Последни новини
Home / Законът / След казуса „Кирил Петков“, Конституционният съд попадна в диапазона от „Перфектен“ до „Мешере“ (мнения на юристи)

След казуса „Кирил Петков“, Конституционният съд попадна в диапазона от „Перфектен“ до „Мешере“ (мнения на юристи)

Defakto.bg

Решението на Конституционният съд, с което бе обявен за частично противоконституционен указът на президента за назначението на Кирил Петков като служебен министър в първия кабинет на премиера Стефан Янев, се появи в предизборно време, въпреки че няма срокове за произнасяне.

Kлючoв дoĸyмeнт пo дeлoтo  бe cepтифиĸaтът oт ĸaнaдcĸитe влacти, чe Πeтĸoв пpecтaвa дa e ĸaнaдcĸи гpaждaнин oт 20 aвгycт, тoecт ĸъм дaтaтa 10 мaй, ĸoгaтo бе издaдeн yĸaзa,  тoй e бил c двoйнo гpaждaнcтвo, въпpeĸи чe e дeĸлapиpaл само българско гражданство.  Ha 21 aпpил Πeтĸoв бe нaпpaвил oтĸaз oт ĸaнaдcĸo гpaждaнcтвo, нo ĸaнaдcĸитe влacти cпяxa дa гo тpeтиpaт ĸaтo cвoй гpaждaнин eдвa пpeз aвгycт. Появиха  се мнения на юристи,  че датата на отказа, а не решението на Канада, е  валидно за решение по казуса.  КС обаче прие формалния подход и като стъпи на практиката от 1995 г. посочи, че Кирил Петков е  трябвало да е освободен от канадско гражданство, преди да е влязъл  в процедура за министър.

Последвалите коментари на политическите партии и кандидати, е добре да се приемат с едно наум.  Предлагаме мнения на юристи, които би трябвало да са изкушени умерено от политиката, за последиците от решението на КС, на които съдът придаде обратна сила.

Проф. Огнян Герджиков: Това решение на Конституционния съд /КС/ не е най-точното юридически, но правото не е математика, а е въпрос на тълкуване. Според проф. Герджиков след акта на КС всеки документ, подписан от Кирил Петков за времето, в което е бил министър, може да бъде оспорен пред административен съд. Но това не значи, че актовете на министъра автоматично са невалидни. Да обжалва актовете може само този, който има правен интерес (БТА)

Проф. Пламен Киров намира решението на КС за перфектно. По думите му то не е можело да бъде друго, след като са представени тези доказателства.  Последиците от решение на КС са ясни – указът на президента все едно никога не е издаван и все едно Кирил Петков никога не е бил министър, смята Киров. И допълни, че не може, ако няма орган, актовете му да пораждат правно действие. От правно нищо не може да следва правно нещо. (БНР).

Андрей Янкулов: Интересно как юридическите защитници на тезата, че от решението на КС следва, че Кирил Петков никога не е бил министър, виждат хипотезата, при която примерно беше извършил престъпление по служба в длъжностното си качество на министър  несъставомерно ли ще бъде или как 🙂 (Фейсбук)
Доц. Наталия Киселова

 

Доц. доц. д-р Наталия Киселова коментира пред БТА, че  актовете на Кирил Петков като министър могат да бъдат оспорени, според техния вид, пред Върховния административен съд или Административен съд София-град, но само от лица, които имат правен интерес.

За това какви са последиците от решението на КС доц. Киселова заяви, че на първо място те са политически, защото „това стана част от кампанията“, като добави, че „това може би е била и целта на тези, които са внасяли искането“ до съда. „На второ място, в някаква степен, това повдига и морални въпроси, а по отношение на г-н Петков може да има и конкретни юридически измерения – и наказателна, и административна отговорност, ако се стигне до оспорване на актове“, добави доц. Киселова.

На въпрос дали държавният глава или президентската администрация са имали задължение да проверят данните, които Кирил Петков е декларирал за своето гражданство, доц. Киселова отговори: „Няма такава възможност, освен ако самият кандидат за министър не ги е информирал. Те няма как да разберат„.

Попитана дали решението на КС може да бъде основание да се поиска импийчмънт на президента Румен Радев, доц. Киселова обясни: „До 30 юни миналата година, когато излезе едно тълкувателно решение на Конституционния съд, по искане на главния прокурор, в теорията се поддържаше тезата, че указите, ако бъде установена противоконституционност, не са основание за задвижване на процедурата за отстраняване. След 30 юни, когато беше постановено решението, съдът казва, че само Народното събрание може да прецени, когато бъде отправено искане към него.“

Атанас Славов

Доц. д-р. Атанас Славов: „През годините са обявявани и други укази за противоконституционни, макар че е рядкост. Не мисля, че това е достатъчно основание за начало на процедура по импийчмънт. Импийчмънт може да се иска, когато става дума за някаква форма на тежки нарушения, за които има умисъл. Нужно е да има виновно, лично поведение, а не за подвеждане, както е в случая. Ако президентът издаде указ за разпускане на парламента, без да има основание за това, би могло да доведе до процедура по импийчмънт.“

За да се атакуват актовете на Кирил Петков като министър има две хипотези. Едната е, ако твърдим, че има нищожен акт – тогава може да атакува всеки. Ако не твърдим, че има нищожни актове, тогава, за да се обжалват конкретните актове, трябва първо обжалващият не само да има, но и да докаже правен интерес – засегнатите от актовете лица трябва да го докажат и да обжалват с конкретен правен интерес и да посочат конкретен порок на актовете на Петков.

Симеон Стойчев: Мащабът на правната несигурност, хаос и вредните последици от обявяването на президентския указ за частично изначално нищожен поради противоконституционност биха били дългосрочни и трудно измерими. Дори конституционната юрисдикция да уважи искането, стабилността на държавните актове не може да бъде подлагана на съмнение при всяко нарушение на Конституцията, без значение на неговата тежест, значение и последици.  Разумният, балансиран и нюансиран подход би изисквал конституционната юрисдикция да изостави позицията, заета в предходната си практика по дело № 5/2019 г., и да постанови, че прекратяването на пълномощията при нарушаване на изискванията за заеманата длъжност има по правило действие занапред, т.е. прекратяване на пълномощията, а не невъзникване на пълномощията“( статия  в блога challengingthelaw.com)

Стойчев е категоричен, че още през 1995 г. на чиято практика сега стъпва КС,  съдът неправилно е тълкувал международния договор и правото на САЩ и  противоконституционно е прекратил предсрочно пълномощията на народния представител г-н Жорж Ганчев. Погрешно КС е презумирал, че американското право е подобно на познатото на КС българско право, при което, за да бъде загубено гражданство, е необходим нарочен държавен акт, твърди авторът.

Проф. Пламен Киров: „За президента на държавата от едно такова решение на КС няма последици, но не пряко – когато е издаден едни противоконституционен указ нарушена ли е Конституцията – да. Може да се търси отговорност по член 103 от Конституцията. Всъщност, президентът се е предоверил на почтеността в подадената декларация на Кирил Петков, но това не е било умишлено от страна на държавния глава“.

Ружа Смилова

Ружа Смилова: „Предвид скорошното решение на КС, според което решенията му имат ретроактивно действие, може да се атакуват действия на Петков като министър. Но мисля, че съдът може отново да ги отхвърли, цитирайки друг, често привеждан от КС аргумент: за правната сигурност – основен принцип на правовата държава.“

Може да се очаква повдигане на обвинение (на Кирил Петков) от страна на прокуратурата, но не мисля, че би издържало в съда. Просто трудно ще докажат умисъл в попълването на декларацията с невярно съдържание – още повече че преди решението на съда не е имало как да се знае дали е, или не е невярно попълненото съдържание. Т.е. съдът вероятно би отсъдил, че Петков добросъвестно е попълнил декларацията. (Дневник)

Лозан Панов, кандидат за президент: „Нарушаването на конституцията е основание за прекратяване на правомощията на президента“.

 

Адвокат  Михаил Екимджиев: Неадекватно решение

..След решенията за Истанбулската конвенция и пола мислех, че това е дъното, но с гражданството КС не просто дълбае дъното, а вече е в едно подземие от гледна точка на споделените  европейските ценности.  От гледна точка на реалностите на живота, които налагат Конституцията и нейното съобразяване с тези реалности.  В българската Конституция такива норми (за двойното гражданство) продължават да съществуват и сега, 30 години по-късно, ограничавайки правото ни да избираме тези, които смятаме за най-подходящи да ни управляват..

 ..Несъмнено това е една от целите (да бъде злепоставен президентът). Но мен повече ме интересува казусът на Кирил Петков. Защото той беше най-злепоставен и това, ако беше един истински конституционен съд, а не институция, която действа като мешере, най-малкото, което трябваше да му бъде позволено на този човек – говоря като правозащитник, е да представи своето становище, да бъде изслушан. Това право съществува още от Древния Рим, от зараждането на правото – човек, за който се твърди, че е нарушил някаква норма, да бъде изслушан.

Нашият КС отказа това право на Кирил Петков, което, според мен, е индикация, заедно с монолитното му днешно решение, за някои недотам чистоплътни зависимости или за перверзно тълкуване на Конституцията.

..Не знам кое е по-малкото зло – дали, ако това е политически мотивирано решение, или ако е откровена глупост.  И в двата случая то е лошо. Но има признаци, че КС направи възможното да злепостави чисто процедурно Кирил Петков.  КС поиска от Кирил Петков да представи доказателства за канадското си гражданство, за това кога го е придобил, кога го е изгубил и т.н. Но не му даде възможност, дори чрез писмено становище, дори чрез едно елементарно изслушване, той да изрази своята теза. Той го лиши от всякаква форма на защита.

В същото време КС произволно си избра шестима юристи, които да представят становища какво мислят за казуса с гражданството. Важно е да се отбележи, че поне трима от тях преди да бъдат конституирани като участници в производството, многократно и категорично бяха изразили становища в подкрепа на искането на депутатите от ГЕРБ в подкрепа на искането за обявяване на противоконституционност на указа на президента в частта му, с която Кирил Петков е назначен.

Тоест, КС си избира трима души, за които знае вече какво ще му напишат в становищата, кани ги услужливо да представят своите становища и после мотивира решението си с тяхното становище. Много е елементарно и злепоставящо, защото в самата Конституция, чл. 56, е записано, че всеки има право на защита.

Кирил Петков не просто не беше допуснат да участва в процедурата пред КС, той не беше изслушан и не му беше дадена възможност да представи свои писмени бележки там. А само за сравнение, през 1998 г. по първото дело, свързано с царските имоти, са били поканени да участват в процедурата пред КС не само Симеон Сакскобургготски и сестра му и сестра му Мария-Луиза, но още шестима души, които дори не са български граждани, а благородници, живеещи по целия свят.

Тоест, виден е този двоен аршин, при който някакси човекът, чиято правна сфера в най-голяма степен е засегната, имам предвид Кирил Петков и това, че имплицитно в твърдението на депутатите от ГЕРБ, които искат да бъде обявен указът за противоконституционен, то това искане съдържа твърдения, че той е един непочтен човек, че е нарушил Конституцията и т.н. Е, ерго това засяга неговата публична репутация, това засяга честта му, достойнството му – това са все права, защитени от чл. 32 на българската Конституция, а именно – право на лична чест, достойнство и личен живот.

… Ако погледнете внимателно даже вчерашното (от вторник) решение, свързано с пола, има два интересни пасажа. В единия се казва, че по принцип е допустимо КС да тълкува конституционните норми в съответствие с променените обществено-политически нагласи и отношения. Специално що се отнася до понятието „пол“, КС казва, че в България не са чак толкова развити и еволюирали обществено-политическите отношения, че да приемем транссексуалността, да приемем полът да се определя от други признаци освен биологичните. Но, добре, дори да се съгласим с хиляди резерви с това заключение по отношение на пола, то не може да се каже, че при драстично променените обществено-политически отношения, свързани с гражданството, КС не беше длъжен да извърши точно едно такова еволюитивно и контекстуално тълкуване. Защото през 1991 г., когато е приемана Конституцията, ние още сме в СИВ, още сме във Варшавския договор, още са в сила тогава идеологемите за загниващия вражески Запад. СССР не се е разпаднал. Ситуацията оттогава драматично се е променила. Ние сме в ЕС.

Би трябвало да споделяме европейските ценности, а с това решение КС  ни отдалечава от европейските ценности. Той ни хвърля някъде в евразийските степи, където са средноазиатските султанатства, и ни връща 50 години назад в зрелия социализъм, когато понятието гражданство беше тълкувано като принадлежност на гражданина към определена държава, когато всички западни държави бяха гледани с враждебност и подозрение, и когато някой имаше двойно гражданство, той задължително трябваше да бъде агент или шпионин. Ето, това е перверзното и неадекватното в решението на КС. (Dir.BG)

 

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: Коалиционните усилия в областта на правосъдието

Иван Брегов* Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат …

Министър Иван Демерджиев: Целта е до 2026 г. да има пълноценно електронно правосъдие

„В Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили една амбициозна цел – въвеждане на пълноценно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.