DeFakto.bg DeFakto.bg
В четвъртък, 11 ноември, Съдът на ЕС ще се произнесе по преюдициалното запитване, отправено от Специализирания наказателен съд в рамките на съдебно наказателно производство, водено срещу Иван Гавазонов за данъчни престъпления. Запитването се отнася до преценка за съвместимостта на национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаването на европейска заповед за разследване за претърсване и изземване и за разпит на свидетел, с Директива 2014/41/ЕС4 относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси и с Хартата на основните права на Европейския съюз, съобщи пресцентърът на съда.
Фактите: Иван Гавазонов е предаден на съд за данъчни престъпления-за това, че чрез използване на подставени дружества внасял захар в България от дружество, установено в Чешката република и представлявано от г-н Y, а след това продавал тази захар на българския пазар, без да плаща и да начислява данък върху добавената стойност (ДДС), като представял документи с невярно съдържание, че захарта е изнасяна за Румъния.
В тази връзка запитващата юрисдикция, Специализираният наказателен съд, решава да издаде европейска заповед за разследване, с която да отправи до чешките органи искане за извършване на претърсване и изземване както в офиса на установеното в Чешката република дружество, така и в дома на г-н Y, и за разпит на последния като свидетел чрез видеоконферентна връзка.
Специализираният накзателен съд обаче има съмнения относно съвместимостта на националната правна уредба с правото на Съюза, тъй като тази уредба не предвижда
никакви правни средства за защита срещу издаването на ЕЗР и отправя преюдициално запитване, по което е образувано дело С-324/17.
С решение по дело С-324/17 обаче, Съдът се съсредоточава върху начина, по който издаващият орган следва да попълни формуляра за европейската заповед за разследване
и не анализира конкретните последици на Директива 2014/41.
Специализираният съд отправя второ преюдициално запитване, по което е образувано настоящото дело.
В заключението си по делото генералният адвокат Mихаил Бобек изразява позицията, че държава членка, която нарушава минималните стандарти на Европейската конвенция за правата на човека и нееднократно е осъждана поради липсата на ефективно правно средство за защита, с което да се обжалва законосъобразността на претърсването и изземването, не може да издава европейска заповед за разследване, която неизменно ще бъде засегната от същия вид нарушение.
Преди месеци, Съдът на ЕС обяви, че заповедите за арест, издавани от България са в нарушение на европейското право, защото не е осигурен съдебен контрол над прокурорските актове. На практика, докато не бъде променен закона, държавите от Европейския съюз няма да изпълнява европейските заповеди за арест. Според Съда не са изпълнени изискванията за ефективна съдебна защита, ако европейската заповед за арест (ЕЗА) е издадена от прокурор и не подлежи на съдебен контрол в страната, преди издирваният да бъде предаден. Решението бе по питане на английски съд за българска европейска заповед за арест, издадена от прокурор в Свищов.
Директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. (ОВ L 130, 2014 г., стр. 1).
