д-р Васил Петров,
съдия в трето гражданско отделение на СРС
Никакви конституции, закони и институционални подредби от друг ранг няма да спасят независимостта на съда и няма да гарантират смело, морално непоклатимо и независимо правосъдие, ако съдиите не постигнат две неща: 1. подкрепа на общественото мнение в трудни моменти (напр. когато изпълнителната власт преследва неудобни съдии или атакува неоснователно съда) и 2. съдийска солидарност (сплотеност на съдиите помежду им).
Миналата седмица Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет измени Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии и предвиди допълнителни възнаграждения за натовареност за магистрати от някои органи на съдебната власт.
Конкретно за съда, в който работя и който се смята за един от най-натоварените, ако не и най-натоварения, Софийския районен съд, бонусът е 2,3 от заплатата. Това са хиляди левове на съдия бонус![1]
Във време на инфлация, локдауни и съсипани бизнеси новината, че държавата раздава на съдии бонуси от по десетки хиляди лева едва ли ще се посрещне добре от публиката. А в дългосрочен план само масовата подкрепа на гражданите е това, което може да гарантира независимост на съдиите. Има държави, в които след като изпълнителната власт опита да уязви неудобни съдии или атакува съда като институция, на следващия ден на площада излизат десетки хиляди обикновени граждани да защитят своите съдии. Не и у нас.
Не ме разбирайте погрешно – гражданите имат интерес от това заплатите на съдиите да са високи и предвидимо увеличавани. Но само заплатите. Съдиите в крайна сметка са чиновници на заплата – държавни служители, които се предполага, че работят отговорно, добросъвестно и ритмично, за което получават точно определена и предвидима заплата. Не произволно определяни и раздавани по милост и по неясни съображения „бонуси“.
Бонусите за натовареност също така вредят на съдийската солидарност, тъй като всяват раздор между съдиите.
По какви критерии едни съдилища се смятат за свръхнатоварени, други за средно натоварени и пр.?
Както вече посочих, съдиите са чиновници, за тях се предполага, че работят от 9 до 17 часа през 5 работни дни в седмицата с предвидения в закона голям платен годшен отпуск[2]. Каквато и работа да имат съдиите, ако те все пак смогват да се вместят в тези предели и им остава време за личен и социален живот, те не са високо натоварени, а са натоварени, колкото трябва да бъдат. Смея да твърдя, че поне 90% от съдиите в България са нормално натоварени, т.е. работят толкова, че им остава време за личен и социален живот, респ. не им се налага да работят след 17 часа, нито през уикенд, нито през отпуска.
Дори и една немалка част от иначе високо натоварените софийски съдии попадат в категорията нормално натоварени съдии и това сравнително лесно може да се установи. Високо натоварени са ОТДЕЛНИ отделения в ОТДЕЛНИ съдилища, но не и цели съдилища. Но опитите на Съдийската кобегия (СК) на ВСС да даде бонуси на отделни съдии в отделен съд, а на други – да не даде, ще бъдат още по-пагубни за съдийската солидарност от настоящия опит на едро да се дадат бонуси на съдии от определени съдилища. Наличието на такива избирателни бонуси за едни съдии и необяснимото им недаване на други само озлобява съдиите един към друг и така руши възможността за съдийска солидарност. Каквато може би е и неприкритата цел на СК на ВСС?
Аз мисля, че една от първите задачи на новоизбраното Народно събрание, при измененията на ЗСВ, е да реформира правомощията на ВСС за определяне на възнагражденията на магистратите и да премахне възможността за даване на допълнителни възнаграждения за натовареност. Съдиите, които действително изнемогват от свръхнатовареност, не могат да бъдат компенсирани с пари за бърнаута и неврозите, които получават от това. Те имат нужда от мерки за намаляване на натовареността, а не от пари[3].
[1] Моето възнаграждение от последния месец е около 4200 лв. мес. чисто, в което се включва добавка от 10% над основната заплата на районен съдия за научната степен доктор по право, 22% допълнително трудово възнаграждение за 11-те години стаж като съдия, плюс около 250 лв. за ранга на апелативен съдия. Много съдии в СРС нямат тези добавки, но други пък са с по-голям стаж. А бонуси за натовареност получават и върховни и апелативни съдии, чиито възнаграждения са с няколко хиляди лева отгоре. Във всеки случай очаква се да „облажа“ над 9000 лв. бонус над обичайната заплата за месеца!
[2] Аз „ползвам“ своя отпуск отчасти, за да не ми разпределят дела за домашно насилие тогава, когато съм запълнил графика на заседанията няколко месеца напред. Наличието на разрешен отпуск спира притока на нови дела за домашно насилие, макар и за няколко дни.
[3] Чувам, че икономическата криза е застигнала и психотерапевтите и те са вдигнали цените, един сеанс вървял около 60 лв./час.