Последни новини
Home / Законът / Заради Гешев европейските институции де факто поставиха юридически борд на българската прокуратура

Заради Гешев европейските институции де факто поставиха юридически борд на българската прокуратура

Defakto.bg

 Цацаров  и Гешев са станали икони на ненаказаната политическата корупция, която обрича страната  на застой и изолация, категоричен е адвокат Михаил Екимджиев

„Все повече и все по-категорични сигнали и доказателства получаваме, че българската прокуратура и специализираните ни съдилища де факто са поставени в юридически борд от европейски институции. Само преди няколко месеца излезе решение на Съда на ЕС, което обяви за невалидни европейските заповеди за арест, които не са проверени от националния съд, а са издадени само на базата на прокурорско постановление за 72-часово задържане.

Буквално преди няколко дни, на 11 ноември, с друго решение на Съда на ЕС отново прие, че са невалидни и издаваните от Специализирания наказателен съд европейски заповеди за разследване заради липсата на каквито и да е процедурни гаранции срещу злоупотреба, свързани преди всичко свързани с претърсванията и изземванията, масово извършвани именно от специализираните прокуратури по т. нар. знакови дела.  Визирам делата „Баневи“, „Арабаджиеви“, „Бобокови“, „Божков“… и останалите зрелищни претърсвания“. 

Така адвокат Михаил Екимджиев коментира в интервю за „Сега“ посланието на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши,  че българската прокуратура не трябва  да има монопол върху решенията кои дела за финансови и др. престъпления,  трябва да бъдат изпращани на  европейската прокуратура.  В петък стана ясно, че МВР и Агенция „Митници“ получават право да сезират Европейската прокуратура по образуваните наказателни производства от компетеността на институцията, оглавявана от Лаура Кьовеши. Това е станало по настояване именно на Кьовеши.

Адвокат Екимджиев обяснява като впечатляващо решението от 11 ноември на Съда на ЕС, което се позовава на множество произнасяния на Еврпоейския съд по правата на  човека,  които години наред констатират  системния проблем с липсата на надеждна защита срещу начина, по който се провеждат претърсванията и изземванията в България.  Той напомня, че първото осъждане на България да това бе  преди 7-8 години по делото „Гуцанови срещу Бълг ария“, а от тогава поне 10 пъти държавата е осъдена заради това.

Съвсем закономерно на този фон идва този категоричен сигнал от европейската прокуратура и от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, че тя няма доверие на прокуратурата. Това е безпрецедентно, то не се е случвало в нито една европейска държава. Сега митниците и МВР ще могат директно да я сезират. Това е знак за сваляне на институционалното доверие от европейската прокуратура към нашия главен прокурор.  В контекста на отново обсъжданите съдебни реформи сега при преговорите за кабинета, това са повече от категорични сигнали какво трябва да се направи, за да не се окажем изолирани дори в рамките на ЕС.

На въпрос дали новината от Кьовеши е знак да чакаме европейски арести в България по високите етажи на властта, Екимджиев казва:

При престъпното бездействие на Гешев, не може да се изключи европейската прокуратура да се опита да разбие чадъра, който нашият главен прокурор е опънал върху клептократското управление на ГЕРБ. Дори това да се случи, не бива да живеем с илюзията, че ЕС и Кьовеши ще решат радикално проблемите с българската корупция и с безконтролността на главния прокурор. Това е въпрос, който ние като общество и държава ние трябва да решим.

Българското общество и държавност се нуждаят от незабавно отстраняване на Иван Гешев от политическия живот и от съдебната система на България, категоричен е Екимджиев . „Бих призовал новосформираното реформаторско мнозинство в новия парламент, чието свикване се очаква след дни, да излезе с категорична декларация, с която да поиска оставките на Гешев и на председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров, смята той.

Цацаров може да бъде елиминиран с решение на Народното събрание. По-сложен е въпросът за Гешев, но там има възможност с промени в Закона за съдебната власт, свързани например с изискванията, на които трябва да отговарят членовете на Висшия съдебен съвет, бързо да бъде предсрочно прекратен мандатът на сегашния ВСС, който не би отстранил Гешев. Виждам такива възможност в две насоки.

От една страна изискването за 15 години юридически стаж, може да бъде заменено с изискване за 15 години съдебен стаж.  До прекратяване на мандата на ВСС може да се стигне и ако се предвиди изискване членовете на съвета да продължат да бъдат действащи магистрати.

Вероятно ще ме апострофирате, че подобни промени могат да се атакуват пред Конституционния съд, отбелязва Екимджиев.  Това е вярно, но КС е длъжник на българското общество, защото с решение 3/2003 блокираха всякакви опити за съдебна реформа, приемайки, че и най-малката промяна в статута на съдиите е промяна в устройството на държавата. Смятам, че огромните поражения, които главни прокурори като Цацаров и Гешев нанесоха върху българското обществено развитие, са сериозен мотив конституционните съдии да преосмислят тази си позиция и с ново еволюитивно и контекстуално тълкуване да приемат, че такива промени не противоречат на принципите на правовата държава, залегнали в Конституцията.

  Екимджиев коментира и тезата на ректора на СУ „Кл. Охридски“, че  проблемът  не в хората, а в правилата. „В контекста на предизборния дебат често е лансирана нелепата опорна точка, че същинската реформа е на правилата и процедурите, а не е свързана с промяна на хората. В момента обаче у нас ситуацията и такава, че конкретни лица като Гешев и Цацаров олицетворяват системните проблеми, те са станали икони на тежките проблеми, които остават ненаказана политическата корупция, които ни обричат на застой и провинциализъм.“

Категоричен е, че така страната нарушава  базисни принципи на европейското право – взаимното доверие и лоялното сътрудничество между държавите-членки.

Заради изработеното от Гешев недоверие от страна на европейските институции към България страната ни се оказва в изолация. Това е вредно не само за авторитета на България, но и за възможността да се противодейства на нашата престъпността, когато извършителите на престъпления са в чужбина. Когато една държава не може да разкрива и наказва престъпниците си, това вече е проблем с националната й сигурност. Пак заради тази прокуратурата знаем и какво се случва и с делата тук. Затова това е тежък въпрос, свързан със сигурността, възможността на държавата да се бори, да разкрива и наказва престъпления.

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: Коалиционните усилия в областта на правосъдието

Иван Брегов* Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат …

Министър Иван Демерджиев: Целта е до 2026 г. да има пълноценно електронно правосъдие

„В Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили една амбициозна цел – въвеждане на пълноценно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.