Последни новини
Home / Актуално / Преговор: Задължителното ваксиниране е оправдано при определени условия, според Европейския съд по правата на човека.

Преговор: Задължителното ваксиниране е оправдано при определени условия, според Европейския съд по правата на човека.

Defakto.bg

Задължителното ваксиниране на определени групи би било оправдано и не би било нарушение на правото на личен живот, при условие, че средствата за неговото
налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество,  сочи практиката на Европейския съд по правата на човека.
Задължителното ваксиниране може да бъде оправдано от правозащитна гледна точка, но само ако бъде въведено при определени условия. Това е изводът, който може
да се направи от скорошно решение на Европейския съд по правата на човека, анализирано в становище на Българския хелзинкски комитет, съобщи комитетът на 17 август т.г.
И още:

В наскоро постановеното си решение по делото Вавричка и други срещу Чешката република Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че задължението да се ваксинират деца срещу определени инфекциозни заболявания е по принцип намеса в тяхното право на личен живот, гарантирано от член 8 от Европейската конвенция по правата на човека. Тази намеса обаче може да бъде оправдана, ако тя е предвидена в закон, преследва една или няколко от легитимните цели, изрично формулирани в нея и е необходима в едно демократично общество, т.е. мерките за намеса са в отговор на належаща обществена нужда, обосновани са с относими и достатъчни аргументи и са пропорционални на преследваната цел.
Това решение на ЕСПЧ, макар и постановено по повод задължителното ваксиниране на деца срещу определени инфекциозни заболявания, които не са били непосредствена опасност за обществото, може да послужи за добър изходен отправен пункт на анализа на предложенията за задължително ваксиниране на определени групи с ваксините срещу COVID-19.
Преди всичко следва да определим дали наличните ваксини са достатъчно сигурни и ефективни. Ваксините срещу COVID-19 са преминали през експертна оценка на международно и на национално ниво на няколко независими от производителя органи, определени да защитават обществения интерес. Към момента в цял свят са поставени близо четири милиарда и половина ваксини и съобщените странични ефекти от тях са малко на брой, сравними като дял със страничните ефекти от ваксините, обсъждани по делото Вавричка, а така също и със страничните ефекти на други лекарства, одобрени за използване през годините.
Очевидно е, че както в случая по делото Вавричка, ваксинирането срещу COVID-19 преследва легитимна цел – защитата на общественото здраве като цяло, както и на правата и свободите на всички и особено на уязвимите групи.
Ваксинирането срещу COVID-19 е в отговор на дори още по-належаща обществена нужда, тъй като става дума за инфекциозно заболяване, което протича в настоящето и е вече обхванало огромни групи от хора по цял свят, а не за заболяване, което  ипотетично може да засегне ограничен кръг хора в едно неопределено бъдеще.
Следователно, задължителното ваксиниране на определени групи би било оправдано и не би било нарушение на правото на личен живот, при условие, че средствата за неговото налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.
Стандартът по делото Вавричка насочва към много широк кръг хора, за които задължителното ваксиниране би било допустимо, потенциално към всички, които са в контакт с други хора и които могат да бъдат за тях източник на опасност от заразяване.
Но налагането на задължение за ваксиниране без оглед на средствата, с които това става, би могло да наруши правото на личен живот. За да бъде оправдано ограничаването на едно основно човешко право, закрепено на конституционно и на международноправно ниво, средствата, с които то се осъществява следва да бъдат най-малко рестриктивните за постигане на целта. Например, за отказ от ваксиниране като първа стъпка могат да бъдат налагани глоби. При повторен отказ, глобите могат да бъдат увеличавани, и т.н. Отново, следвайки стандарта по Вавричка, системата на задължително ваксиниране трябва да предвиди възможност за освобождаване при противопоказания и в случаи на „откази по съвест“, които, разбира се, следва да бъдат внимателно изследвани. Тя трябва обаче да предвиди и възможност за защита от заразяване на лицата, които могат да останат потенциално застрашени в случай, че отказът от ваксиниране на съответното длъжностно лице бъде обявен за легитимен. И, най-сетне, системата на задължително ваксиниране следва да предвиди ефективно правно средство за защита на отказващите ваксиниране. То следва да включва достъпен и бърз механизъм за разглеждане на техните жалби от независим и безпристрастен съдебен орган с предоставяне на възможност за безплатна правна помощ на лицата, които поради липса на средства не могат да си позволят да наемат адвокат.

17.08.2021 г.

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: Коалиционните усилия в областта на правосъдието

Иван Брегов* Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат …

Министър Иван Демерджиев: Целта е до 2026 г. да има пълноценно електронно правосъдие

„В Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили една амбициозна цел – въвеждане на пълноценно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.