Съдия Васил Петров: Наказателната колегия на ВКС не познава косвения контрол за законност на административни актове

Defakto.bg

 

Що е то косвен контрол и има ли то почва в наказателния процес?

 

Васил Петров, д-р по административно право,

съдия в трето гражданско отделение на СРС

Шестима върховни съдии от НК на ВКС по повод дела за възобновяване на наказатени производства с наложени наказания за нарушаване на противоепидемични мерки против разпространение на ковид-19, в частност предписания за карантиниране, са положили подписа си под следната теза:

„….законността на предписанието за карантиниране, в това число и дали е издадено от компетентен орган, дали е спазена формата- образец и пр., не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно Чл. 61 ал.5 ЗЗ (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), „заповедта за задължителна изолация и лечение на лица, от категорията на тези, посочени в ал.1 и ал.2, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс“. Доколкото предписанието за карантиниране представлява индивидуален административен акт, твърденията, посочени в жалбата, за липса на компетентност за неговото издаване, за неспазване на установената форма и за противоречие с материалноправните разпоредби, представляват основания за неговото оспорване по смисъла на чл.146 АПК и се разглеждат по реда на този процесуален кодекс. За разлика от ГПК /чл.17 ал.2/, който предвижда възможност съдът, разглеждащ граждански дела, да се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК изобщо не предвижда възможност за инцидентен контрол на административни актове в рамките на наказателното производство. При това положение, ако подсъдимата е считала, че е незаконосъобразно карантинирана, същата е имала възможност да обжалва предписанието за карантиниране пред съответния административен съд.“ (така Решение № 60114 от 06.07.2021 г. по н.д. № 438/2021 г., ВКС, III н.о., и Решение № 60139 от 21.09.2021 г. по н.д. № 525/2021 г., I н.о.).

Доведена до своя логически край тезата отрича косвения контол за законност в наказателния процес. И точно това приема второто от посочените решения – „Оспорването на законността на актовете на държавната администрация, е в обхвата на контрола, осъществяван от Върховния административен съд, поради което и развитите в тази насока доводи в жалбата, няма как да получат отговор от касационния съд. За нуждите на настоящото производство е от значение обстоятелството, че оспорената Заповед е била издадена във основа на разпоредби от нормативни актове –чл.29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и чл. 63 ЗЗ, с оглед на което същата има характер на общ административен акт. В този смисъл тя съставлява годен титул за изпълнение за субектите, към които е насочена на предвидените в нея мерки и предписания. Последващото /след инкриминираното деяние/ обявяване за нищожни на част от разпоредбите на коментираната Заповед, няма отношение към настоящото производство, тъй като тези разпоредби към инкриминирания момент са били актуални.“

Едва ли има нужда да доказвам, че горната теза противоречи на цялата наказателнопроцесуална и административнопроцесуална теория, а така също и на практика на самия ВКС.

При косвения контрол, за разлика от прекия контрол, административният акт не се отменя, а гражданският или наказателният съд отказва само да го зачете, ако го намери за незаконен като преюдициален въпрос в рамките на своя процес.

Цитираната от  ВКС норма на чл. 17, ал. 2 ГПК очертава пределите на косвения контрол на гражданския съд за законност върху (индивидуални и общи) административни актове, като поставя ограничения за косвения контрол в хипотезата на незаконен (унищожаем) административен акт – контол е допустим е само ако актът се противопоставя на субект, който не е обжалвал или не е имал право да обжалва акта по реда на прекия контрол пред административния съд. При нищожен административен акт косвеният контрол не се ограничава.

Т.е. нормата не е овластяваща, а ограничаваща за гражданския съд, тя не е предоставяща правомощие за косвен контрол, а частично го ограничава. Правомощието за косвен контрол идва от другаде, а не от ГПК; ГПК само поставя спирачки пред гражданския съд да упражнява косвен контрол във всички случаи.

Въпросът е: от къде идва правомощието за косвен контрол за съда изначално и има ли за наказателния съд ограничения за хипотезите, при които може да го упражнява.

Отговорът е: от Конституцията. Съгласно чл. 117, ал. 2 КРБ съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

„Независимостта на съда и подчинението му единствено на закона не трябва да се разбира само в тясно организационен смисъл (т.е. че никой друг орган не може да се вмесва в работата му по решаването на конкретните дела и да му отправя каквито и да било нареждания), но и във функционален смисъл, че съдът трябва да съобразява правораздавателните си актове преди всичко със закона, а с другите (нормативни или ненормативни) правни актове – само доколкото и те самите са съобразени със закона и че при противоречие между закона и какъвто и да е друг акт съдът е длъжен да основе своя акт на закона.“ (Проф. Кино Лазаров в студията „Косвеният контрол на наказателния съд за законосъобразност на административните актове“, публ. Известия на Института за правни науки на БАН. Т. XXIV (1970) и достъпна и на сайта „Съдебно право“, считано от 29.11.2020 г.).

Задължението на наказателния съд да спазва принципа на законността и да защитава правата и законните интереси на привлечените към наказателна отговорност за нарушаване на административни актове, които са незаконни, неминуемо изисква наказателният съд сам и суверенно да прецени законосъобразността на всички административни актове, когато от това зависи изходът на процеса. Видът на административния акт – индивидуален, общ или нормативен, и видът на порока му – нищожност или унищожаемост, е без значение за упражняване на правомощието на съда да откаже да зачете недействителния административен акт инцидентно в хода на процеса. Никаква презумпция за законност на административния акт не освобождава съда от задължението да провери законосъобразността му за наличието на всички възможни пороци – некомпетентност, нарушение на материалния закон, нарушение на административнопроизводствени правила, липса на форма или мотиви, нарушение на целта на закона. (Така проф. Кино Лазаров в посочената студия).

Нарочно цитирам обилно посочената студия на проф. Кино Лазаров отпреди половин век. Тя беше препубликувана на сайта „Съдебно право“ през ноември 2020 г. с любезното съгласие на наследниците на проф. Кино Лазаров основно с идеята да служи с просветителска цел за наказателните съдии по повод бума на наказателни обвинения в нарушаване на административни актове на здравните и полицейски власти по повод пандемията от коронавирус. Явно е, обаче, че тя не е успяла да достигне до таргет групата си.

С тезата, че наказателният съд не упражнява косвен контрол за законност дори и само за да провери дали административният акт не е нищожен, двата състава на ВКС, постановили посочените решения, не просто връщат правото ни десетилетия назад. Те създават много опасна практика, предразполагаща към една безконтролна и всевластна изпълнтелна власт.