Последни новини
Home / Актуално / Особено мнение на съдия Г. Ангелов: Понятието „пол“ освен биологичен има и психичен, и социален смисъл

Особено мнение на съдия Г. Ангелов: Понятието „пол“ освен биологичен има и психичен, и социален смисъл

Defakto.bg
Съдия Георги Ангелов

  „Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира в неговия биологичен, психичен и социален смисъл. При човека, това понятие  е комплексно и не може да бъде друго „ – това  казва  съдия Георги Ангелов в особеното си  мнение по решение  на КС по  к.д. №6/2021 г. По делото  11 съдии приеха, че пoнятиeтo „пoл“ cпopeд Koнcтитyциятa трябва да сe paзбиpa caмo в нeгoвия биoлoгичeн cмиcъл.

Повод за делото бе  иcĸaнe ва Общoтo cъбpaниe нa Гpaждaнcĸa ĸoлeгия нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд зa зaдължитeлнo тълĸyвaнe на въпроса на въпроса: „Дoпycтимo ли e и пpи ĸaĸви пpeдпocтaвĸи дa бъдe дoпycнaтa юpидичecĸa пpoмянa нa пoлa пpи ycтaнoвeнa тpaнcceĸcyaлнocт нa мoлитeля?“.  Конкертната причина е жалба cpeщy oтĸaз нa paйoнния и нa oĸpъжния cъд в Cтapa Зaгopa дa дoпycне пpoмянa в aĸтa зa paждaнe нa впиcaния пoл – oт мъжĸи нa жeнcĸи и, cъoтвeтнo, пpoмянa нa имeтo, а и противоречивата съдебна практик  на cъcтaви от BKC по темата.

Празнотите в законодателството трябва да се попълват от  Народното събрание, а въпpocът дaли  дeйcтвaщoтo бългapcĸo зaĸoнoдaтeлcтвo cъдъpжa нeoбxoдимaтa зa цeлтa нopмaтивнa peглaмeнтaция, нe aнгaжиpa ĸoмпeтeнтнocттa нa Koнcтитyциoнния cъд, a нa cъдилищaтa в cиcтeмaтa нa cъдeбнaтa влacт, казаха съдиите в мотивите си заедно с  множество аргументи.

Особеното мнение на съдия Ангелов показва друго мислене,  което заслужава внимание   дори в предизборната касапница.

Публикуваме го изцяло.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

по конституционно дело № 6/21 г.

        „Умът е като парашута – работи само когато е отворен“ – бил казал Айнщайн. Казаното се отнася и за обществата.

          Българският Конституционен съд понякога, а напоследък все по-често, скача със затворен парашут – под акламациите на „българската народностна, духовна и културна традиция“ и „националната идентичност“. Сблъсъкът с действителността е неизбежен. Жертвите на домашно насилие и „прочистването“ на парк от изглеждащи като „педераси“ са само медийно видимата му част. Не изглежда Съдът да вижда, още по-малко да разбира, своята роля в този процес.

  1. Контент-анализ.

Думата „пол“ е споменат в Конституцията само веднъж – в нейния чл. 6, ал. 2 като защитен признак за дискриминация. Думата „традиция“ присъства (като съгласувано производно), също веднъж – при определянето в чл. 13, ал. 4 на източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България. „Идентичност“ не присъства в Конституцията. Думите „свобода, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“ са означени в Преамбюла ѝ като ценностите, на които тя се основава, а „правата на личността, нейното достойнство и сигурност“ – като върховен неин принцип. Повечето от тези думи са повторени нееднократно в по-сетнешни конституционни текстове.

  1. Формално-логически анализ.

     Всяко понятие е абстракция (отделяне чрез мисълта на свойството от предмета). В собствения си тесен смисъл понятието „биологичен пол“ означава пол извън психиката (т. е. без условнорефлекторна дейност) и/или извън общността (групата, обществото, социума). В реалния свят първото не съществува, а второто съществува само при организми, които не живеят в общност. Доколкото всеки пол изисква поне психика, „биологичен пол“ е понятие с празно съдържание.

Човекът живее в общност, която по неизбежност го отразява (във философския смисъл), включително и като пол. Понятието „пол“ при човека, следователно, е комплексно и не може да бъде друго. То носи едновременно и свързано биологичния, психическия и социалния си компонент.

  1. Юридически анализ.

Ограничаването на обема на понятието „пол“ като защитен признак по чл. 6, ал. 2 от Конституцията до „биологичния пол“ пропуска тези разсъждения. Неговата цел, всъщност, е да увеличи незащитената от дискриминация зона и то я постига. Незащитени остават половото себевъзприятие (психичното) и произтичащото от него възприятие от обществото (социалното, не съвсем точно придобило гражданственост като ЛГБТИ+), с всички възможни юридически последици от това. По съдбата на тези последици решението скромно не се произнася, оставяйки разрешаването им на обикновения законодател. За последния обаче, както и при всяко следващо конституционно оспорване по материята, настоящото тълкувателно решение ще е задължително.

Дали позицията на държавата „не ти забранявам да се чувстваш както искаш, но не съм длъжна да го вземам предвид“ противоречи на Конституцията не е трудно да се прецени.

Решението е само проявление на проблем, който е далеч по-дълбок. Той е социокултурното състояние на българското общество, което на практика продължава да функционира по вертикалния (деонтичния, на йерархиите и свещеното), а не по хоризонталния (епистемичния, на разума и съмнението) модел.

Конституционосъобразното тълкуване, според мен, би трябвало да е: „Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира в неговия биологичен, психичен и социален смисъл.“

            –––––––––––––

            Бел.

От 1.04.2001 г., когато Кралство Нидерландия признава възможността за сключване на еднополови бракове, до 26.09.2021 г., когато Швейцарската Конфедерация го допуска на референдум с 64.1% от гласоподавателите „за“, еднополовите бракове са разрешени в 30 държави от всички континенти и с различни религии.

Еднополовите граждански съюзи са разрешени в 15 държави.

Българското общество обикновено се учи по трудния начин. Ако се учи.

                                                                                    СЪДИЯ:   /Г. АНГЕЛОВ/

About De Fakto

Проверете също

Шест неправителствени организации зоват президента за вето на промените в ЗСВ за спешно изваждане на НСлС от прокуратурата

 Аргументът, че НС е длъжно „да разтърве“ Гешев и Сарафов, подсказва порочни цели, които нямат …

От „Правосъдие за всеки“ обявиха, че менторството на Пеевски над съдебната реформа е червена линия, която няма да пресекат

Най-важната задача пред народните представители в този момент е приемането на редовен бюджет за 2023 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 − 17 =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.