DeFakto.bg DeFakto.bg
До 22 януари Народното събрание не може да бъде разпуснато
В момента сме в онази ситуация, предвидена в конституцията, при която президентът не може да разпуска Народното събрание през последните 3 месеца от мандата си. Началото на новия президентски мандат (въпреки че ще бъдат преизбрани действащите президент и вицепрезидент) е на 22 януари 2022 г. и от 23 януари вече можем да говорим евентуално за разпускане на парламента, ако не успеят да формират за пореден път (надявам се да не е така!) правителство. А най-близката неделя до 23 март, два месеца след разпускането, е 27 март.
Това коментира в интервю за Дневник доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ „Кл.Охрдиски.
„Макар да се осъществят трите опита за съставяне на правителство и те да са неуспешни поради конституционното ограничение за невъзможност за разпускане, президентът може да разпуска Народното събрание, след като положи клетва пред него и започне неговия мандат. Срокът за преговори за съставяне на правителство е ограничен до 7-дневните срокове за проучвателните мандати, които могат и да нахвърлят месец, но и да приключат успешно преди Коледа. Зависи от диалогичността между партиите, които получават представителство в 47-я парламент“, посочва още Киселова.
Юристът коментира и решението на ЦИК да върне контролното броене на 100% от разписките от машините: Решението на ВАС беше за повторно броене, което да „засече“ резултатите два пъти – веднъж от машината и веднъж от членовете на комисията. Докато решението от петък на ЦИК е за контролно броене. То няма значение за окончателните резултати, които са само въз основа на разпечатката от машината.
За съжаление ЦИК не направи контролно преброяване на резултатите от юлските избори с изводи и анализ. Сега възложи тази дейност на всички секционни комисии. Киселова допуска, че е ВАС ще отхвърли жалбите(на Демократична България и „Изправи се, БГ! Ние идваме“ б.р), защото броенето няма стойност на изборен резултат.
Киселова коментира и въпросът за обща парламентарна група на няколко партии, като смята, че с оглед резултатите от изборите и първото място на коалиция „Продължаваме промяната“ , това вече не е необходимо.
„В предишните Народни събрания имаше изискване за формиране на парламентарна група на основата на листите, регистрирани в ЦИК за съответните избори от политическата партия или коалиция от партии. Но за такова обединение има и редица аргументи – политически (заличаване на разликите между отделните партии и техните специфични предложения), парламентарни (общата група ограничава поведението и възможностите за изяви в пленарна зала и комисии, номинации за други държавни органи) и битови (лидерски места в органите на парламента, неговите комисии и делегации, стаи, сътрудници, време за телевизионни изяви)“, казва Киселова.
Напомня, че разпадането на такъв съюз може да направи значителен брой депутати независими парламентарни номади и още житейски ситуации, които биха създали нови казуси. „Така че такъв прецедент трябва да бъде премислен, преди да се реализира. Политическите декларации/споразумения са лист хартия, ако политическите лидери не ги спазват, отминалите два „къси“ парламента ни разкриха доста първични страсти и емоции около усилията за създаване на правителство, които не отговаряха на сериозността на момента“.
Дали и занапред Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ще допуска такава възможност е въпрос на бъдещия 47-и парламент. Могат да запазят уредбата или да се върнат към по-стара практика, заключва доц. Наталия Киселова.
По повод отпадането от НС на „Изправи се, БГ! Ние идваме“, която инициира създаването на временните парламентарни комисии за злоупотребите на управлението на ГЕРБ и полицейското насилие и възможностите като извънпарламентарната опозиция да бъде включена в политическия живот, доц. Киселова коментира:
„Участието на извънпарламентарната опозиция в политическия живот е доста по-ограничено в сравнение с възможностите на парламентарно представените партии и коалиции. Разбира се, възможностите за отделни членове на коалицията да участват като експерти са отворени, ако бъдат привлечени в дейността на новия парламент“.
