DeFakto.bg DeFakto.bg
200 000 лева обезщетение за незаконно обвинение продължило над едно пълнолетие време, отсъди състав на СГС срещу прокуратурата. От момента на образуваното наказателното производство до окончателното приключване на делото ищецът Х.А.К., е бил обвиняем и подсъдим 18 години, 8 месеца и 7 дни за престъпление, което не е извършил.
Делото е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), решението е от 21 октомври т.г. на 3-ти състав на СГС с председател Богдана Желявска.
На фона на „ефектния“ професионализъм (по –долу), отсъденото обезщетение, изглежда дори пестеливо.
Жалбата:
Искът на Х.А. К. е насочен срещу прокуратурата, а претендираното обезщетение е общо 800 000 лева за неимуществени вреди за незаконно обвинение, налаганите възбрани и бавно правосъдие, от което е претърпял множество вреди – бил дисциплинарно уволнен, останал без работа, семейството му се разпаднало, сдобил се с цял поменик от заболявания по описа на вещото лице пред съда. Сочи доказателства и експертизи за претърпени значителни неимуществени вреди, интензивни и продължителни емоции на стрес, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на психическата му стабилност, довел до промяна в поведението му, включително и към най-близките. Казва, че е опозорено доброто му име в обществото включително и чрез множеството публикации в средствата за масова информация.
Невръстният му син, при повдигане на обвинението, вече пораснал младеж, свидетелства, че е преживял детството си с убеждението на околния свят, че баща му е корумпиран.
Ищецът е категоричен, че по безспорен начин са нарушени правата му, гарантирани от Конституцията и Конвенцията за защита правата на човека. Не търси съдебни разноски.
Прокуратурата оспорва претенцията като „недоказана“, прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи. Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от действията на ПРБ, сочи че и съдът е допринесъл за продължителното правосъдие в случая.
Технология на експедитивността
По делото за отговорността на държавата за вреди съдът не обсъжда повдиганите обвинения срещу Х.А.К. , а технологията на размотаване и в двете фази на съдебния процес, която няма нищо общо с представата за справедливо правосъдие в разумни срокове.
Досъдебна фаза:
На 6.06.1998 г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение за престъпление по служба (чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, б “а“ НК.) по сл.д. 242/1998 г. по описа на ОСлС – Благоевград. Наложена му е „парична гаранция“ в размер от 5 млн.лв. (недоминирани).
Заради изтичането на сроковете за разследване на 07.09.1998 г. следователката по делото в Окръжна прокуратура (ОП) – Благоевград е поискала подновяването им. С постановление от 08.09.1998 г. на окръжен прокурор при ОП – Благоевград те са удължени, а делото е върнато за допълнително разследване.
След 4 години на 01.11.2002 г. делото е изпратено в Окръжна прокуратураа (ОП)–Благоевград с мнение за прехвърляне по компетентност на СГП.
Пет месеца по – късно, на 18.04. 2003 г. то отново е върнато на следствието в Благоевград за продължаване на разследването, като е указано в 10 дневен срок да бъде представен следствено – оперативен план за провеждане и завършване на предварителното производство.
На 20.08.2003 г. с постановление на прокурор следовател Ц. е отстранена, а делото е иззето и е предадено за разследване на Директор ОСлС – Благоевград „с определен срок за приключване на разследването до два месеца“.
Следва първи знак, че обвинението срещу ищеца (и още трима обвиняеми) е несъстоятелно. На 17.12.2003 г. следовател П. изготвя изпраща делото в прокуратурата за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца и останалите. Предлага на съд да бъдат предадени други обвиняеми ( Ч., Б., Щ.и П. и Г.)
На 29.12.2003 г. с прокурорско постановление делото е върнато за допълнително разследване с указания за необходимите действия по разследването.
На 12.02. 2004 г. то е изпратено на ОП – Благоевград със заключително постановление на следователя за предаване на съд на общо девет от обвиняемите. А на 23.02.2004 г. по подозрение за 4 случая на фиктивен износ и възстановен ДДС от делото са отделени в самостоятелно производство материали срещу 7 обвиняеми, сред които и ищецът.
На 23.02.2004 г. делото е внесено в ОС – Благоевград с обвинителен акт срещу ищеца и други обвиняеми.
Така близо 6 години след повдигане на обвинението, ищецът е предаден на съд за престъпление по служба ( чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НК).
Съдебна фаза
След образуване на дело в Окръжен съд – Благоевград съдебното производство веднага е прекратено и върнато с разпореждане на съдията за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
В периода от 22. 04.2004 г. до 29.04.2004 г. са повдигнати нови обвинения на обвиняемите.
На 03.05.2004 г. от прокуратурата е изготвен и внесен обвинителен акт, като ищецът след като шест години е обвиняван за престъпление по служба, е предаден на съд с друго обвинение – по чл. 212 ал. 4 вр. ал. 2 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК (Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.. Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.)
В съдебната фаза е намалена паричната гаранция на ищеца на 500 лв., а на 10.07.2006 г., съдъд е отменил забраната за напускане на пределите на страната, продължила осем години.
Близо десет години от повдигнато обвинение през 1998 г. на 11.01.2008 г. съдът приключва съдебното следствие. Но стига до извода, че обстоятелствата по делото не са изяснени „пълно, всестранно и обективно“ и възобновява съдебното следствие, като допуска изготвянето на съдебни поръчки за оказване на международна правна помощ. Делото е отложено за 15.07.2008 г. заради изготвянето на документите по съдебните поръчки.
Отводи, оправдателна присъда, ново разглеждане
На 23.09.2008 г. е сменен съдебния състав по делото, заради продължителното отсъствие на председателя на състава на съда, разглеждал делото до тогава. Съдебното следствие започва от начало.
То не е приключило до февруари 2010 г., когато на 24.02. 2010 г. делото отнове е преразпредлено „като съдия Г. е заменен със съдия С“.
След месец обаче съдия С. на 02.03.2010 г., се самоотвежда от делото, тъй като в досъдебното производство през 2001 г. като прокурор по него е участвал съпругът й.
Делото е преразпределено на случаен принцип на съдия В. П.
На 03.04.2010 г. на случаен принцип делото е разпределено на съдия К.А.
На 29.03.2010 г. съдебното заседание е проведено от съдия Р. В.
На 08.07.2010 г. съдия А. е заменен от съдия А.М.
Дванадесет години след привличането към наказателна отговорност, на 09.10.2010 г. съдът постановява оправдателна присъда на ищеца и го признава го за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Следва протест
Окръжна прокуратура протестира оправдателната присъда, а Апелативен съд София (САС) на 02.05.2011 г. я отменя изцяло. И делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград.
На 05.05.2011 г. е образувано ново в Окръжен съд – Благоевград със съдия – докладчик И.Х. Той прекратява съдебното производство поради допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и връща делото на окръжна прокуратура – Благоевград за отстраняването им.
На 21.07.2011 г. е образувано дело в ОС – Благоевград, като с разпореждане на съдията – докладчик от 22.07. 2011 г. наказателното производство отново е прекратено.
Прокуратурата не се отказва
На 14.11. 2011 г. е внесен обвинителен акт, с който ищецът отново е обвинен в извършване на престъпление( по чл. 212, ал. 4 вр. с ал. 1, пр. 1 НК – стар).
Една година по-късно, на 07.12.2012 г. делото отново е прекратено и изпратено по компетентност на СОС.
На 04.03. 2014 г. САС постановява оправдателна присъда спрямо ищеца и останалите подсъдими.
Против присъдата отново е подаден протест от прокуроратурата. С решение № 128/08.04.2016 г. САС потвърждава изцяло постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда.
Против решението е подаден касационен протест от Софийска апелативна прокуратура, по който ВКС оставя в сила оправдателната присъда, която влиза в сила на 23.02.2017 г.
Общата продължителност на делото в неговите две фази- досъдебна и съдебна е 18 години, 8 месеца и 7 дни, считано от датата на привличането му като обвиняем – 16.06.1998 г. до датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 23.02.2017 г., констатира съдът
Решението на съда по ЗОДОВ
След като изследва фактите по делото, съдът стига до извода, че от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване, ищецът е бил обвиняем и подсъдим за престъпление, което не е извършил.
„Установените действия в случая на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава, заключават съдиите. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът Х.К. е понесъл – болки и страдания, уронване на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес и притеснения от оставането си без работа, психически и физически травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление“.
Прекомерната продължителност на процеса обаче не се дължи „само и единствено“ на процесуалните действия на прокуратурата, казва съдебният състав. „Безспорно “ е, че във фазата на съдебното производство делото е забавено много, отбелязва съдът. Така стига до извода, че „следва да се вземе пред вид възражението на ответника (прокуратурата) за намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпени вреди“.
„Въпреки това, обаче, настоящият съдебен състав приема, че е налице изключителна продължителност на наказателния процес, която доказано е причинила на ищеца дискомфот, емоционални, психически и физически страдания – неимуществени вреди, която следва да бъде репарирана и която, в голяма своя част е причинена и от действията на органите на прокуратурата – ответник, които са повдигнали и поддържали незаконно обвинение срещу него през този така дълъг период“.
Обезщетението
Съдебният състав приема за доказана връзката между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на Прокуратурата.
Осъжда я да заплати на ищеца сумата 200 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство – след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, заедно със законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля претенциите за претърпени неимуществени вреди от мерките за неотклонение „парична гаранция“ и наложената му забрана да напуска пределите на страната, на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ,
Отхвърля и претенцията за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – разпоредбата предвижда отговорност за действията на органите на съдебната власт, изразяващи се в нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Вярно е, казва съдът, че чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи дава право на на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Но в случая, „съдът намира, че в хода на делото не се събраха доказателства ищецът да е понесъл вреди, различни от тези, обсъдени в обстоятелствената част на настоящото решение, причинени от образуваното и водено срещу него дело, поради което, при липсата на такова разграничение, тази претенция следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана“.
Решението подлежи на обжалване.
