DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви решение по делото Кязим срещу България. Решението е на комитет от трима съдии и е постановено относително бързо, съобщи БХК.
Делото е по искане от 2016 г. на мъж от Сливен, роден през 1998 г., да си смени фамилното име. При раждането той е регистриран с фамилията на майка си, Шекеров. Но веднага след това бащата го припознава и му сменят фамилията на Кязим. Скоро след това обаче, когато е още на 9 месеца, родителите се разделят. Жалбоподателят твърди, че баща му не проявявал никакъв интерес към него и че той винаги е ползвал фамилното име на майка си. Когато навършва пълнолетие веднага подава иск по Закона за гражданската регистрация за промяна на фамилното име като твърди, че в обществото той е известен с фамилното име на майка си.
Районният съд обаче отхвъля иска му. Съдът признава, че той наистина е известен с тази фамилия, но че законът е категоричен – смяната на бащиното и фамилното име може да стане само ако то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Молителят обжалва като твърди, че субективното желание на молителя е „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от закона.
Това твърди и Община Сливен, която е конституирана като страна в производството.
Окръжен съд – Сливен обаче не се съгласява. Той приема, че „промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно„.
Европейският съд по правата на човека установява нарушение на член 8 от Конвенцията – право на личен и семеен живот. Той намира, че ограничението на правото на жалбоподателя по член 8 е предвидено от закон и е в обществен интерес, но не е необходимо в едно демократично общество.
Според ЕСПЧ мотивите на Сливенския окръжен съд формални и общи и не придават никаква тежест на факта, че жалбоподателят не е искал да носи името Кязим и е поискал да го замени с името Шекеров.
Съдът също така отдава значение на два факта, за да намери нарушение: 1. жалбоподателят е бил известен в обществото с фамилното име на майка си и 2. жалбоподателят не е имал възможност да избира сам своето фамилно име, а то е наложено по силата на закона.
Решението на ЕСПЧ ще е бъде от сериозно практическо значение за делата, свързани с правото на личен и семеен живот – така защитникът на жалбоподателя в Страсбург адвокат Кети Бозукова коментира пред Дефакто последиците от съдебното решение
