Последни новини
Home / Законът / Конституционният съд: Понятието „пол“ трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл

Конституционният съд: Понятието „пол“ трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл

Defakto.bg
Съдия Красимир Влахов

Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл – това  обяви Конституционният съд в решение  по конституционно дело №6/2021 г. със съдия докладчик Красимир Влахов

Решението е прието с 11 гласа.  На особено мнение е съдия Георги Ангелов, а съдия Филип Димитров е подписал решението със становище по мотивите.

Делото бе образувано по искане общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд за задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1  от Конституцията, във връзка с отговор на следния въпрос: Как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол?

Поводът зa дeлoтo cтaнa висящо тълкувателно дело пред самия ВКС по въпроса „Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?“.  То пък бе образувано по предложение на състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, допуснал до касация жалба срещу отказ на районния и на окръжния съд в Стара Загора да допуснат промяна в акта за раждане на вписания пол – от мъжки на женски и, съответно, промяна на името.

Казуси със смяната на пола няколко пъти са разглеждани от състави на ВКС, излизащи с противоречиви решения. Противоречието е в това дали при несъвпадане на половата идентичност с пола, вписан в актовете за гражданско състояние, българският съд следва да признае право на промяна на пол, а оттам и на името и на ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, за когото се установи, че е транссексуален, или обективното право, действащо на територията на Република България, го изключва по съображения за обществен ред и в защита на правата и свободите на другите български граждани.

В днешното си решение КС не дава изрично пряк отговор на поставения въпрос за тълкуване, свързан с   paзлични тълĸyвaния и колебания в правораздавателната практика.

Съдиите напомнят, че още в определението си за допускане на искането, КС разясни, че  поставеният за разрешаване конституционен проблем по делото се свежда не до признаване или отричане на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по друг начин (не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изявява социално съобразно половата си идентичност, т.е. според усещането си за мъж или жена), а „единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния“.

В този контекст Съдът  упражнява тълкувателното си правомощие на понятието „пол“ не като конституционен признак, въз основа на който не се допуска неравно третиране (не това е конституционният проблем според сезиращото искане), а в контекста на разбирането за пол, вложено в конституционната уредба,  която засяга „предмета на образуваното пред ОСГК на ВКС тълкувателно дело„, е посочено в мотивите.

Съобразно отредената му от Конституцията компетентност, в настоящата тълкувателна процедура Конституционният съд може и е длъжен единствено да даде задължително тълкуване на Основния закон относно конституционното понятие „пол“ съобразно разбирането на конституционния законодател, чиято воля Съдът изследва при упражняване на тълкувателното си правомощие„, отбелязват съдиите.

Като обследва вложеното традиционно разбиране за понятието  „пол“ в Конституцията, основавано на половата бинарност,  семейните отношения, конституционната закрила на майчинството и българските традиционни ценности и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българските граждани – Източноправославното вероизповедание,  Съдът  приема, че конституционният законодател е вложил в това понятие разбирането си единствено за неговия биологичен смисъл, при който полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите. 

„В този смисъл Решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14/1992 г., според което полът не е сред признаците, които „се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото, което решение е прието почти веднага след Конституцията, следва непосредствено разбирането на нейните създатели„, посочва КС. И допълва, че  сред „бащите“ на основния закон са прочути юристи като Пенчо Пенчев, Любен Корнезов, Нено Неновски и Николай Павлов, които са били депутати във ВНС, и никой не е обявил особено мнение.

Преди да вземе решение,  Конституционният съд е разгледал множество становища от ведомства, български и международни организации, отделни учени и юристи.  Становища са изпратили от  Българска православна църква, Католическа църква в България, Мюсюлманско изповедание, Религиозна общност на евреите в България, Арменска Апостолическа Православна Света Църква, Съюз на юристите в България, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Българска Психиатрична Асоциация, Дружество на психолозите в България, Българско дружество по генетика и геномика на човека, както и ред други специалисти.

Конституционният съд  анализира въпросът за пола, включително и в контекста на практиката Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз.

За транссексуалните

Съдът намира, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХY при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като „интерсексуално“), поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност.

Въпросът дали  действащото българско законодателство съдържа необходимата за целта нормативна регламентация, не ангажира компетентността на Конституционния съд, а на съдилищата в системата на съдебната власт, посочва решението.

При отсъствие на законова уредба по въпроса единствено законодателят в лицето на Народното събрание е компетентен да вземе решение за нейната необходимост и  конкретното й  съдържание – включително за  критериите, въз основа на които се вписва пола на интерсексуалните лица в актовете им за раждане, казват съдиите.

Съдът обръща внимание  на обобщения анализ на практиката на ЕСПЧ, който показва, че основанието за осъждане на държавите-членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС  във връзка с правата на транссексуалните лица e липсата на национално законодателство, което предвижда възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури, независимо от развитието на науката и нарастващото според ЕСПЧ обществено приемане на явлението „транссексуалност“   (Решение на Голямата камара от 11 юли 2002 г., Christine Goodwin v. The United Kingdom, Решение от 31 март 2008 г., L. v. Lithuania, Решение от 17 април 2019 г., X. v. The Former Yugoslav Republic of Macedonia).  Съдът отбелязва и решение от 9 октомври 2020 г., Y.T. c. Bulgarie, в което, макар и да се отчита, че разпоредбите на чл. 73 и чл. 76 от Закона за гражданската регистрация биха могли да обуславят възможността националният съд да разреши промяна на съществени лични данни за самоличност (вкл. пол и обусловения от него единен граждански номер) в актовете за гражданско състояние, е посочено, че „възможни са само съдебни, а не административни средства за правна защита, за да се признае промяната на пола“.  В  посоченото решение е констатирано, че „българското законодателство не предвижда никаква процедура, посветена единствено на преназначаването на пола“.

В обобщение Конституционният съд намира, че на поставения тълкувателен въпрос следва да се отговори, че понятието „пол“ в българската Конституция е възприето единствено в неговия биологичен смисъл. Начинът, по който държавните органи в системите на различните власти ще приложат това решение на Съда при осъществяване на своите функции, ангажира тяхната конституционна и законова компетентност, но при зачитане на даденото от Конституционния съд задължително тълкуване, според което в Конституцията на Република България (а следователно – и в българското право, чиито фундамент е именно Конституцията), понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание.

Съдът обръща внимание, че според установената му практика всяко незачитане на неговите актове „е нарушение на самия основен закон, защото засяга основните принципи, залегнали в чл. 4, ал. 1 за правовата държава, която се управлява според Конституцията и законите в страната“ (Решение № 8 от 2010 г. по к.д. № 2/2010 г.). Именно във връзка с това „принципът на правовата държава изисква съобразяване с решенията на Конституционния съд като част от действащото право и точното им изпълнение“. Дадените от съда тълкувания и правни оценки трябва да се съобразяват в тяхната цялост, да не се изваждат от контекста и да не им се придава смисъл, какъвто решението не съдържа,(Решение № 1 от 2013 г. по к.д. № 5/2012 г.).

 

 

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: Коалиционните усилия в областта на правосъдието

Иван Брегов* Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат …

Министър Иван Демерджиев: Целта е до 2026 г. да има пълноценно електронно правосъдие

„В Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили една амбициозна цел – въвеждане на пълноценно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.