DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд потвърди изцяло 3-годишната ефективна присъда, поставена от Апелативния съд в Пловдив, на 59-годишния Любен Уйчев, който през юли 2018 г. блъсна и уби на тротоар 13-годишно момче в Златоград. Трагедията е от 31 юли 2018 г., когато 13-годишният Митко Крушков пресича на пешеходна пътека заедно с майка си, баща си и леля си. Момчето вече е стъпило на тротоара, когато микробусът, управляван от Уйчев, се качва на тротоара и го помита.
Подсъдимият вече е в затвора, съобщава съдът след като е уведомен прокуратурата за предприетите действия по изпълнение на наложеното наказание.
Ето и мотивите на ВКС:
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Любен Уйчев и на
частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е
потвърдена присъда на Окръжен съд – Смолян. С нея подсъдимият е признат за виновен в
това, че на 31.07.2018 г. в гр. Златоград при управление на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта
на 13-годишно момче. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, лишен е и от право да управлява МПС за срок от 5 години.
По отношение на касационната жалба на Любен Уйчев в мотивите на ВКС се
напомня, че производството по делото е протекло при условията на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК – подсъдимият е дал изричното си съгласие
доказателства да не се събират, да се ползват тези от досъдебното производство, отказал
се е от провеждане на съдебно следствие по общия ред, признавайки изцяло и напълно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според върховните
съдии последващи възражения за неясноти на обвинителния акт и допуснати неточности,
които са формулирани абстрактно, не могат да бъдат основание за осъществяване на
касационна проверка. „Пределно ясно са описани признатите от подсъдимия факти и
коректно са пресъздадени в мотивите към съдебните актове, като е намерена и
адекватната материалноправна форма при формулиране на обвинението, поради което и
не търпи критика дейността на апелативния съд в търсената от защитата насока. Правно
издържани са изводите, че движението на подсъдимия със скорост, надвишаваща повече
от два пъти разрешената в посочения пътен участък, е причина той да загуби
управлението на автомобила и да се стигне до отклонението на пътното превозно средство
вдясно, преминаването му на тротоара и сблъсъка с пострадалото дете, довел и до
фаталния изход“, категоричен е тричленният състав на ВКС.
Върховните съдии не приемат и доводите в касационната жалба за предубеденост
на съдебния състав и в частност на председателя на въззивния съд, постановил
атакуваното решение, което да е повлияло на обективността и безпристрастността на съда
при формиране на волята му.
По отношение на жалбата на частните обвинители в мотивите на тричленния
състав на ВКС се казва, че не е допуснато нарушение на материалния закон във
визираната от тях насока. Съдът не би могъл да се произнесе по по-тежката правна
квалификация „особено тежък случай“, при условие че не е имало повдигнато обвинение
срещу Любен Уйчев за това.
Върховните съдии приемат, че при определянето на наказанието са спазени
необходимите законови правила и то не съдържа характеристиките на явна
несправедливост. След осъществен собствен анализ на обстоятелствата, относими към
определяне на наказанието, апелативната инстанция е преценила, че то следва да се
определи при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства –при лек превес
на вторите, и е потвърдила първоинстанционната присъда, с която след редукцията по чл.
58а от НК (заради съкратеното съдебно следствие определеното наказание се намалява с
една трета) е определено наказание от 3 г. „лишаване от свобода“ и 5 г. „лишаване от
право да управлява МПС“.
Касационната инстанция намира, че не са налице основания, които да налагат
корекция на наказанието, което да се постигне чрез отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане, за да се постигне по-сурова санкция на подсъдимия. Не се
констатира игнориране на определени обстоятелства, нито фаворизиране на други при
индивидуализиране на наказателната отговорност. Съдействието, оказано от подсъдимия
на органите на разследването, е преценено в негова полза, без да е фаворизирано от
съдебните инстанции по същество и без да се дублира със самопризнанието, направено в
рамките на съкратеното съдебно следствие. Добросъвестното упражняване на
процесуалните права на която и да е от страните не може да се третира като
неблагоприятно за нея обстоятелство.
Не биха могли да се споделят и доводите на защитата на Любен Уйчев в търсене на
по-снизходително отношение към подсъдимия, обективирано с прилагане на института на
условното осъждане. Подробно въззивният съд е анализирал аргументите, имащи
отношение към превъзпитанието на дееца и личността му. Акцентирайки на грубото
нарушение на правилата за движение, довели до пътното произшествие, на поставените в
непосредствена опасност други граждани, на данните за множество административни
нарушения на ЗДвП, апелативният съд правилно е обобщил, че целите на наказанието ще
се постигнал с ефективното изтърпяване на определеното наказание „лишаване от
свобода“.
