Адвокат Васил Василев осъди държавата в Страсбург за подслушан разговор с негов клиент

Адвокат Васил Василев осъди България в Европейския съд по правата на човека заради подслушан разговор с негов клиент – бившият министър на отбраната Николай Цонев.

Съдът в Страсбург му присъди обезщетение от 3000 евро и още толкова за разноски заради нарушено право на личния живот и право на справедлив процес. Василев е бил подслушван докато защитаваше бившия министър на отбраната Николай Цонев по дело за подкуп.

Записът е от 21 март 2010 година и за него той научава по време на процеса. Въпреки че  адвокат Василев е  сезирал прокуратурата, разследване не е последвало и така се стига до жалбата в Съда по човешките права в Страсбург, довела до поредото осъдително решение срещу България.  Пред съда адвокатът твърди, че  производство за обезщетение за вреди, проведено в България, е класифицирано, тъй като допуснатите доказателства са получени чрез  тайно наблюдение. Така обществото е нямало как да проследи нито делото, нито постановените по него съдебни решения.

В решението на съда се казва, че член 8 от ЕКПЧ предоставя засилена защита на кореспонденцията адвокат-клиент, дори когато разговорът не представлява правна консултация.  Макар че комуникацията между адвокат и клиент може да се отнася до въпроси, които имат малко или нищо общо със съдебен спор, няма причина да се прави разлика между тях, тъй като всички те се отнасят до въпроси от частен и поверителен характер.  Също така не е от решаващо значение дали по време на разговора жалбоподателят е бил официално нает от своя клиент.

От чл. 33, ал. 3 от ЗА във връзка с чл. 136 § 2 от НПК следва, че записите, получени в резултат на случайно прихващане на комуникации между адвокат и клиент в хода на тайно наблюдение, подлежат на незабавно унищожаване.  Законите, обаче които уреждат тайното наблюдение в България,  не предвиждат никакви конкретни гаранции, които да придават практическа сила на това задължение.

Инструкция, издадена от главния прокурор през април 2011 г. разглежда въпроса, но тя е чисто вътрешна акт, който Съдът не е готов да приравни на „закон“ по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията.  Освен това е съмнително дали тази инструкция предвижда достатъчно гаранции за защита на случайно прихванати комуникации между адвокат и клиент.  Инструкцията също така не изглежда да обхваща всички видове комуникации между адвокат и клиент; по нейното съдържание изглежда, че тя обхваща единствено комуникации, свързани със защитата на клиента – което предполага вече висящ съдебен спор, а може би дори само наказателно производство.

Това оставя открит въпроса как точно трябва да се обработват и унищожават такива прихванати материали, както се изисква съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Освен това изглежда, че инструкцията не обхваща всички видове комуникация между адвокат и клиент, а единствено тази, свързана със защитата на клиента – което предполага вече висящ съдебен процес и може би засяга само наказателните производства“, се казва в решението.

Затова ЕСПЧ заключава, че липсата на достатъчна яснота в правната рамка и липсата на процесуални гаранции за унищожаването на случайно прихваната комуникация между адвокат и клиент, означава, че намесата в правата на адвокат Василев по чл. 8 от конвенцията не е била „в съответствие с закон”.