В решението на Конституционния съд съд, който беше сезиран миналата година от президента заради епидемичната обстановка, се очертаха интересите на обществото и приоритетите на правата по време на извънредна епидемична обстановка. Конституционният съд подчерта, че рискът от погубване на живот и от увреждане на живот е най-голямата заплаха, а освен това то се явява заплаха за всички други права и свободи“ – това каза пред БНР адвокат Емилия Недева.
„Когато се появи такава извънредна епидемична обстановка, КС обяви, че че гражданите са призвани да дадат предимство на защитата на ценностите от най-висш порядък – и тези ценности са здраве и живота, заяви тя. КС подчерта, че всички останали права – като правото на придвижване, на икономическа свобода, предприемачеството, включително правото на труд, не са абсолютни и отстъпват пред необходимостта да се осигури най-важната цел – гарантирането на живота и здравето на населението ( (№7/20 г. виж по долу б.р.).
Ограничението не идва само от решението на КС, подчерта Недева. Тя обърна внимание на няколко сигнала, които идват от Европейския съд по правата на човека, свързани с фактическо ограничаване правото на труд, което по думите й не е самостоятелно право в конвенцията по човешките права, а се разглежда като част от правото на личен живот.
Посочи няколко сигнала до Съда по правата на човека – от пожарникари във Франция, които са били задължени да се ваксинират, и две дела в Гърция, които са от медици, като и при трите дела служителите са заплашени, че ще бъдат отстранени от работа, в случай че не се ваксинират. Жалбоподателите и по трите дела са поискали привременни мерки, докато трае производството в Страсбург – да бъде спряно действието на закона, за да не бъдат те принудени да го изпълняват и съответно да бъдат ваксинирани или отстранени от работа.
„Интересното е, че и по трите дела Европейският съд по правата на човека отказва да постанови спирането на действието на закона, като подчертава, че това е едно изключение в тези временни мерки, което се прилага единствено и само когато в противен случай за жалбоподателите ще произтекат сериозни и необратими вредни последици„, поясни адвокат Недева. Тя напомни, че извънредната епидемична обстановка (ИЕО) не може да бъде обявена за всяка заразна болест, а само за изрично изброените в Закона за здравето. Минава се и през сложен фактически състав с предложения от държавния здравен инспектор, а след това и от министъра на здравеопазването. Действията на МС не са безконтролни, а може да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Във ВАС има и в момента дела както срещу дистанционното обучение, така и срещу зеления сертификат, отбеляза адвокатът.
Из решение №7 / 20 г. на Конституционния съд:
Миналата година КС с решение № 7/2020 г. отхвърли искането на президента за противоконституционност на уредбата на ИЕО, заради липсата на фиксирани в закона срокове.„При наличие на обявена извънредна епидемична обстановка е ясно, че е застрашено не само конституционно гарантираното право на живот и здраве на всеки човек, но и на определена общност. Това състояние застрашава по изключително сериозен начин не само посочените права, но може да засегне и други основни права и свободи – право на влизане на територията на държавата, правото на свободно придвижване в нея, правото на посещение на определен обществени места, правото на труд и др.
Когато възникне такава обстановка е безспорно, че гражданите са призвани да отдадат предимство на защитата на ценностите от най-висш порядък пред защитата на техните граждански права и свободи. Причината за това е, че рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред. За да изпълни позитивните си задължения по чл. 28 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията, държавата е в правомощието си да предприеме всяко активно действие за гарантиране на живота и здравето на гражданите“.
В него се напомня, че винаги трябва да се търси баланс между правата. Съдът посочи, че условието за временно ограничаване на правата е постигнато, тъй като в законът не оставя никаква възможност мерките да са постоянни.
Заключи: „Дадената възможност в чл. 63, ал. 4-7 ЗЗ за ограничаване упражняването на определени права съответства на принципа на пропорционалност, тъй като с оспорените разпоредби не се надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба. Ограниченията при упражняването на някои права на гражданите, предвидени в чл. 63, ал. 5 и ал. 6 ЗЗ, са необходими с цел ограничаване разпространението на заразната болест и нейното овладяване и са съразмерни на преследваната цел – опазване на живота и здравето на гражданите.
Правото на свободно придвижване, икономическата свобода и правото на труд не са абсолютни и отстъпват пред необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел – гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона (Решение № 8/2016 г. по к. д. № 9/2015 г.). Закрилата на здравето на гражданите като публично благо е без съмнение легитимната, конституционно дефинирана (чл. 52, ал. 3, предл. първо от Конституцията) цел на ЗЗ (чл. 1 и чл. 2)“.
Решението бе взето с три особени мнения на съдиите Таня Райковска, Георги Ангелов и Атанас Семов.