DeFakto.bg DeFakto.bg
Решението на Конституционния съд, с което назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката беше обявено за противоконституционно, няма да засегне решенията на служебното правителство, взети с негово участие. Това коментира правосъдният министър Янаки Стоилов преди заседанието на Пленума на ВСС, съобщи БТА.
Той посочи, че могат да бъдат оспорени само индивидуални министерски актове на Петков, но не и решения на кабинета с негово участие: „Тъй като те поначало се вземат със съгласие, така че един-два гласа повече или по-малко не се отразяват, но актовете, които издава министъра, могат да бъдат оспорвани“.
На въпрос трябва ли да се прави по-задълбочена проверка на документите, които попълват кандидатите за публични длъжности, Стоилов отговори:
„Не мисля, че при съставянето на правителство, било то редовно или служебно, органът, който извършва тази дейност, разполага с реална възможност за кратко време да направи такива справки. Едно лице, дори и да смята, че действа добросъвестно, когато знае, че има такива обстоятелства, според мен е редно да постави въпроса дали това не би предизвикало въпрос, така че органът, който взема решението, издава акта, да може да направи преценка и тогава, ако желае да направи допълнителни справки, и по този начин да не се оказва поставен в една ситуация да бъдат атакувани тези решения“.
КОНСТИТУЦИОННА КОНСПИРАЦИЯ В ЗАЩИТА НА ГЕШЕВ СЕ НАМЕСВА В ИЗБОРИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Правни последици и правен нихилизъм!
Налагането на Гешев като главен прокурор се оказа една много добре подготвена конспирация,в която участват всички контролирани от ГЕРБ власти, и като помощ овладяната от ДПС съдебна власт, най-вече Върховния административен съд.
На 24 октомври 2019 год., когато беше първото гласуване за нов главен прокурор, от заседанието на ВСС отсъства Цветинка Пашкунова. На 14.11.2019 год. пък в него поради отпуск не участва Красимир Шекерджиев. Останалите членове на ВСС гласуваха така, както и на 24 октомври. Предложението за назначаването на Гешев за главен прокурор е изпратено на президента Румен Радев. По Конституция той няма право да откаже втори път да издаде указ, но и няма срок, в който да го подпише.
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов обаче заявява пред медиите, че указът трябва да бъде издаден в разумен срок. В отговор на въпрос какво разбира под разумен, Кирилов уточни – от 3 до 7 дни, защото държавният глава „не би следвало необосновано да забавя подписването на указа за назначаването на Иван Гешев“. Министърът уточни, че в този срок се подписвали и указите за награждаване и назначаване на посланици. Ако това все пак се случи, Кирилов го разчита по следния начин: „Сигнал за отношението на президента към тежестта на конституционните норми и отношение, проявено не само към самата процедура, а вероятно и към конкретния избор“.
Точно, за да предостави необратимостта на издаване на Указ на Презимената за назначаване на Гешев за главен прокурор е замислено от задкулисието сложна схема обявяване на актовете на Президента и на Народното събрание за противоконституционни и тяхното правно действие.
Конституционният съд е сезиран с искане от тричленен състав на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение, по което е образувано к. д. № 5/2019 г., и с искане от пленума на Върховния административен съд, по което е образувано к. д. № 12/2019 г. Исканията и по двете дела са за тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията.
На 9 май 2019 г. Конституционният съд с Определение по к. д. № 5/2019 г. е допуснал за разглеждане по същество искането на тричленен състав на Върховния касационен съд за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България по въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд, с които се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие?“ На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС Съдът е поканил да дадат писмено правно мнение следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д.ю.н. Димитър Радев, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Янаки Стоилов и доц. д-р Зорница Йорданова.
В новото”тълкуване на Конституцията” се изменят вече произнесени решения на КС – „До аналогични правни изводи е достигнал Конституционният съд и в мотивите на Решение № 22/1995 г. по к. д. № 25/1995 г., в което приема, че според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията обявеният за противоконституционен закон не се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Изразът „не се прилага“ съдържа забрана за прилагане на закона занапред. Това е пряка и непосредствена последица от решението на съда.”
То вече добива вида – „По изложените съображения абсолютно действие „занапред“ на решение за невалидност на акта, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, и конституционният законодател допуска имплицитно изключение от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията.”, което от своя страна противоречи на вече съществуващата правна доктрина въведена от Конституцията и по същество отменените вече конституциони решения в обратния смисъл – „Утвърденият в Конституцията принцип на справедливост (материалният елемент на принципа на правовата държава), както и разпоредбата, че правораздаването се осъществява от съдилищата (чл. 119, ал. 1) означава, че конституционна ценност представлява не толкова постановяването на самото решение от съд, а по-скоро постановяването на справедливо съдебно решение. Формалното правораздаване от съд не е справедливостта, която е утвърдена в Конституцията и се защитава и закриля от нея. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията предвижда, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Цялостната конституционна уредба цели законът, който противоречи на Конституцията, да не бъде приложен, да не възникнат противоконституционни и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт и да не бъдат нарушени правата на личността. В контекста на горните разсъждения справедливостта надделява за тази хипотеза – конституционният законодател е намерил балансирано разрешение за последиците от решението на Конституционния съд, като в чл. 151, ал. 2 изр. трето е въвел основно правило „занапред“, от момента на влизане в сила на решението, обявената за противоконституционна норма да не се прилага, и едновременно за висящите производства е въвел изключение от правилото. Справедливостта налага подобен подход, защото тези, които имат доверие в правото в действителност са в позиция на правна несигурност. Конституционният законодател е въвел балансиращ механизъм за гарантиране на правна сигурност и справедливост. Конституционните разпоредби на чл. 151, ал. 2, изр. трето и чл. 150, ал. 2 имплицитно съдържат идеята, че правилото за действие „занапред“ се прилага, освен ако не води до крайна несправедливост. В крайна сметка правната сигурност не се отнася до релативна стабилност на правния ред, основана на законност, а е сигурност, основана единствено на валиден закон. „
В крайна сметка КС дописва Конституцията в разрез със своите правомощия в съответното решение – „ Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.”Решението е подписано с особено мнение по въпрос едно от съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска, по въпрос две от съдия Гроздан Илиев и по въпрос три от съдиите Георги Ангелов и Гроздан Илиев. Съдиите Георги Ангелов и Атанас Семов са изразили становище. http://www.constcourt.bg/…/f257714b-d8f2-41a8-af86…
Разплитането на сложния юридически ребус се състой в особеното мнение на двама от съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска :” Възприемайки различен и необоснован подход, и допускайки да се дава задължително абстрактно тълкуване на разпоредба от Конституцията по искане на състав на Върховен съд и то по повод конкретен съдебен казус, Конституционният съд се превръща в позитивен конституционен законодател. Не без значение е и обстоятелството, че Конституционният съд в настоящата хипотеза следва да се произнесе по искане на конкретен съдебен състав за даване на абстрактно нормативно тълкуване на конституционна разпоредба, но вместо абстрактно тълкуване ще следва конкретно да прецени и даде правна характеристика на точно посочен закон, приложим по конкретното дело, и подробно разглеждан в искането до Съда. Или резултатът, който се цели с искането за даването на задължително тълкуване на посочената конституционна норма, не е абстрактното тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето, а определянето на правната природа, класифицирането на конкретен, приложим по конкретно дело закон – Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници (ЗОДС, обн. ДВ. бр. 305/31.12.1947 г.), и оттук да се отговори от Съда на специфичния въпрос по делото за действието на конкретно решение № 12 на КС по к. д. № 13/1998 г., с което е обявена противоконституционността на ЗОДС.” http://www.constcourt.bg/…/6019285f-cd64-459e-9129…
Мнението на съдията от ВКС и настоящ конституционен такъв, недвусмислено сочи опорочаване на конституционализмът „Положителният отговор на така очертания проблем означава да се заличат границите на две отделно предвидени и уредени самостоятелни хипотези в Конституцията на Република България досежно сезиращите Съда субекти и пределите на това сезиране. Така твърдяната от мнозинството необходимост от „еволютивно тълкуване“, прераства посредством възприемане на такъв подход – при очевидно противоречие с конституционния текст – в тълкуване contra legem, отричайки и предходното нормативно тълкуване на разпоредбата на чл. 150 от Конституцията или най-малкото в тълкуване, което противоречи на постулата за рационалния законодател. Приравняването на двете хипотези, отричащо конституционно специфично уредените им експлицитно отлики, води на практика до своеобразно изменение на Основния закон чрез „изключване“ или „вливане“ на изрично предвидено конституционно правило с по-ограничен обем в друго с по-голям, а с това и в превръщането на КС в позитивен конституционен законодател – теза, единодушно отричана от конституционноправната теория.”
Конституционната поправка на Конституцията макар и да не обслужи казуса „Гешев” дойде като правна норма по отношението на казуса „канадско гражданство на Кирил Петков”
Римската правна сентенция, Лош закон, но закон” и до неговата промяна или отмяна той е приложим не дава голяма свобода за правно противопоставяне на решението на конституционния съд, което е предварително мотивирано и подковано с вече разгледаното изменение на Конституцията от самия конституционен съд.
Организацията на конспиративната доктрина и залагането на капан на Президента и Кирил Петков. Изчакването мандата на първото служебно правителство с участието на Кирил Петков да изтече и едва тогава да се сформира група от 50 народни представители ,които да сезират КС с искане за обявявате на частична противоконтституционност на Указа на Президента за назначаването на Кирил Петков за министър защото е нарушена Конституцията на Република България е предварително подготвен и добре планиран акт. Вече е било известно какво становище ще даде съда, защото на него му е „подложено” предишно решение, с което основният закон е бил дописан.
Всякакъв шанс за правно тълкуване на Конституцията е било излишно, а самия акт на произнасяне точно в разгара на изборните компании за Президент и народно събрание е груба намеса на конституционните съдии в изборния процес. Но, какво от това! Над конституционните съдии и над Гешев стой само Бог, но и Бог не може да ревизира техните решения, дори и те да са противоконституционни.
Така безмълвни пред конспирацията, която трябваше да охранява избора на Гешев за главен прокурор, сега идва дюшеш на задкулисието и Радев и Петков са заложници на „конституционния” морал, като нарушители на основния закон. В разгара на кампанията, се чуват възгласи от сътворителите на този правен абсурд като проф. Киров, и от проф.Близнашки произнесъл се противоречиво по казусите за съд, затвор , за отстраняване на държавния глава.
С решението на КС по казуса „ Килил Петков” се поставят и редица правни последици относно актовете, разбира се атакуеми пред ВАС, същия съд с овладяно от ДПС ръководство. Сега като заредени на старата са атаките в съда, първи започна канонадата ВМРО, послушно обслужваща интереса на ДПС и то най-вече в ББР, сменения борд и отказаните милиони за „нашите” обръчи от фирми. Канонадата от правни последици е вторична, остава моралния казус, може ли един нарушител на основния закон да ни управлява, така се удря по публичния образ на Кирил Петков. За Радев са подготвени нови и още по страшни последици, неговият избор ще бъде под дамоклевия меч на след изборното отстраняване от поста, поради тежко нарушаване на основния закон. Така дори и избран, вече е подготвено неговото отстраняване в унисон с Конституцията.
Може ли това да се разследва, защото доказателството за умисъл е видно дори от това изследване. Не, не може! Но доказателството,че задкулисието владее съдебната система е повече от очевидно, демокрацията няма нищо общо, правилата са за да охраняват актовете и хората на задкулисието, всичко ново, всичко нормално ,дори върховенството на закона е излишен лукс, а изборите са формалност, като се гарантира домогването на ДПС и ГЕРБ – „ЗА ДЪРЖАВНОСТТА!
http://www.constcourt.bg/…/f257714b-d8f2-41a8-af86…
http://www.constcourt.bg/…/6019285f-cd64-459e-9129…