DeFakto.bg DeFakto.bg
ВКС върна за ново разглеждане на Окръжен съд – Разград делото срещу Бисер Миланов за закана с убийство през 2018 г. в Русе и хулиганство при опасен рецидив. Известният от времето на контрапротестите от лятото на 2013 година Бисер Миланов, по прякор Петното, е обжалвал наказанието си лишаване от свобода за срок от шест месеца за закана за убийство. Тричелен състав на съда е приел жалбата му за основателна и отменя частично присъдата на Окръжен съд – Разград, като връща делото за ново разглеждане от друг състав.
Хронология
С присъда на Районен съд – Русе подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за закана с убийство на Е. К. и Е. С. на 01.11.2018 г. в . Русе пред денонощен магазин. Признат е за невинен и по обвинението за хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост, извършено при условията на опасен рецидив. На основание чл. 1, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство му е наложено административно наказание – задържане за срок от 15 денонощия в структурно звено на ОДМВР.
С въззивната присъда частично е отменена първоинстанционната и е постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за закана с убийство, като му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.
Мотивите на ВКС
Според тричленния състав на ВКС касационната жалба е основателна. Окръжният съд е постановил присъдата си, без да събере възможните и допустими доказателства и доказателствени средства. Той е приел единствено, с оглед на твърденията на двамата пострадали, конституирани като частни обвинители, и на приятеля им – свидетеля Д., че при пристигането на Бисер М. с куче пред магазина той не прави опит да влезе в търговския обект, говори нещо на пострадалите, след което се насочва към Е. К., опасно скъсява дистанцията и явно го заплашва. Тази обстановка е приета, въпреки че в записите от камерите отсъства звук, т. е. не се чуват отправените реплики между участниците в инцидента, а от кадрите не се вижда моментът на нанасяне на удар от подсъдимия към Е. С. и не е установено каквото и да е агресивно поведение от страна на Бисер М., т. е. заявеното от тримата свидетели, както изрично е отбелязано в мотивите, е „в унисон с веществените доказателства“.
Макар да е отчел безспорната заинтересованост на тримата от изхода на делото и въпреки констатираните противоречия в заявеното от тях в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, въззивният състав не е намерил основание да не кредитира показанията им, включително и относно обстоятелствата, че подсъдимият е нанесъл удар в главата на Е. С. и е насъскал кучето срещу него с думите „късай“. Тъй като от двете съдебномедицински експертизи по делото, данните в амбулаторния лист, показанията на лекаря, извършил първоначалния преглед на пострадалия в нощта на инцидента, и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание не са установени видими следи от увреждания от нанесен удар от подсъдимия в главата на Е. С., въззивният съд е приел, че е възможно ударът да не е оставил такива.
Възможно е обаче най-малкото още едно обяснение, а именно – изобщо да не е имало удар. По отношение на визираните обстоятелства не са налице други доказателствени източници, а коментираните не са достатъчни за разкриването на обективната истина, посочват върховните съдии. Наличието на няколко версии сочи най-малкото на неустановеност по несъмнен начин на значими за правилното решаване на делото въпроси. Предложеното от Бисер М. развитие на събитията е повърхностно отхвърлено от въззивния състав с декларативното изявление, че записите, за които е безспорно установено, че са без звук, изцяло кореспондират с твърденията на пострадалите. Без дължимата в случая проверка са останали възраженията на подсъдимия, че е употребил израза „Ще ви набия“, а не „Ще ви убия“, което е от съществено значение за предмета на доказване. Без детайлен анализ са останали и обстоятелствата, че непосредствено след инцидента двамата пострадали не са подали сигнал до полицията, а четири дни по-късно жалба е постъпила само от адвоката, представляващ Е. С., като в хода на продължилата повече от година предварителна проверка Е. К. е твърдял единствено, че подсъдимият „ще му разбие зъбите, че където го срещнел щял да го бие“. Едва в хода на образуваното година и три месеца след инцидента досъдебно производство за хулиганство е споменал вече, че е заплашен с убийство.
Тричленният състав на ВКС намира, че допуснатите от въззивния съд в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали нарушения на основните принципи на наказателния процес, довели до липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина, са в основата на незаконосъобразно формираното му вътрешно убеждение, което съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и налага отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Вторият въззивен състав следва да положи необходимите усилия за попълване на доказателствената съвкупност, да анализира поотделно и в съвкупността им всички доказателства, като формира изводите си за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимия материален закон въз основа на обективно установените релевантни факти по делото, се казва в решението на ВКС.
