и да определи дали пълното изключване на незрящите лица от участие в наказателно производство като съдебни заседатели в рамките на дейност срещу заплащане може да бъде обосновано съгласно критериите в член 4, параграф 1 от тази директива.
Казусът:
VA е с трайно намалена работоспособност пожизнено, поради загуба на зрението. Тя завършва висше образование — специалност „право“, полага успешно изпит за правоспособност, а след това работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите. През 2014 г. VA е одобрена за съдебен заседател от Софийския градски съд след проведена от Столичния общински съвет процедура. Разпределена е в Софийския районен съд и чрез жребий заедно с още трима съдебни заседатели — към 6. наказателен състав на този съд, в който заседава съдията UB. На 25 март 2015 г. тя полага пред този съд клетва като съдебен заседател. За период от почти една година и половина, от 25 март 2015 г. до 9 август 2016 г., VA не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело. През май 2015 г. тя иска от председателя на Софийския
районен съд, а именно ТС, да бъде разпределена към друг съдия, но не получава отговор. На 24 септември 2015 г. VA подава жалба до Комисията за защита от дискриминация, в
която твърди, че поради увреждането ѝ е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от страна на съдия UB, тъй като същата не я допуска до участие в нито едно съдебно-
наказателно производство, както и от страна на председателя на Софийския районен съд ТС, който оставя без разглеждане молбата ѝ да бъде разпределена към друг съдия, за да реализира правото си на труд като съдебен заседател.
След изслушване на UB и ТС, с решение от 6 март 2017 г. Комисията за защита от дискриминацията приема, че те са осъществили дискриминация, основана на увреждане, по отношение на VA, по-специално по смисъла на член 4 от Закона за защита от дискриминация, и налага на всеки от тях глоба, съответно 500 и 250 BGN (български лева). UB и TC подават жалби срещу това решение до Административен съд София-град, който ги отхвърля. UB и TC сезират Върховния административен съд, който отправя да Съда настоящото преюдициално запитване, като иска да се установи дали съгласно Директива 2000/78 и Конвенцията на ООН е допустимо е допустимо лице, на което
липсва зрителна способност, да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела, както и дали конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна
неспособност представлява характеристика, която е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава разлика в третирането и не представлява дискриминация по признак „увреждане“.
Заключение на генерален адвокат
В заключението си, представено по делото, генералният адвокат H. SAUGMANDSGAARD ØE mfif’ldq ‘e че при липсата на разпоредби в националното право в областта на наказателното производство относно минималните изисквания за физическото състояние на професионалния съдебен заседател или за общото му здравословно състояние, освен това да не страда от психическо заболяване, Директива 2000/78 и Конвенцията на ООН не допускат незрящо лице, което отговаря на критериите, предвидени в националното право, за да изпълнява функциите на съдебен заседател по наказателни дела и което вече е било одобрено да работи като съдебен заседател в съд, да бъде изцяло изключено от участие по тези дела въз основа на предполагаемата му неспособност поради увреждането си да изпълнява своите функции“.
2 Директива от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OB L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
Специализираният наказателен съд постави пред Съда преюдициално запитване с няколко въпроса от наказателно процесуалното право, свързани с правото на информация на обвиняемите:
Най-напред съдът пита: Съответен ли е на чл.6 ал.3 от Директива 2012/133 и чл.47 от Хартата национален закон – чл.248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.
При отрицателен отговор: Ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на
обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт.
Фактите:
Специализираната прокуратура е повдигнала обвинение против ZX за това, че на 19.07.2015 г. до 01,30 часа, е държал неистински парични знаци с курс в страната и чужбина
– а именно 88 бр банкноти по 200 евро, за които е знаел, че са подправени – престъпление по чл. 244 ал.2 вр ал.1 от НК: В разпоредителното съдебно заседание е била обсъдена
редовността на обвинителният акт, като тя не е била поставена под съмнение от защитата. Съдът е приел, че този обвинителен акт е законосъобразен от формална страна. След събиране на всички доказателства, при преценката дали са налице предпоставките за изслушване на страните и постановяване на присъдата, Специализираният съд констатира, че в действителност са налице определени неяснота и непълнота в обвинителния акт, които са останали незабелязани в разпоредителното заседание.
3 Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OB 2012, L 142, стр. 1) :
