Последни новини
Home / Актуално / Петър Сантиров осъди прокуратурата да му плати 300 000 лева за униженията, на които го е подложила

Петър Сантиров осъди прокуратурата да му плати 300 000 лева за униженията, на които го е подложила

Defakto.bg

 

Петър Сантиров

Съдебен състав на Софийския апелативен съд (САС) осъди прокуратурата да заплати на съдия Петър Сантиров обезщетение от над 300 000 лева (с лихвите) за неимуществени и  имуществени вреди, нанесени му от делото за незаконнно обвинение в подкуп, завършило с оправдателна присъда на три инстанции  още 03.02.2015 г.

Решението е на съдиите Елизабет Петрова (председател), Катерина Рачева и Мария Райкинска.  Делото е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)

Казусът

По делото  срещу прокуратурата Сантиров поиска обезщетение от 500 000 лева за неимуществени вреди и още около 40 000 лева обезщетения за пропуснати ползи от възнаграждения,  които би получил като съдия, ако не беше обвинен и отстранен от длъжност.

Близо 7 години след крушението на шумното дело за подкуп с   оправдателна присъда,  процесът за вреди на Петър Сантиров може и да приближава своя финал – решението на Софийския Апелативен съд (САС) все пак подлежи на обжалване пред ВКС.  Именно върховните съдии в решението си за подкупа определиха,  че делото е „емблематичен пример за провокация към подкуп“ –  инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров.  Известните обвиняеми по него, Николай и Тенчо Попов, вече успяха да осъдят прокуратурата съответно за 100 000 лева и 20 000 лв.  Тенчо Попов осъди България в Страсбург отделно за 14 000 евро.

Производството пред САС

Съставът на САС се произнася по по реда чл. 294 ГПК, след като ВКС върна предходно решение  със задължителни указания на нов състав на съда. На първа инстанция СГС  присъди на Сантиров 300 000 лева за вреди от делото за подкупа и уважи иска му за имуществени вреди от почти 40 000 лева.  Апелативните съдии обаче намалиха обезщетението на 200 000 лева, а това за имуществени вреди отхвърлиха изцяло. Делото стигна до Върховния касационен съд (ВКС), който го върна на втората инстанция за нова медицинска експертиза, която да покаже дали здравословно състояние на Сантиров е влошено от повдигнатото обвинение, а съдът да прецени дали обезщетението от 200 000 лева е справедливо.

Жалбата на Сантиров:

В жалбата си до съда  Сантиров сочи  огромен обем  аргументи,  с които мотивира  размера на исканото обезщетение от 500 000 лв. Посочва, че на  08.04.2010 г. по искане на Главния прокурор  и  с решение на ВСС е бил отстранен от длъжност  до приключване на наказателното преследване, а  срещу него било образувано и дисциплинарно дело. Цялото му имущество било запорирано и възбранено, като и досега един от имотите му е със запор.

Твърди, че  професионалното му име и кариера били съсипани, бил изолиран в професионално и социално отношение, не си позволявал да посещава обществени места и където и да се появявал бил сочен и коментиран, като се чувствал неудобно и унизително. Освен личните му притеснения, изпитвал притеснения и за родителите си – дали ще издържат на стреса, предвид възрастта им, изпитвал срам, когато трябвало да влиза в Съдебната палата, където до преди това било работното му място.

Разказва, че на 01.04.2010 г. в дома му нахлули маскирани лица, които му заявили, че е арестуван, бил проснат на земята и закопчан с белезници. Арестът му бил брутален и съпроводен с изключително голяма показност, извършен от тежко въоръжени органи на МВР и Д., в присъствието на прокурор от СГП. Бил изведен от дома си с белезници и вкаран в микробус, в който бил принуден да седи на колене с наведена глава повече от час като всичко това през цялото време било филмирано с видеокамера от служител на МВР, а видеоматериалът от показното му задържане бил широко разпространен в медиите..“ В ареста на НСлС в продължение на 68 дни и бил поставен в унизителни, нечовешки и опасни условия, които изложили на сериозна опасност неговите здраве и живот.

До ареста бил конвоиран със засилена охрана, защото дълго време бил магистрат и част от задържаните под стража били такива въз основа на негови актове. Ежедневно чувал викове: „С., чакаме те в СЦЗ”, както и други вулгарни и нецензурни думи, отправяни му били заплахи, което наложило при ежедневното му извеждане за раздвижване от килията да бъде отделян от другите арестанти. Твърди, „че изпитвал страх, паника и срам, не можел да спи, чувствал безсилие и стрес, което постепенно довело до психически срив“.

В резултат здравето му е силно разклатенено, а присъденото му обезщетение не му осигурява адекватно лечение на заболяването му от множествена склероза, което в САЩ струвало между 70 000 и 100 000 щ.д. годишно. Сочи  ново лекарство на швейцарска фирма с което при обезщетение  в размер на исканите от него 500 000 лева би могъл да си позволи лечение за  четири години.   В исковата молба се твърди още, че най-тежките вреди, които ищецът претърпял е увредата на психическото и физическото му здраве, което било непоправимо.

Свидетели:

Той беше един убит, съкрушен човек, който не знаеше какво се случва“ – това казва пред съда свидетелят  Т.,  който е бил  командир на отделение в арестите към Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд.  Той извеждал Сантиров за свиждания, на които идвали баща му и годеницата му, като бащата  видимо изглеждал  много зле.  Разказва също, че малко преди задържането на Сантиров,  в ареста била задържана групата на „Наглите“.  Сантиров бил в килия, а по диагонал от него бил един от Наглите.  Другите били по настрани и не трябвало да се виждат с него, защото именно той  ги е оставил в ареста“ .  Те казвали на свидетеля: „Остави ни го за малко младоженеца, ще го направим жена“, „остави го, ще му разкажем добре ли е с белезници“.  И още:  „Остави ни го, ще му обясним правата и задълженията“.   Свидетелят наглеждал С., защото мислел, че този човек ще сложи край на живота си, става ясно от показанията му. По думите му „бил унизен до безобразие един български съдия“

Свидетелят Б. който е от сферата на конвоирането към Главна дирекция охрана, казва,че : Конвоирахме го белезници в Съдебната палата  10-15 пъти, където срещаше колеги, съдии, прокурори и адвокати. Пред съдебната зала беше пълно с журналисти. От думите му се разбира, че: “ Погледът му бил забит в земята, не смеел да погледне никого в очите“ .  Свидетелят забелязал пълна промяна в ищеца. „Преди беше спокоен и уравновесен човек, с когото можеше да се общува, а при явяването му за разглеждане на мерките му – смачкан човек“.  

Вещите лица:  

Според вещите лица задържането под стража, престоят в ареста и продължилото пет години наказателно производство са фактори отключващи стрес, като би могло да се направи обосновано предположение, че този стрес е възможно да е изиграл роля за поява на заболяването „множествена склероза“. Стресът  би могъл да предизвика това заболяване в съчетание от други фактори и причини от индивидуален, конституционален характер, прекарани заболявания, особености на имунния статус и предразположение към това заболяване, но по делото липсва документация, от която да може да се направи извод за наличието на тези други фактори

Прокуратурата:

Прокуратурата настоява по делото да бъде отменено обжалваното решение и исковете на Сантиров да бъдат отхвърлени изцяло, а евентуално присъдените суми да бъдат намалени.
Твърди, че съдът не е отчел сложността на наказателното дело и обстоятелството, че подсъдими били три лица. Сочи, че Прокуратурата не отговаря нито за лошите условия в ареста, нито за медийното разгласяване на наказателното дело.  Поддържа още, че не е доказано влошаването в здравословното състояние на ищеца да е само във връзка с наказателното производство срещу него. Освен това, ищецът търпял вреди и от актовете на съда, който потвърдил задържането под стража.

Не било отчетено и обстоятелството, че оправдателната присъда сама по себе си давала морално обезщетение на ищеца, казва прокуратурата.

Решението на съда:

След обстоен анализ на материалите,  вредите и причинно следствена им връзка с незаконно повдигнатото обвинение, съдът отсъжда: 250 000 лева обезщетение за морални вреди и 31 132.29 лв за имуществени вреди.  

Върху присъдените обезщетения се присъжда  и законна лихва, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 03.02.2015 г. Осъжда прокуратурата да заплати на адвоката му възнаграждение пред САС в размер на 7 111.81 лева, както и възнаграждение пред ВКС в размер на 1 346.81 лева.

Отхвърля част от претенциите за пропуснати ползи.  Разноски по делото Петър Сантиров не е претендирал.

Из мотивите:

За да възникне на отговорността по ЗОДОВ са необходими две предпоставки, казват съдиите: повдигане на обвинение за извършено престъпление и влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото обвинение и  сътветно прекратяване на наказателното производство.  За да е основателен иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконното обвинение следва да са доказани още настъпили вреди в причинна връзка с незаконното обвинение и тяхната конкретна интензивност във връзка с размера на обезщетението.
В случая в първоинстанционното производство е установено, че ищецът е бил привлечен на 01.04.2010 г. като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 304а вр. с чл. 20, ал.4 вр. с ал. 1 от НК, по-късно изменено в такова по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал.1 от НК, както и че наказателното производство е приключило на 03.02.2015 г. с влязла в сила оправдателна присъда. Тези обстоятелства не са спорни в настоящото производство, но е спорно какви неимуществени и имуществени вреди е претърпял П. С. в причинна връзка с незаконното обвинение, както и какъв е размера на следващото му се обезщетение за тях“.

Като се позовава на решение на ВКС по гр. д. № 2683/2019 г., III г. съдът  излага доводи и обстоятелства за връзката между незаконното обвинение и настъпилите вредни последици принудителното задържане, длъжностното качество на обвиняемия,  професията на ищеца – магистрат, към която има изключително високи обществени очаквания за висок морал и нетърпимост към правонарушенията,  стандартът на живот преди и след незаконното наказателно преследване и др.

Съдиите приемат, че повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление с користна цел, сериозно е засегнало доброто име, честта, престижа и доверието у съдия Петър Сантиров, който до този момент е имал име на безукорен съдия.  Тежко на репутацията му се е отразила широката медийна разгласа на задържането му, както и извършваните действия по наказателното производство.

Бил е жестоко унизен при задържането му, а по-късно униженията са продължили в ареста, където той е бил задържан заедно с други лица, някои от които вече осъждани, а други задържани именно с негов акт.

Положението месеци наред да стои в ареста с лица, във връзка с наказателните производства по които лично той е извършил преценка, че следва да бъдат задържани и те са задържани въз основа на неговите актове, сериозно е потъпкало както човешкото, така и професионалното му достойнство“.  Още с по-голяма сила е бил унижен и от това, че някои от задържаните постоянно са го обиждали и заплашвали. Последното му е донесло много нощи, прекарани в напрежение и страх за живота му.

Съдът отбелязва като особено  унизителни случаите, когато е воден в Съдебната палата с белезници за участие в съдебни заседания, а  по коридорите са го срещали колеги съдии, прокурори и адвокати. Силно  напрежение и страх заради невъзможността да издържа себе си и семейството, е предизвикало и отстраняването му от длъжност от ВСС  по искане на Главния прокурор –  само и единствено поради повдигнатото обвинение за  умишлено престъпление.

 Съдът е категоричен, че  заболяването „множествена склероза“ е  развито в причинна връзка с обвинението и воденото срещу Сантиров  наказателно производство.  За него е издадена епикриза, в която се твърди, че въпреки провежданото лечение състоянието на ищеца се влошава.( Пестим  подробности заради личния характер на данните б.р.)

„След като силният стрес е много възможен фактор за отключване на заболяването, липсват данни за наличие на друг такъв катализатор за проявата му, както и моментът, в който заболяването се е проявило, водят до единствено възможния извод, че заболяването се е отключило от силния стрес, предизвикан от действията във връзка с незаконното обвинение и между заболяването и незаконното обвинение има пряка причинна връзка“.

Съдиите обаче не приемат, че незаконното обвинение е попречило на кариерното развитие на  Сантиров. През м. май 2010 г. е влязло в сила решението на ВСС  за повишаване в длъжност,  където той е встъпил след приключване на наказателното производство, се казва в мотивите. Все пак следва да се отчете, че това встъпване е забавено с пет години поради воденото наказателно производство, както и че развитото в причинна връзка с наказателното производство заболяване и силно намалената трудоспособност на С. са сериозна пречка към кариерно развитие, което предполага значителна натовареност и напрежение, каквито той няма обективна възможност да изтърпи“.

Съдът  подчертава, че приема за  доказан иска за неимуществени вреди в граници, в каквито те са засегнали ищеца конкретно.

„Неоснователно е оплакването на ищеца, че дори търсеното от него обезщетение в размер на 500 000 лева е недостатъчно за покриване на лечението му. Присъжданото обезщетение в размер на 250 000 лева е предназначено да обезщети претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, а не имуществените вреди от направени за лечение разноски, които представляват имуществени, а не неимуществени вреди в причинна връзка с незаконното обвинение, а такива не са претендирани по делото“

Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да се възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице, цитират съдиите от  САС  решение № 480/23.04.2013 година,  на ВКС.

Б.ред. По случая с  делото за провокация към подкуп има много недовършена работа. Надеждата е, че бъдещата реформирана прокуратура, няма да е така  безразлична към подлеците в редиците си.

About De Fakto

Проверете също

КПКОНПИ към министър Йорданова: Повторението на кухи фрази прикрива липсата на капацитет и реални закони

„Повторението на едни и същи кухи фрази в публичното пространство от министъра на правосъдието и …

Надежда Йорданова към прокуратурата: Какво става с „кюлчетата и банкнотите“ и автентичността на записите?  

  Очаквам на 8 февруари решението на Конституционния съд по въпроса  дали правосъдният министър може …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.