Последни новини
Home / Актуално / Съдия Мирослава Тодорова осъди държавата в Страсбург. Не получава обезщетение, защото не го поиска

Съдия Мирослава Тодорова осъди държавата в Страсбург. Не получава обезщетение, защото не го поиска

Defakto.bg

Съдия Мирослава Тодорова осъди държавата в Страсбург заради нарушеното й  право на свобода да  изразява мнение  по чл. 10 от Конвенцията за човешките права. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отсъди още, че спрямо нея е нарушен и чл. 18 от конвенцията, който забранява използването на законни процедури за постигането на цели различни от обявените.  Основната цел на дисциплинарните производства срещу Тодорова е била не да се гарантира приключването на делата в срок, а да бъде тя санкционирана и сплашена заради критиките й към Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт, казва съдът.  Съдът   заключава още,  че  срещу нея са използвани легални средства за паралегални цели.

ЕСПЧ не присъжда обезщетение на Тодорова, тъй като тя самата не е искала такова.  Решението си  преди години тя обясни така: „Това  би означавало българските граждани да бъдат увредени два пъти,  веднъж, заради нарушеното разделение на властите, които им дължат демократично управление, и втори път ако бъдат осъдени да заплатят обезщетение заради компрометираната държавна власт„.

Пред Съда Мирослава Тодорова заяви, че констатацията за нарушение на Конвенцията ще й осигури достатъчно справедливо обезщетение.

Присъдени са само 1340 евро  разноски по делото за превод.

Съдът открива връзка между дисциплинарните процедури и санкциите, които са ѝналагани  заради критичната й  позиция, като  председател на Съюза на съдиите към вътрешния министър в първото правителство на ГЕРБ Цветан Цветанов.  „Въпреки че уволнението е след проверка на цялото наказателно отделение в СГС,  дисциплинарните процедури и санкциите, които са наложени на Тодорова, не са без връзка с нейната позиция на председател на Съюза на съдиите“, отбелязва съдът. Отбелязва, че: ”Имайки предвид фундаменталното значение на свободата на изразяване по въпроси от обществено значение, като функционирането на съдебната власт и необходимостта от защита на съдебната независимост, ЕСПЧ счита, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателката и наложените ѝ санкции са възлизали на намеса в упражняването на нейното право на свобода на изразяване, което не е било „необходимо в демократичното общество“ за преследване на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията“.

И още: „Като взе предвид всички факти по делото, Съдът стигна до заключението, че основната цел на дисциплинарното производство срещу жалбоподателката и на санкциите, наложени ѝ от ВСС не е било да се гарантира спазването на сроковете за приключване на делата, но да я накаже и сплаши поради критиките ѝ към ВСС и изпълнителната власт” , пише в решението.

ЕСПЧ изрично заявява, че уволнението на Мирослава Тодорова е имало възпиращ ефект върху съдиите и ги е обезкуражило да критикуват ВСС и да изразяват мнение по въпроси свързани с независимостта на съда.  В решението се подчертава, че макар уволнението да е  било отменено от ВАС, в продължение на една година Тодорова е била уволнена.

Съдът  не приема, че е било нарушено правото й на справедлив процес, като не е била изслушана от първия дисциплинарен състав. „Това са обстоятелства, които по принцип могат да поставят под въпрос съответствието на тази процедура с чл. 6“,  отбелязва ЕСПЧ.  Но смята, че решението на ВСС е имало последващ съдебен контрол-

Случаят на съдия Мирослава Тодорова е типичен пример за  ползването на закона привидно с една цел, а преследването на друга, в случая –  отстраняването на един неудобен критик срещу завладяване на съдебната власт чрез „наши“  хора във властта.

На 13.07.2012 г. пред сградата на ВСС се проведе първият протест на съдии, представители на други юридически професии и граждани срещу решението на ВСС за дисциплинарното освобождаване от длъжност на Мирослава Тодорова. Подкрепа й оказаха  съдиите от различните райони на страната, от 51 съдии от ВКС, от Асоциацията на прокурорите, Висшия адвокатски съвет, Софийския адвокатски съвет и други. Неправителствени организации сезираха международни правозащитни институции и определиха дисциплинарното освобождаване от длъжност като политическа репресия.

През 2013 г., Мирослава Тодорова, бивш председател на най-голямата магистратска организация в България и съдия в Софийски градски съд, след серия дисциплинарни производства срещу нея,  подаде жалба до Европейския съд по правата на човека, защото няма  гаранции за достъп до независим и безпристрастен съд , а наложениет й дисциплинарните наказания преследват и постигат цел, различна от законоустановената.  „Те представляват прикрита санкция за изразените критични становища от ССБ и жалбоподателката срещу министър-председателя и министъра на вътрешните работи, срещу непрозрачната кадрова политика на ВСС и безпринципното кариерно израстване на председателите на ВАС, САС и СГС“, бе посочено в жалбата й.

По онова време като  председател на Управителния съвет на ССБ  Тодорова подписа и изказа множество критики  срещу изявления на министър-председателя Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов, с които двамата накърняваха независимостта на съда. Не мълчеше и за дейността на кадровия орган на съдебната власт – ВСС.  Не  пестеше критики за  непрозрачния избор на председатели на съдилища, включително избора на председател на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов и на председателя на СГС съдия Владимира Янева на 30.05.2011 г.,-  избор заради който двама членове на ВСС,  Галина Захарова и Капка Костова, подадоха оставки.  В открито писмо, подписано от Мирослава Тодорова,  ССБ реагира и на предрешения избор от ВСС за председател на ВАС на Георги Колев заради подкрепата му на  тогавашния вътрешен министър Цветанов.

Случайно или не, всички срещу които съдия Мирослава Тодорова бе изказвала критични мнения, по-късно бяха активирани под най-различни форми за  нейното уволнението от системата.

Най-напред тя бе наказвана за  забавени дела по инициатива на председателя на САС  за проверка на движението по делата в наказателното отделение  на СГС.   Проверката на делата на Тодорова надхвърляше периода, за който бяха проверявани останалите съдии, като бе  включено дори времето, в което е била преподавател в НИП. Въпреки констатациите на Инспектора на ВСС, че съдиите от Софийския градски съд имат изключително натоварване в сравнение с провинциалните съдилища и че тяхната производителност не е достатъчна, за да намали изоставането на делата, последва предложение за нейното наказване.

На наказание я „осъди“ дисциплинарен състав от прокурори и  следовател, чието предложение бе прието от ВСС.  По  късно при обжалването, по нареждане  на председателя на ВАС бе сменен състава, който гледа дисциплинарните производства на ВСС.   Това пък стана след сигнал на председателя на САС срещу Тодорова за образуване на ново дисциплинарно производство срещу нея, по което я уволниха  за три просрочени дела.  Те бяха от проверявания вече период и  не стана ясно  как са били пропуснати при предишната проверка на Съдебния инспекторат.

В медиите по онова време дисциплинарните дела срещу съдия Тодорова бяха  оценявани като политически обусловени с предрешен край.

След сериозно недоволство на съдии и обществени организации,  през  2013 г. Петчленен състав на Върховния административен съд отмени уволнението на съдия Мирослава Тодорова с мотива, че  дисциплинарното й освобождаване от длъжност е несъразмерно тежко с извършеното от нея нарушение – три просрочени дела.

Съдът  върна делото на ВСС за  ново произнасяне по  вида на дисциплинарното наказание.   Тогава  ВСС я наказа с понижение в длъжност за срок от две години.

Това е целенасочена  кампания е за  опетняване и уронване на престижа на един  магистрат, който с откритата си и  критична  позиция  срещу  статуквото  в  съдебната  власт  е  показал,  че  отстоява независимостта и честта на съдийската професия“, протестираха  седем неправителствени организации срещу поредното наказание на Тодорова.  „Абсолютно недопустимо е в кадровата политика касаеща прокурори да се намесват съдии и обратното, както се получи на споменатото заседание. Нещо повече, в случая на съдия Тодорова, наказанието й беше утежнено, очевидно несъразмерно, именно по предложение  на  прокурор,  бившият  апелативен прокурор от Пловдив Румен Боев и гласувано с участие на останалите бивши прокурори сега членове на ВСС“, заявиха те.

Междувременно Тодорова заведе дело за клевета срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който в две интервюта заяви, че  тя  е „най-големия ни критик“ и че „покровителства организираната престъпност“.

Именно в  разгара на публичния ѝ спор с Цветан Цветанов, тогава вицепремиер и вътрешен министър, Тодорова бе уволнена.

Делото за клевета остана емблематично с решението на председателката на районния съд в Пловдив Екатерина Роглева, която обърна с хастара конвенцията за човешките права и оправда  Цветанов с мотива, че  бил направил изявлението си като обикновен гражданин.  След обжалване пред пловдивския окръжен съд, всички съдии си направиха отвод, а пристигналото дело в СГС  бе  спряно заради имунитета на  „обикновения гражданин“  Цветанов тогава, който го спаси от отговорност.

По-късно поради изтекла давност  делото бе  прекратено.

Равносметка от миналото:

Членове на дисциплинарните състави, съдебните състави и председателите на пловдивските съдилища се сдобиха с  кариерно израстване, което естествено поражда съмнения за политическа протекция.

 

Членът на дисциплинарния състав, предложил на ВСС да наложи на Тодорова дисциплинарно наказание  – „намаляване на трудовото й възнаграждение с 15 %“ за срок от две години,  е предложен от  управляващата партия ГЕРБ за член на Инспектората.({Ц.Ц.).

След произнасянето на тричленен съдебен състав от VI отделение, с което е отказано спиране на предварителното изпълнение на решението на ВСС за дисциплинарно освобождаване от длъжност,  председателката на отделението  С. П. е номинирана през септември 2012 г. за член на новия ВСС от  управляващата партия ГЕРБ и впоследствие избрана от Народното събрание.

Председателят на тричленния съдебен състав М. П. става председател на VI отделение на ВАС.

Докладчикът по делото съдия Г. Ч. със заповед на председателя на ВАС  е определен за председател на II отделение на ВАС.  Тези факти бяха публично оповестени в публикация на сайта „Съдебни репортажи” със заглавие „За мекото форматиране на съдебната власт”.  Впоследствие г-н Г. Ч. е избран за председател на ВАС.

Председателят на Пловдивския окръжен съд г-н С. Ц. е избран за главен прокурор с решение на ВСС от 20.12.2012 г. Изборът му се окачествява в медиите като предизвестен.

Председателят на Пловдивския районен съд бе избран за председател на Пловдивския окръжен съд, без да е бил съдия в този съд. Изборът му също бе оповестен предварително като предизвестен.

 

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: Коалиционните усилия в областта на правосъдието

Иван Брегов* Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат …

Министър Иван Демерджиев: Целта е до 2026 г. да има пълноценно електронно правосъдие

„В Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили една амбициозна цел – въвеждане на пълноценно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.