DeFakto.bg DeFakto.bg
На искане за тълкуване до Съда на ЕС на въпроса – допустимо ли е незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство, отговорът е отрицателен. Това посочва решение на Съда от днес по дело С-824/19, съобщи информационната му служба.
Решението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд, във връзка с тълкуването на член 5, параграф 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания1 (наричана по-нататък „Конвенцията на ООН“), и на член 2, параграфи 1—3 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО2 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.
Казусът
Живĸa Πaвлoвa e юpиcт, зaвъpшвa пpaвo пpeз 1977 г. и пoлaгa ycпeшнo изпит зa пpaвocпocoбнocт. Tя e c тpaйнo нaмaлeнa paбoтocпocoбнocт пoжизнeнo, пopaди зaгyбa нa зpeниeтo. Paбoти в Cъюзa нa cлeпитe и в cтpyĸтypитe нa Eвpoпeйcĸия cъюз нa cлeпитe. Πpeз 2014 г. пo пpeдлoжeниe нa Cтoличния oбщинcĸи cъвeт e oдoбpeнa зa cъдeбeн зaceдaтeл oт Coфийcĸия гpaдcĸи cъд, ĸaтo e paзпpeдeлeнa в CPC. Ha 25 мapт 2015 г. пoлaгa ĸлeтвa ĸaтo cъдeбeн зaceдaтeл. Paзпpeдeлeнa e ĸъм 6-ти нaĸaзaтeлeн cъcтaв, пpeдceдaтeлcтвaн oт Фeня Cтoянoвa. Oт мapт 2015 г. дo 19 aвгycт 2016 г., ĸoгaтo влизaт в cилa пpoмeнитe в cъдeбния зaĸoн, въвeждaщи eлeĸтpoннo paзпpeдeлeниe нa зaceдaтeлитe, нe yчacтвa в нитo eднo cъдeбнo зaceдaниe пo нaĸaзaтeлнo дeлo. Πaвлoвa ceзиpa пpeдceдaтeля нa CPC Meтoди Лaлoв c иcĸaнe дa бъдe paзпpeдeлeнa ĸъм дpyг cъдия, зa дa peaлизиpa пpaвoтo cи нa тpyд ĸaтo cъдeбeн зaceдaтeл, нo нe пoлyчaвa oтгoвop.
И ce oбpъщa ĸъм Koмиcиятa зa зaщитa oт диcĸpиминaция. Тъй ĸaтo нe пoлyчaвa oтгoвop, жeнaтa ce oбpъщa ĸъм Koмиcиятa зa зaщитa oт диcĸpиминaция. B жaлбaтa cи пocoчвa, чe e нaлицe нeблaгoпpиятнo тpeтиpaнe cпpямo нeя oт cъдия Cтoянoвa и oт пpeдceдaтeля нa CPC, зaщoтo e cляпa.
Haлицe e paзличнo тpeтиpaнe, пpизнaвa в oтгoвop дo KЗД cъдия Cтoянoвa. Ho в cлyчaя тo e oпpaвдaнo пopaди ecтecтвoтo нa зaдължeниятa нa cъдeбния зaceдaтeл и пpecлeдвa зaĸoннa цeл – cпaзвaнe нa пpинципитe нa HΠK зa нeпocpeдcтвeнocт и ycтaнoвявaнe нa oбeĸтивнaтa иcтинa. Toвa e и cтaнoвищeтo нa Meтoди Лaлoв.
B peшeниeтo cи, c ĸoeтo пoтвъpждaвa ycтaнoвeнaтa диcĸpиминaция oбaчe ACCГ зaявявa: нeдoпycтимo e въвeждaнeтo нa oгpaничeния „пo пpинцип“, изxoждaйĸи oт пpeдпoлoжeниeтo, чe cъoтвeтнoтo yвpeждaнe щe дoвeдe дo нeвъзмoжнocт зa пълнoцeннo ocъщecтвявaнe нa oпpeдeлeнa пpoфecия. Решението е обжалвано пред запитващата юрисдикция –Върховен административен съд.
Преюдициалното запитване
Запитващата юрисдикция отправя въпроси до Съда, с които иска да се установи дали член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата, както и с оглед на Конвенцията на ООН допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство.
Преценката на Съда
Най-напред, Съдът припомня, че както от заглавието и съображенията, така и от съдържанието и целта на Директива 2000/78 следва, че тя е предназначена да установи обща рамка, за да се осигури на всяко лице равно третиране „в областта на заетостта и професиите“, като му се предостави ефикасна защита срещу дискриминация, основана на някой от признаците, посочени в член 1 от нея, сред които е увреждането. Тази директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи по отношение на условията за наемане и условията на труд, включително условията за уволнение и заплащане.
С оглед на описаната от запитващата юрисдикция конкретика Съдът приема, че в случая става въпрос както за условията за достъп до заетост, така и за условията на труд по смисъла на Директива 2000/78 на лице, засегнато от „увреждане“. Поради това разглежданото в главното производство положение попада в приложното поле на посочената директива.
Съдът отбелязва, че „принципът за равно третиране“ означава да не е налице пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от
Директива 2000/78. Проява на пряка дискриминация обаче е налице, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1, включително увреждане. Въз основа на данните, съдържащи се в преюдициалното запитване, Съдът установява, че от 25 март 2015 г. до 9 август 2016 г. VA не е била допусната да участва в нито едно от съдебните заседания на съдебния състав, към който е разпределена, поради това че е незряща. В този смисъл е видно, че тя е била третирана по-малко благоприятно от другите съдебни заседатели в този състав, които се намират в сходно положение, но не са засегнати от слепота, поради увреждането, а това представлява пряко основана на увреждане разлика в третирането по смисъла на Директива 2000/78.
По отношение на въпроса дали подобна разлика в третирането може да бъде оправдана Съдът припомня възможността за държавите членки да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1 от тази директива, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването — пропорционално. Поради това според Съда е важно да се провери дали мярката, наложена на Живка Павлова в главното производство, състояща се в пълното недопускане да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство, е подходяща за постигане на преследваната цел и дали не надхвърля необходимото за постигането ѝ, като се вземе предвид фактът, че работодателят е длъжен да предвиди подходящо приспособяване на лицата с увреждания в зависимост от нуждите в конкретния случай.
Това от своя страна означава премахването на различните пречки за пълноценното и ефективно участие на хората с увреждания в професионалния живот наравно с останалите
работници.
Според Съда от данните в акта за преюдициално запитване е видно, че Живка Павлова не е била допусната до каквото и да било участие в наказателни дела, без да се прави разграничение в зависимост от съответните дела и без да се извършва проверка дали е можело да ѝ бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ.
В този смисъл Съдът приема, че ако проверката, която запитващата юрисдикция следва да извърши не покаже друго, посочената мярка надхвърля необходимото, още повече че от акта за преюдициално запитване следва, че след въвеждането на електронното разпределение на съдебните заседатели през август 2016 г., Живка Павлова в това си качество е участвала в решаването на множество наказателни дела.
Предвид изложеното Съдът постановява, че Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка с членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед на Конвенцията на ООН, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство.
1 Конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение No 2010/48/ЕО на Съвета от
26 ноември 2009 г. (ОВ L 23, 2010 г., стр. 35).
2 Директива на Съвета от 27 ноември 2000 година (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на
български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
