Последни новини
Home / Законът / Галина Захарова: В комуникацията между председателя на ВКС и съдиите от съда, няма място за власт и подчинение

Галина Захарова: В комуникацията между председателя на ВКС и съдиите от съда, няма място за власт и подчинение

Defakto.bg

„Участвам в провеждания избор за председател на ВКС като професионален кандидат, водена от дълга си към колегите от съда, които съзнателно поеха изключителната и уникална за българските условия отговорност да застанат зад собствена номинация за рьководител. Без оглед на крайния резултат, за мен решението на пленума на ВКС е изключителен акт на доверие, който безусловно ме задължава да приема всички предизвикателства и рискове на това начинание“.

Така съдия Галина Захарова, единственият  кандидат за поста председател на Върховния касационен съд мотивира решението си да кандидатира за поста председател на ВКС.   На 19 октомври Πлeнyмът нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд (BKC) c 83 глaca „зa“ пpиe peшeниe дa пpeдлoжи нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт ĸaндидaтypaтa й зa пpeдceдaтeл нa BКС, а на 21 октомври пак единодушно  пленумът на ВСС официално я прие и  обяви.  Други номинации не бяха издигнати, а на  14 януари ще бъде проведен избора. Седемгодишният мандат на  Лозан Панов изтича на 10 февруари догодина.  В момента  Захарова е  зам.председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия.

В концепцията си, която депозира във ВСС, тя   анализира и  предлага решения на проблеми пред съда. Подробно се спира на неблагоприятинте последици от забавено разглеждане на делата заради тежка кадрова необезпеченост на ВКС.

В момента от 110-те съдийски щата  във ВКС  са заети 90, като 13 съдиите са  командировани. „Седем години назад, към момента на предходната процедура по избор на председател на ВКС, общата съдийска численост на съда по щат е била също 110 съдии, като 94  са били заети и е имало 8 командировани магистрати„, отбелязва съдията.  От изложеното е видно, че през изминалия период не е постигнато развитие в кадровата обезпеченост на Вьрховния касационен съд, а напротив — очертава се ясна тенденция на регрес, като броят на командированите лица постъпателно се увеличава, посочва  Захарова.

От изложениетой  се разбира, че в  критично състояние е кадровият ресурс на тьрговската колегия на ВКС, която е с най-малък числен състав. През пьрвата половина на следващата година заетите в колегията 18 титулярни съдии ще намалеят на 16, а забавянето на производствата по търговски спорове е много сериозен проблем, подчертава съдията.  Това води не само до неблагоприятни последици, но и  до значителни имуществени вреди за страните предвид факта, че колегията разглежда спорове за големи по размер парични вземания, при които забавеното изпълнение,  е от съществено значение.  Като илюстрация Захарова посочва, че към м. ноември 2021 г. по безлихвената набирателна сметка на ВКС в БНБ за обезпечения са натрупани 86 млн. лева.  Тази стойност се формира предимно от допуснати обезпечения по дела на тьрговската колегия.  „С оглед продьлжителната висящност на делата, задържането на суми в подобен размер за продължителен период от време обяснимо генерира напрежение„, казва тя.

Не е пресилено да се каже, че неуспехът на последните проведени конкурси за назначаване на съдии във ВКС нанесе много тежък кадрови удар върху съда, пише Захарова и допълва:    За да е еталон за за качествено правосъдие в разумен срок,  числеността на съдиите във ВКС трябва да бъде съответна на реално постьпващите за разглеждане дела.

Като временно решение на проблема тя отбелязва  „прехвърляне“-то на определени видове дела между гражданска и търговска колегии,  но пояснява защо подобна практика в едни случаи е успешна,  а в други – не.

Четем:  През 1998 г. председателят на ВКС Румен Янков разпореди споровете за земеделски земи по чл. 14 от 3СП33 и чл. 1, ал. 2 от ЗСПЗЗ да се разглеждат от тьрговското отделение на ВКС с оглед прекомерното натоварване на отделенията, разглеждащи дела за собственост и други вещни спорове. При приключването на земеделската реформа, постъплението на този вид дела намаля и потокът  им отново беше насочен към вещните отделения на гражданска колегия.

При концентрация на значителен брой дела по трудовоправни спорове председателят на ВКС Иван Григоров сьс заповед разпореди натрупаните трудови дела да се разпределят между другите отделения на ВКС, като 544 броя от тях бяха разгледани от тьрговската колегия.  Тази организационна мярка изпълни предназначението си, като с изменението на КТ, броят на постьпващите във ВКС трудови дела намаля и постьплението отново можеше да бъде поето от съответното специализирано отделение на гражданската колегия.

Захарова припомня, че подобна организационна инициатива беше предприета през 2016 г. и от председателя на ВКС Лозан Панов, като с негова заповед беше разпоредено 700 броя тьрговски дела да бъдат разгледани от гражданската колегия.  Мярката беше наложена с оглед факта, че в тьрговската колегия големият брой постътващи касационни дела се насрочваха за разглеждане във фазата по чл. 288 от ГПК за период след около година. В резултат на прехвърлянето на делата срокът на висящносгта им действително намаля, като посгьпващите дела се насрочваха в по-кратки интервали — след около 4-5 месеца. „Този подход обаче, за разлика от предишните примери, остана палиативен, защото не настъпиха другите обективни, независещи от ВКС фактори — ускоряване на конкурсите и предприемане на законодателни изменения.

Допълва: Мярката по „прехвърляне” на делата беше непопулярна, не само защото генерира напрежение между съдиите от двете колегии поради увеличаването на натоварването на съдиите от гражданска колегия, а и заради отстьплението от ясната специализация по материя и риска от отрицателна рефлексия върху качеството на правораздаването. 

Аварийно средство е  командироването, но като изключение и с определен срок, казва Захарова –  „Само в изолирани случаи, при обективна невъзможност да се преодолеят по друг начин непланирани временни кадрови затруднения“, пише тя.   Напомня, че когато командироването не се прилага като изключение може да подмени системата за законосьобразно кариерно израстване.  Нещо повече, превръща се  „реален лост за нелегитимно засилване на властта на съответните административни ръководители, компетентни еднолично да командироват и прекратяват командироването, включително и на председателя на ВКС, което положение създава условия за зависимост.“

Захарова отбелязва, че Председателят на сьда е „пръв между равни” — има организационни функции при администрирането на дейността на съответния сьдебен орган. Това означава, че пряко обслужва нормалното осъществяване на съдийската дейност, осигурява и оптимизира предпоставките за качествено, експедитивно и справедливо правосьдие, обезпечава условията за ефективност на сьдебния орган. „В комуникацията между председателя на съда и съдиите в този сьд обаче нямат място отношения на власт и подчинение в нито един от възможните аспекти на проявлението им. Категорично отричам наложилото се напоследък разбиране за разграничение на „редови“ съдии и техните ръководители, съответно „тримата големи“.  Такава лексика подсказва за наличието на невидими отвън специфични вътрешни  зависимости. Едноличните решения на административните ръководители следва да бъдат лимитирани до конкретно изброени законови хипотези, като дори и в тези случаи рьководителят трябва да изследва и отчита мнението на съдиите всякога когато се касае до въпроси, свързани с дейностга на институцията. Вземането на добри управленски решения се предпоставя от информираността на ръководителя. В този смисъл той трябва да е инициативен, да действа проактивно, да насочва и организира, но не и да измества с еднолични решения колективните  решения на съдиите„.

Като гарант едновременно за институционалната независимост на съда и индивидуалната независимост на съдиите, ролята му се изразява в:

  • да предлага за председатели на колегиите съдии, които са подкрепени от колегите си в съответната колегия;
  • да предлага за председатели на отделенията съдии, които са подкрепени от съдиите в съответното отделение;
  • по съществените въпроси за администрирането да предлага на Пленума правила, които да са обявяват публично на сайта на съда (правила за командироване, правила за определяне на персоналните състави на отделенията и др.);
  • да защитава ефективно и публично съдиите, които са обект на атаки от другите власти;
  • да работи целенасочено информативно и образователно за представянето на работата на съда в различните канали за публична комуникация;
  • да създаде условия за предвидимост на съдебната практика и публичност на дейността по администриране (например – публикуването на съдебните актове, които представляват значим обществен интерес, да става с разяснителни коментари за тяхното въздействие не само за страните, но и в обществен, икономически, интердисциплинарен и за развитието на правото аспект);
  • всеки сигнал за нередност в работата на В КС да бъде внимателно проверяван и да бъде изготвян обоснован отговор;
  • да се създават предпоставки за добра комуникация сред съдиите във ВКС и спокойна среда за работа и индивидуално развитие на съдиите.

Ръководителят на наказателната колегия се спира и на въпроса за последователно  и безкомпромисно отстояване на независимостта на съда и съдиите.

Чрез независимосгта си съдилищата, преди всичко ВКС, са гарант за вьрховенството на правото и държавен инструмент за защита на правата на гражданите, е записала Захарова. Спецификата на независимостта на Вьрховния касационен съд произтича от компетентността му да осъществява окончателен съдебен контрол по делата, подсъдни на общите съдилища и възложената му конституционна компетентност да осъцествява тълкувателна дейносег.

Това означава, на първо място, че за ВКС са валидни приложимите за всеки съд изисквания за ефективни гаранции за съдебна независимост през призмата на разделението на властите в институционален, финансов и организационен план в съответствие с международните стандарти, в частност стандарта на независим и безпристрастен съд по чл. б от ЕКПЧ.  В този смисъл ВКС следва не само да бьде свободен от външни зависимости и всякакъв вид неправомерно влияние въррху същите, което осуетява или поставя под основателно съмнение способността  им да решават делата само въз основа на доказателствата по делото и приложимото право, но и това да бъде видимо за обществото.  Цитира решението на ЕСПЧ по делото kinsky 1′ от  2012 г., че въпросът не е дали има действителни доказателства за влияние или натиск върху съда, а дали съдът изглежда безпристрастен. 

Наред с гаранциите в нормативен и организационен план за независимостта на съда като основа на съдийския интегритет, изтькнатата специфична роля на Върховния касационен съд изисква да бъдат утвърдени и специални стандарти, които да изключват всякакви съмнения за въможно въздействие върху съдиите  от ВКС, включително в дисциплинарен аспект от несъщинските органи на съдебна власт (тези, които не правораздават, а изпълняват кадрови и административни функции). Това налага ясно да се разграничат правомощията на тези органи по отношение на ВКС, сочи Захарова.

Евентуално съмнение, че върховните съдии могат да бъдат манипулирани при изграждането на вътрешното си убеждение поради зависимост от политически конструиран орган или включващ елементи на политически избор, може да накърни както конституционния принцип на независимостга на съдебната власт от политическите власти, така и доверието на обществото, т. е. основата за легитимностга на идеята за върховна съдебна институция, подчертава Захарова.

Завършва с думите на министьра на правосъдиего Димитър  Пешен пред XVI-то общо редовно събрание на Сьюза на българските съдии (30.05.1936 г.): „Независимостта на съдебната власт съществува там, където тази власт  почива на авторитет, а авторитетът трябва да се гради върху достойнставото на онези, които я носят. Ако може да се говори за някои колебания и се чуват гласове в един или в друг смисъл, едно не може да се отрече, че авторитетът на съдията като здраво завоевание на нашата общественост, съществува. И когато това се подчератава, не трябва да се забравя отговорността, която тежи върху дейността на съдията, че той със своите лични качества трябва да увеличава все повече и повече силата и значениеот на тези два принципа – авторитет и достойноство, за да не може никой да си позволява свободата да  се докосва до тях. От тази основна  мисъл трябва да се изхожда, когато се разсъждава и говори за колегията изобщо“.

Цялата концепция тук

 

About De Fakto

Проверете също

20 съдии и съдебни служители с остра декларация срещу идеята да бъде закрит районния съд в Каварна

Двадесет съдии и служебни служители от Районен съд Каварна остро протестират срещу предложението на  Съдийската …

Изборни времена за нов състав на ВСС

Иван Брегов, Институт пазарна икономика За да сме убедени, че съдиите, прокурорите и следователите са …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.