DeFakto.bg DeFakto.bg
Решението е по преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд за тълкуване на Директива 2014/42/ЕС1 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, съобщи пресслужбата на Съда.
Казусът
На Mиpocлaвa Kaдypинa, мажоритарен съдружник в „ДЕРМА ПРИМ-МК“ ООД и ръководител на Катедра по дерматология, венерология и алергология към Военномедицинска академия София, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по член 282 алинея 2 във връзка с алинея 1 от Наказателния кодекс, за това, че през периода от 29 ноември 2004 г. до 10 септември 2014 г., в качеството си на длъжностно лице извършила действия, надхвърлящи рамките на предоставените ѝ служебни правомощия, с цел да набави за себе си и за „ДЕРМА ПРИМ-МК“ ООД имотна облага.
Наказателното производство по това обвинение е в съдебната си фаза и делото е висящо пред Софийски военен съд.
Още с привличането на Кадурина като обвиняема, наблюдаващата досъдебното производство Военноокръжна прокуратура София изпраща уведомление до Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), която започва проверка по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество2 за установяване на значително несъответствие в имуществото на Кадурина за периода от 5 май 2005 г. до 5 май 2015 г.
Вследствие на извършената проверка КПКОНПИ установява значително несъответствие между имуществото на Mиpocлaвa Kaдypинa и нейния съпруг, от една страна, и техните доходи, от друга. и внася в Софийски градски съд искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 2 854 560,53 лева от ZV и физически и юридически лица, за които се счита, че са свързани или контролирани от проверяваното лице.
Във връзка с искане на КПКОНПИ Софийски градски съд налага обезпечителни мерки по отношение на имуществото, чието отнемане се иска.
Именно СГС обаче поиска от Съда на ЕС да установи дали Директива 2014/42 е приложима към правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления.
Преценката на Съда
С решението си от днес Съдът установява, че Директива 2014/42, също като Рамково решение 2005/212/ПВР3, чиито разпоредби цели да разшири, има за цел да задължи държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и приходи, свързани с престъпления, с оглед на улесняване на взаимното признаване на решения за конфискация по наказателни дела. Следователно тази директива не урежда конфискацията на средства и облаги от незаконни дейности, постановена от съд на държава членка в хода на или след производство, което не се отнася за установяването на едно или няколко престъпления.
По тази Директива конфискация на средства и облаги произтича само при влязла в сила осъдителна присъда за престъпление, се казва в решението.
„Висящата“ пред СГС конфискацията е извън обхвата на минималните правила, установени от Директивата, и регламентирането ѝ е част от компетентността на държавите членки да предвиждат по-широки правомощия в националното си право.
Съдът отбелязва, че висящото пред Софийски градски съд производство по конфискация е гражданско производство и че вътрешното право предвижда, наред с него, и режим на конфискация по наказателното право. Това производство се концентрира само върху имуществото, за което се твърди, че е придобито незаконно, и се провежда независимо от евентуално наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъпленията, както и от евентуална осъдителна присъда за него.
При тези обстоятелства Съдът констатира, че решението, което Софийски градски съд следва да постанови, не е по производство, което се отнася за престъпления и не зависи от осъждането на съответното лице за извършено престъпление, поради което не попада в обхвата на Директива 2014/42.
С оглед на това Съдът стига до извода, че:
Директива 2014/42 не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления
Любопитно е, че всеки път след въпросите, поставяни от наши съдии до Съда на ЕС дали пpoцeдypaтa пo oтнeмaнe нa нeзaĸoннo пpидoбитo имyщecтвo нa oбвиняеми, но нeocъдeни лицa, има приложение, у нас се разиграваха драми с гpaждaнcĸaтa ĸoнфиcĸaция. След тълĸyвaтeлнo peшeниe нa BKC, чe cвaлянeтo нa нaĸaзaтeлнитe oбвинeния или oпpaвдaтeлнaтa пpиcъдa ca aбcoлютнa пpeчĸa зa oтнeмaнeтo нa имoти, пapлaмeнтът eĸcпpecнo пpoмeни зaĸoнa и зaпиca, че липсата на вина не е пpeчĸa за конфискацията.
Cpeд внocитeлитe нa пpoмянaтa бe и вече бившият министър на правосъдието Дaнaил Kиpилoв.
1 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година (ОВ L 127, 2014 г., стр. 39 и поправка в ОВ L 138, 2014 г., стр. 114).
2 (ДВ, бр. 38 от 18 май 2012 г.), отменен със Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г.).
3 Рамково решение на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147).
