Тони Димов: ПЕТ ГОДИНИ РЕГУЛАТОРНА РЕ:ФОРМА В БЪЛГАРИЯ

На 4 ноември 2021 г. се навършват 5 години от началото на регулаторната реформа в България, свързана с въвеждането на съвременните европейски инструменти, гарантиращи качествено законодателството, каквито са оценката на въздействието и обществените консултации в структуриран вид. И това е повод за размисъл и равносметка

Допълнителното лого на Центъра за оценка на въздействието на законодателството е 5/10 по няколко причини. Първо, отбелязваме първите 5 години от регулаторната реформа у нас. Второ, нашата организация навърши 10 години от създаването си. Трето, 5/10 е равно на ½ защото регулаторната реформа до момента се е случила наполовина (даже на по-малко), защото тя е силно ограничена, компрометирана и оттук безполезна в случаите, когато законодателният процес започва по инициатива на народните представители. Всички парламенти до момента, включително и тези с депутати от партии на промяната, протеста и  т.н. се избиват в бързането си да предлагат и приемат нови закони като отказват да правят пълноценни оценки на въздействието и да вземат нашето „информирано съгласие“.

Какво имам предвид? Навсякъде днес искат от нас информирано съгласие. В болницата, в лабораторията, при доставчиците на комунални услуги – ток, парно, вода, интернет, телевизия, в администрацията и т.н. ни поднасят декларация, с която ние се запознаваме с определена информация и даваме своето съгласие за едно или друго нещо. Нашите представители в държавата, обаче, и то в най-важната власт каквато е законодателната, отказват да ни информират и да получават нашето съгласие когато регулират, като трайно не изпълняват закона и не провеждат обществени консултации и това техният най-голям грях към нас.

И докъде я докарахме, обществото не вярва на и управляващите и държавата като цяло. Ама до такава степен не вярва, че те му казват, че недоверието им може да е пагубно за тях, т.е. че като не спазват мерките или не се ваксинират, могат да починат от КОВИД-19, а те упорито продължават да не им вярват. Буквално в последните дни, от началото на този месец започнаха да се чуват анализаторски и коментаторски гласове за национален провал и катастрофа, както и се появи новата тенденция управляващите да излизат и да започват да ни се молят да спазваме правилата почти през сълзи, направо ще ни разплачат … със семейна снимка на държава с организации на гражданското общество хванати за ръчички. Жалка картинка …

И всичко това защото регулаторната реформа у нас е пример за регулаторен провал. Трайното нарушаване на правилата от властимащите при приемането на правилата задължителни до нас доведе до всеобщото недоверие и омраза към тях и техните актове. Това ясно се вижда от данните, представени в изготвения от Центъра за оценка на въздействието на законодателството доклад „Пет години регулаторна реформа в България“.

Източник: „Пет години регулаторна реформа в България“. Център за оценка на въздействието на законодателството.

Източник: „Пет години регулаторна реформа в България“. Център за оценка на въздействието на законодателството.

Източник: „Пет години регулаторна реформа в България“. Център за оценка на въздействието на законодателството.

След началото на регулаторната реформа от ноември 2016 г. се наблюдава едно осезаемо изместване на законодателната инициатива от Министерския съвет към отделните народни представители. Обобщените данни за петгодишния период показват разлика от 14% в полза на внесените от депутати законопроекти от общо внесени  за периода около 1028 законопроекта т.е. разлика, която в абсолютни стойности се равнява на 142 законопроекта. Съотношението между дела на законопроектите, внесени от народен представители и от МС, респективно съотношението между дела на превърналите се в закони проекти с автор всеки от тези два субекта с право на законодателна инициатива до голяма степен са показателни за това доколко действащият законодателен процес е защитен от субективни влияния, изразяващи интереси, различни от обществения и доколко в него са съдържат способи или механизми, гарантиращи обективност при вземането на законодателни решения.

В това се изразява РЕ:ФОРМАТА. В рамките на изпълнителната власт тя се прилага ефективно и се развива успешно, а в рамките на законодателната, т.е. когато правото на законодателната инициатива се упражнява от отделни народни представители, не се извършват нито пълноценни оценки на въздействието и изобщо не се провеждат обществени консултации в структуриран вид. Последното е открито нарушение на закона. И Хитър Петър политика, устремен да властва повече и повече се насочва към пробойната в системата, там където лесно, бързо и без много труд и интелектуални усилия ще може да пробута своите решения и да ги превърне в законови правила, които буквално определят нашите съдби, здраве и животи. Няма значение, че те са прибързани, откровено глупави понякога, без анализ, експертност и основаност на данни. Важно е да става това, което тези които са на власт искат, дори и да са най-големите времянки и да са депутати само за няколко дни или седмици…

Парадоксът, в който се намираме днес е, че законодателната власт е единствената власт у нас, в която се бърза. Т.е. тогава когато българските властващи трябва да определят правилата на играта, да ни налагат своята воля и да дефинират моделите на поведение, които ние гражданите трябва да следваме се бърза изключително много и незнайно защо. Когато обаче бъдат предвидени правила, които трябва да се изпълнят или администрират от изпълнителната власт, тогава не се бърза, или няма срокове за нея или сроковете са инструктивни, а когато случайно има някакви срокове, администрацията е толкова изобретателна, че ще намери хиляди начини да не ги спази или да ги обърне срещу нас гражданите. За съдебната власт да не говорим. Омръзна ни да слушаме за нейната претовареност, затормозеност, формализираност и т.н. които са сочени за основания да чакаме по 10 години за окончателно произнасяне по едно средно сложно гражданско дело, например. И накрая, същинският абсурд, българските законодатели препускат като на конно състезание да внася все повече и повече законопроекти, а България изостава,  развива се най-бавно от всички държави членки на ЕС, по всички показатели???

Знаете ли заради държави хитреци като България и още няколко такива от Източна Европа Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която проследява по свои дългогодишно утвърдени критерии качеството на националните регулаторни системи промени своята методология за оценка. През 2019 г. ОИСР прави мащабно изследване на Практики на по-доброто регулиране в Европейския съюз и неговите държави-членки. В частта от доклада, посветена за България е записано, че страната е реформирала значително своята система за регулаторно управление в резултат на влизането в сила на Закона за нормативните актове на 4 ноември 2016 г., удължила е минималният срок за консултации със заинтересованите страни до 30 календарни дни, въведен е и изцяло нов механизъм за оценка на въздействието на регулирането. Всичко това, обаче е по данни на правителството и се отнася до реформата в рамките на изпълнителната власт. От ОИСР са наясно с това и за да постигнат оптимална обективност на своя доклад, за първи път от няколко десетилетия насам, откакто се правят подобни изследвания са представили в нарочно приложение информация по страни относно дяловете от националните закони, инициирани от народни представители. Можете ли да познаете кой е абсолютният победител в тази негативна класация – България с 58%, следвана от Чехия с 41% и Полша с 40%. Така на петата година спокойно можем да заключим, че регулаторната реформа у нас е по-скоро РЕ:ФОРМА или РИФОРМА, защото се е случила не наполовина, а на около 40%.

Тони Димов е възпитаник на Ловешката езикова гимназия с английски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност право с отличен, през 1998 г. Учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, специалист по оценка на въздействието, по-добро регулиране, европейско и международно право, адвокат с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 г., защитил дисертация на тема «Оценка на въздействието» и е главен асистент по право на Европейския съюз от 2018 г. в Института за държавата и правото при Българската академия на науките.