Съдът отхвърли над 20 жалби срещу заповедта на здравния министър за „зеления сертификат“

До момента Административен съд София град e отхвърлил над 30 жалби срещу заповедите на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки.  Над 20 от тях са с искания за спиране на действието на заповедта на министър Стойчо Кацаров от 19 октомври т.г. , с която бе въведен  „зеления сертификат“, показа проверка на Де Факто.

Общото в жалбите срещу Ковид сертификата са оплаквания срещу последиците,  свързани с недопускането до работа, липсата на достъп до обществени места и необходимостта от финансови средства за тестове.  В нито една от тях обаче не са посочени доказателства за реални вреди, а само хипотетични предположения за настъпването им от действието на обжалвания административен акт“, установяват съдиите и сочат, че законът изисква жалбопотдателите доказват последиците от атакувания акт.

Досега, от жалбите срещу „зеления сертификат“ са прекратени две. Служебна проверка на съда е установила, че една от тях подадена два пъти –  Златимир Орсов, Валерия Харитонова и Ана Любчева.  Жалбата ще бъде присъединена към друго вече образувано дело.
Отхвърлени са жалби за спиране на заповедта на Кацаров срещу забраната за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на българските граждани с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на България, както и членовете на техните семейства. В тях също не са посочени доказателства, а само „общи (хипотетични) доводи, че допуснатите изключения в забраната за влизане ще доведе до безконтролно разпространение на вируса“. Сред аргументите на съда за отхвърляне е този, че българските граждани се допускат, но поставят под карантина, което е защита за здравето и живота на населението. Както е известно контролът за спазване на противоепидемичните мерки е на органите на изпълнителната власт.

Съдът не е уважил и  жалби с искания за  обезщетения за вреди от отменени заповеди на министъра с аргумента, че твърденията в тях са бланкетни, без доказване на вреди.

В определенията на съдиите за отхвърляне на исканията срещу действието на  заповедта за „зеления  сертификат“, е заложена и презумпцията, че общественият и държавният интерес надделяват над личния.
Публикуваме едно от тях, чиито доводи са  характерни  за множеството решения на съдиите. Определението е на съдия Галин Несторов (председател)
и членове Деница Митрова Вяра Русева. Наред с други аргументи в него е цитирано е решение № 10 от 23.07.2020 г. на Конституционния съд, че  рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред.

Определението

( с незначителни съкращения )
.. В конкретния случай П.Х.Б., е отправила особено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-001-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България.
В жалбата си тя твърди, че „изпълнението на издадената Заповед, може да доведе до значителни и трудно поправими вреди. Казва, че недопускането до работа заради липса на „зелен сертификат“, липсата на достъп до определени обществени места, както и необходимите финансови средства за тестове, „са трудно поправими вреди по смисъла на закона, както и че заповед, която е вероятно незаконосъобразна, не следва да има допуснато предварително изпълнение“.
Искането за спиране е обосновано с доводи, че изпълнението на издадената Заповед, може да доведе до значителни и трудно поправими вреди за оспорващия
На основание чл.63, ал.4 от ЗЗ и във връзка с Решение № 629 от 26.08.2021 г. на Министерски съвет е издадена Заповед № РД – 01 – 856 от 19.10.2021 г. от министъра на здравеопазването, с която считано от 21.10.2021 г. са въведени временни противоепидемични мерки на територията на Република България. Съгласно чл.63, ал.11 ЗЗ горепосочената заповед представлява общ административен акт, който се издава по реда на чл. 73 АПК, публикува се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежи на предварително изпълнение. По силата на чл.63, ал.11 ЗЗ е налице допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта, което означава, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес.
Допуснатото в тази хипотеза предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес съобразно преследваната от закона цел – ограничаване на епидемията, която представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб.
За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК.  Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящият случай, с оглед препращането, направено в ал. 4 на чл. 166. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на актовете, издавани от органите по чл.63 ЗЗ. В хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното предварително изпълнение, тъй като е по силата на закона или на влязъл в сила акт на органа. В жалбата се съдържат твърдения, че изпълнението на заповедта може да доведе до значителни и трудно поправими вреди (недопускането до работа липсата на достъп до определени обществени места и необходими финансови средства за тестове).
В настоящето производство доказателствената тежест за установяването на нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя.
Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта (Определение № 6931 от 28.05.2018 г. по адм. дело № 4847/2018 Г., V отд. на ВАС).
Не са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на оспорения акт и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.
В хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, законодателят не изисква съдът да прави преценка за значимостта на обществения интерес и надделява ли частният интерес, засегнат от допуснатото предварително изпълнение, както в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК, а се очаква и изисква жалбоподателят да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които не са последица от самия акт.  Претендираните в случая вреди от жалбоподателя са породени именно от изпълнението на акта, т.е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, че на важния обществен интерес – живота и здравето на гражданите, който издадената заповед охранява, жалбоподателят не е противопоставил свой особено важен личен интерес, който да налага спиране на предварителното изпълнение. Изложените аргументи, обосноваващи искането за спиране биха били относими, ако се касаеше за допуснато предварително изпълнение в хипотезата на чл.60 от АПК, какъвто не е настоящия случай, тъй като предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона.  С разпоредбата на чл. 63 ЗЗ законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите в защитата на здравето на гражданите, както е в конкретния казус. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на законодателя.
Съобразно константната съдебна практика, недопускането до работа, липсата на достъп до обществени места и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК.
В допълнение трябва изрично да се посочи, че за жалбоподателя са налице различни възможности, с които би могъл да предотврати или да минимализира загубите, които посочва, че ще претърпи.  Твърденията за финансови затруднения поради изискването за правене на специфични тестове за установяване носителството на вируса COVID 19 са неоснователни, доколкото държавата е дала възможност това обстоятелство да се констатира на база официални удостоверителни документи (зелен сертификат), доказващи преболедуване, тестване и поставяне на безплатни ваксини, въведени на територията на Европейския съюз въз основа Разрешение на ЕК по Регламент /ЕС 726/2004 на ЕП и Съвета. Осигурени са също и безплатни бързи антигени тестове, макар че за пробовземането следва да се заплати сумата, която е на незначителна стойност в сравнение със значимостта на охраняваните обществени отношения. Въпрос на лична преценка на правния субект е коя от наличните възможности ще предпочете, за да удостовери здравния си статус.
Характерът на предприетите ограничителни мерки във връзка с ограничаване на COVID-19 – инфекциозно заболяване, обявено за пандемия, обосновава високия обществени интерес от прилагането им.  Твърдените вреди са обичайна последица от прилагане на противоепидемичните мерки, а не вреди, които се характеризират с изключителност или значителност по смисъла на закона, като вероятността от настъпването им не е безспорно доказана. Доводите за вероятност от настъпване на непоправими вреди, които биха могли да бъдат изведени от съда от контекста на жалбата, не са конкретизирани като вид и размер със съответните доказателствени средства по АПК и не се доказва наличието им. Вредите не са от естество да преодолеят съображенията за защита на общественото здраве. Напротив, възможните вреди за обществото като цялото и за отделния индивид в частност биха били значително по – големи от липсата на прилагани мерки.
В тази връзка следва да се посочи, че въведените с оспорения акт мерки не касаят обществени места, предоставящи услуги от първа необходимост като хранителни магазини, банкови институции, масов транспорт, държавни, общински, здравни и други учреждения, а по –скоро са насочени към места, свързани със струпване на голям брой хора.
По отношение достъпа до работно място, КС в решение № 10 от 23.07.2020 г. по к.д. № 7/2020 г. е отбелязал, че: „При наличие на обявена извънредна епидемична обстановка е ясно, че е застрашено не само конституционно гарантираното право на живот и здраве на всеки човек, но и на определена общност. Това състояние застрашава по изключително сериозен начин не само посочените права, но може да засегне и други основни права и свободи – право на влизане на територията на държавата, правото на свободно придвижване в нея, правото на посещение на определени обществени места, правото на труд и др. Когато възникне такава обстановка, е безспорно, че гражданите са призвани да отдадат предимство на защитата на ценностите от най-висш порядък пред защитата на техните граждански права и свободи. Причината за това е, че рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред. За да изпълни позитивните си задължения по чл. 28 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията, държавата е в правомощието си да предприеме всяко активно действие за гарантиране на живота и здравето на гражданите.“.
С оглед изложеното, съдът намира, че наведените в молбата доводи и представените доказателства към нея, не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране изпълнението на административния акт.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК вр с чл.180, ал. 2, АПК, Административен съд – София-град, ІV тричленен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искане на П. Х. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-001-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщението му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: