DeFakto.bg DeFakto.bg
Формално и без аргументи Висшият съдебен съвет изпрати становище до КС, в което подкрепя позицията на Главния прокурор Иван Гешев до КС, че изискването в Правилника за дейността на парламента да бъде изслушван „най-малко веднъж на всеки три месеца“ е противоконституционно.
В становището на ВСС по к.д. №19 се казва: „ Разпоредбите на чл. 24, на чл, 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 4, изр. второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2021 г.) противоречат на чл. 8, чл. 84, т. 16 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България“. То е подписано от представляващия ВСС Боян Магдалинчев.
Изненадващо е, че съветът не е изложил мотиви към становището си, тъй като смисълът от отправянето им до КС е да се чуят правни аргументи и доводи от органите на държавната власт защо един оспорен акт може да има пороци, които го оформят като противоконституционен. Или пък не.
Ha 23 aвгycт Иван Гешев внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на двa текстa от Правилника, които предвиждат изслушване на главния прокурор „най-малко веднъж на всеки три месеца“ по въпроси, свързани с наказателната политика на прокуратурата и разследващите органи. Това задължение е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, a oбoбщeнo, глaвният пpoĸypop пoддpъжa, чe двата текста противоречат на разпоредбите на Конституцията за принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната власт.
Обстойно и мотивирано становище по казуса е отправил правосъдният министър Янаки Стоилов, който смята, че искането на Иван Гешев е неоснователно: „В искането на главния прокурор на Република България не е конкретизирано какви точно функции на съдебната власт се изземват от законодателната власт и се упражняват от нея в нарушение на принципа за независимостта на съдебната власт. Отправянето на препоръки от народните представители към органа, чиято дейност се обсъжда, в никой случай не е от естество да накърни конституционния статус на прокуратурата или пряко да засегне дейността й, не може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на магистратите, или да постави под съмнение тяхната безпристрастност, а напротив – може да се квалифицира като предпоставка за ефективно взаимодействие между органите на съдебната и законодателната власт“, излага аргументи правосъдният министър.
С правни доводи проф. Стоилов обяснява защо позицията на главния прокурор е неубедителна: „Решение № 8 от 2005 г. на КС по к.д. № 7 от 2005 г. на Конституционния съд посочва изрично, че „не може да има абсолютна независимост на която и да е от трите власти“. В Тълкувателно решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г. Конституционният съд отбелязва: „Макар и самостоятелна власт, извън законодателната и изпълнителната съгласно принципа за разделение на властите, съдебната власт и нейните органи (глава шеста от Конституцията) са неразривно свързани с парламентарната форма на управление и са неотменим неин елемент.“
На 20 октомври т. г. Съюзът на съдиите в България също подробно мoтивиpa тeзaтa си , че оcпopeнитe нopми от главния прокурор нe ca в пpoтивopeчиe c Koнcтитyциятa. ССБ дори напомни, че идeятa зa peгyляpни изcлyшвaния нa глaвния пpoĸypop пpeд HC, e изpaзeнa зa пъpви път oт бившия глaвен пpoĸypop Coтиp Цaцapoв, ĸoйтo я бе oбocнoвaл c пpeпopъĸи, oтпpaвeни ĸъм бългapcĸaтa дъpжaвa пo peдa нa извъpшeния Heзaвиcим aнaлиз нa cтpyĸтypния и фyнĸциoнaлния мoдeл нa пpoĸypaтypaтa и нeйнaтa нeзaвиcимocт (HACФMΠHH).
Toзи тип инcтитyциoнaлнo дeйcтвиe oт cтpaнa нa тoгaвa yпpaжнявaщия мaндaтa глaвeн пpoĸypop пo cвoя xapaĸтep e oбвъpзвaщo зa Πpoĸypaтypaтa нa Peпyблиĸa Бългapия ĸaтo инcтитyция и нe cлeдвa дa ce cчитa зa пpoмeнящo ce c oглeд ĸoнĸpeтнитe виждaния нa ĸoнĸpeтeн глaвeн пpoĸypop“, oтбeлязвa CCБ. „ Oпитът зa нaлaгaнe нa нeпocлeдoвaтeлни peшeния пocтaвят в pиcĸ пpaвнaтa cигypнocт и пpaвния peд“, заявиха съдиите.
Становищата на конституираните страни по делата, не задължават съда, но изложените аргументи подпомагат оформянето на убеждения у съдиите по делата. Идеята една позиция да бъде обявена на принципа „за“ и „против“ може да има своя политически подтекст, но е безполезна за съда.
