Последни новини
Home / Актуално / Отново осъдиха ВАС и НАП за „съществено“ нарушение на правото на ЕС, дължат солидарно 150 000 лв.

Отново осъдиха ВАС и НАП за „съществено“ нарушение на правото на ЕС, дължат солидарно 150 000 лв.

Defakto.bg

За съществено нарушение  на правото на ЕС Bъpxoвният aдминиcтpaтивeн cъд (BAC) и  HAΠ отново са осъдени солидарно да зaплaтят oбeзщeтeниe  зa действия и решения, взети  в нapyшeниe нa пpaвoтo нa Евpoпeйcĸия cъюз.  Oбeзщeтeниeтo e пpиcъдeнo нa тъpгoвcĸo дpyжecтвo  Т.” ЕООД – Казанлък ,  ĸoeтo дaнъчнитe opгaни ca oбявили нeпpaвoмepнo зa  длъжниĸ нa xaзнaтa, нaчиcлили ca мy  ДДC и лиxви,  бeз дa e налице противоправо пoвeдeниe. А BAC отново e пoтвъpдил peшeниeтo.

Това показва решение Старозагорския  административен съд по доклад на съдия Стилиян Манолов,  отсъдил, че двете държавни институции  сериозно са се отклонили от съдебната практика на Съда на ЕС и са дали  основание за осъждане на държавата за имуществени и неимуществени вреди.

Наскоро Де Факто информира, че  за очевидно нарушение на европейските правила, ВАС и НАП са  осъдени да  платят обезщетение от над 110 000 лева.   Разликата е само в наименованието на съдилища, произнесли решенията, пострадалите търговци и размерът на обезщетението, което им се дължи. В сегашния случай то е  близо 150 000 лв.

Историята

 

През 2015 г. на  „Т.“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с ревизионен акт (РА)/ на 04 май с.г., с който данъчните власти установяват  задължения на дружeството за ДДС поради непризнат данъчен кредит, заедно с лихви и допълнително начислен  корпоративен данък за 2012 г., плюс  лихви и за 2013 г.  

Данъчните мотивират решението си с  липса на доказателства, че  дружеството  „Т.“ ЕООД е получило фактурираните му пилешки продукти от 14 доставчици, а представените фактури не документират реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Поради това не е доказано настъпило данъчно събитие и основание за издаването и на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените дружества.

Ревизионният акт е потвърден от АС – Пловдив, а жалбата на „Т.“ ЕООД –  отхвърлена.  В нея дружеството  претендира данъчен кредит в общ размер на  233 085,41 лв. заедно с лихви и допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 14 685,24лв. с лихви в размер на 3 123,24лв. и за 2013г. в размер на 4 511,91лв. с лихви в размер на 501,15лв.

Решението на Пловдивския  административен съд е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС), който  го оставя в в сила.  Сред мотивите на върховните съдии е изводът, че за да се признае един данъчен кредит, трябва да се докаже, че  доставките  са реално извършени, а това e задължение „ именно на лицето,  което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит“, нещо което в случая не е сторено от „Т.“ ЕООД“.

Нарушенията, допуснати от двамата ответници пряко са довели до имуществени и неимуществени вреди  от непризнат кредит в  период 2015 г. – 2020г. „Ако НАП бе изпълнил задължението си по чл.4 от Договора за Европейския съюз и се бе съобразил с примата на правото на ЕС пред националното право, не би издал РА и не би поддържал твърдения за неговата законосъобразност в процеса по оспорването му пред съда, а „Т.“ ЕООД нямало да претърпи вреда“.

 

 Пред съда за отговорността на държавата

 

Пред Старозагорския Административен съд ищецът Т.“ ЕООД“ твърди, че е пострадал от неоснователен отказ да му бъде  възстановен  ДДС в нарушение на европейското законодателство. Претендира  НАП и ВАС да бъдат осъдени солидарно и да заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 145 412,48 лева, причинени от „достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз“ заедно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 32 568,56 лева, както и законната лихва върху сумата нея.   Претендира и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева плюс плюс мораторната лихва върху 10 000 лева в размер на 3 047 лева, както и законната лихва върху сумата от 10 000 лева, начислена от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В исковата молба е подчертано, че спорът е правен и  свързан с установяване на обстоятелството дали НАП и ВАС са допуснали нарушения на правото на ЕС, които да ангажират отговорността на държавата.

Ищецът се позовава на чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз и съдебната практика на СЕС, която въвежда извъндоговорната отговорност на държавите-членки за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС. Цитирана е съдебна практика на СЕС, според която данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което претендира приспадане на ДДС, да проверява изрядността на доставчиците си и да се уверява, че те не са извършили нарушения или измами.  Твърди, че са  необходимите условия за  отговорността на двамата ответника, тъй като право на приспадане може да бъде отказано „само ако са налице „обективни данни“, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата“.

 По делото ВАС и НАП твърдят, че искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.  Нито НАП, нито ВАС, са допуснали каквото и да е нарушение на правото на ЕС в изследването на въпроса за ползване на данъчен кредит, а именно наличие на реално извършена доставка, по която се претендира това право.

Представителят на ВАС е категоричен, че търговецът  не е доказал  реално осъществена доставка, което е самостоятелно правно основание за отказ от освобождаване на ДДС, като в своята практика СЕС никъде не извежда понятието данъчна измама, като понятие дерогиращо задължението за доказване реалното осъществяване на доставката. А това е било негово задължение.“ В този смисъл, страната върху която тежи доказателствената функция не е предприела никакви допълнителни действия по доказване на този положителен за нея факт“, е позицията на ВАС.

Прокурорът по делото поддържа, че   искът е без основание спрямо ВАС, но според практиката на Европейския съд – ищецът има право да претендира имуществени и неимуществени вреди от органите на НАП.

 

Свидетелите

Свидетелските показания по делото за отговорността на държавата открояват любопитни детайли,  извън правото на ЕС, които хвърлят светлина върху някои традиционни практики, които изтощават и успешно фалират  бизнеси.

Според един от счетоводителите на дружеството, проблемите  с данъчните са  тръгнали още през 2011 г., преди последната ревизия през 2015 г.  Тогава е била назначена ревизия, завършила с издаването на ревизионен акт, който бил обжалван и отменен на всички инстанции, а след това Агенция по приходите върнала сумата, която дружеството било задържено да плати по  РА.

Веднага след това била назначена друга ревизия и след това трета ревизия, която се застъпвала като периоди с втората, въпреки, че това  било недопустимо, защото се отнасяло за едно и също задължение.

Двете ревизии приключили без забележки и след приключване на третата ревизия, през 2015 г.била назначена четвърта ревизия.  След приключването й с  РА, колеги и клиенти на „Т.“ ЕООД, започнали да се интересуват  какви са проблемите..  Отначало били запорирани превозните им средства, след това предстояло запориране на банковите сметки на дружеството, като първоначално било сключено споразумение за плащане на задълженията на вноски, но данъчните органи започнали да искат изцяло да се плати задължението, а това било невъзможно за дружеството.  Свидетелят пояснява, че в работната среда, сред колегите във фирмата, вече се създало  напрежение. Тръгнали  слухове за фалит на  фирмата, работниците се притеснявали за бъдещето си, за семействата си, защото при повечето от тях работел само по един член от семейство. Проблеми се отразили и като цяло на репутацията на дружеството, която паднала изцяло, като нейни колеги задавали въпроси какво се случва, какви проблеми имат, пред фалит ли са.

Друг  свидетел  дава пример, че преди ревизията е  пътувал с 5 тона продукция, след ревизията започнал да пътува с 2 тона, после с 200 кг и по-малко и накрая и с 50 кг продукция. В заключение заявява, че заради пролемите с данъчните колегите му от фирмата започнали да напускат, защото дружеството не можело и нямало възможност да изплаща сумите за заплати, а и заявките намалели..

Вещо лице свидетелства, че срещу фирмата е образувано изпълнително дело, наложени запори и удържани над 100 хил. за данъчните задължения и др.

 Практиката на СЕС  в мотивите на съда

За изхода на делото обстойно е изследвана  съдебната практика на Съда на ЕС.  Старозагорският административен съд изрично посочва, че съдебното производство не проверява дали ВАС е допуснал нарушение на национална материалноправна разпоредба, а дали е потвърдил отказа на данъчен кредит в нарушение  на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и така са настъпили твърдените вреди за ищеца.  Позовава се на решението по делото  Köbler (С-224/01),  че държавата носи отговорност за съдебен акт, които противоречи на правото на ЕС“.  Отбелязва и друго решениепо делото Brasserie du Pêcheur, C-46/93, създало трайна практика, по което СЕС е определил условията, при кумулативното наличие на които отговорността на държавата членка за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, може да бъде ангажирана. Това са: 1. Нарушена норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти  2. Нарушението да е достатъчно съществено 3. Наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.

Като установява, че по казуса  ищецът Т.” ЕООД – Казанлък има основание да претендира данъчен кредит, съдът е изследва и  наличието на съществено нарушение на правото на ЕС в случая.

В аспекта на настоящия правен спор постоянната практика на СЕС е основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик, за които получателят не знае или не е могъл да знае“, отбелязва  СтАС.

В мотивите са изброени множество решения на СЕС, които сочат погрешно приложение на европейското право от НАП и съдебните органи. Според трайно установената съдебна практика на съда, режимът на правото на приспадане ДДС по  Директива 2006/122, не допуска данъчната администрация да изисква от данъчно задълженото лице да проверява дали издателят на фактурата за стоките и услугите е участвал в схеми на данъчни измами, че сделката е част от такава схема или пък, че  притежава фактурираните стоки и т.н.  Решенията на СЕС посочват  още, че данъчната фактура е сигурно доказателство, че стоката е доставена от посочения във фактурата издател, а данъчната администрация трябва да съдейства за установяване на претенциите си, без задължава получателя да прави проверка на съмненията й, и др. (подробно по долу)

 Извършените от ответниците НАП и ВАС нарушения отговарят на изискването да са  „достатъчно съществени“, тъй като в случая неправомерно е отказано уреденото в чл.168 от Директивата право на ищеца да приспадне данъчен кредит, като е нарушена и формираната практика на СЕС относно приложението на разпоредбата“, приема съдът.

Посочва и изовда, че с издаване на РА, с който е отказано правото на данъчен кредит на ищеца и постановяване на решението, с което като краен резултат същият е потвърден, НАП и ВАС са нарушили чл.168 от Директива 2006/112/ЕО, както и съществуващата съдебна практика на СЕС. Въпреки установения факт,  че дружеството е водило редовно счетоводство,  имало е кадрова и техническа обезпеченост за извършване на последващи доставки към своите клиенти, производствения му обект отговаря на изискванията за сертифициране, е поставен отказ на данъчен кредит, без да са налице обективни данни, че е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност, се казва в мотивите. Този правен, а не фактически, извод не е съответен на константната практика на СЕС, а това доказва, че е налице и условието за ангажиране на деликтна отговорността, приема съдът.

Имуществената вреда, която „Т.“ ЕООД е претърпяло, представлява заплатени от него публични задължения – данъци, както и съдебни разноски поради непризнатия данъчен кредит – в общ размер на 233 085,41лв. ведно с прилежащи лихви и допълнително установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 14 685,24 лв. ведно с лихви в размер на 3 123,24 лв. и за 2013 г. в размер на 4 511,91 лв. заедно с лихви в размер на 501,15лв.

Ако НАП не бе издал РА не би се стигнало до заплащане на тези задължения, както и до заплащане на разноски по оспорването му пред съдебните инстанции. Ако ВАС бе отменил РА и бе признал на търговеца правото на данъчен кредит, той не би претърпял този вредоносен резултат. Следователно, налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между имуществената вреда и противоправните действия на ответниците“, заключава съдът.

Добавя, че отговорността на ВАС следва да се ангажира като инстанция, постановила окончателен съдебен акт, т.е. произнесъл се е като последна инстанция и в този смисъл е и юриспроденцията на СЕС (Köbler, С-224/01; т.32-36 и 59; Ferreira da Silva e Bruto и др., С-160/14, т.47, Tomasova, С-168/15).

Решението

Като приема, че са налице всички предпоставки за осъждане на държавните органи поради съществено нарушение на правото на ЕС, съдът осъжда НАП и ВАС да заплатят за имуществени вреди солидарно на „Т.” ЕООД обезщетение от а от 104 257,16,  заедно с мораторна лихва от  29 955,37 върху него. Признава на ищеца и обезщетение за неимущстмени вреди за сумата от 5 000 плюс 1 523,62 мораторна лихва за обезщетението.

Нарежда на  Национална агенция за приходите да прекрати безусловно действията по принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила Ревизионен акт, издаден в противоречие с общностното право и практиката на СЕС.

Осъжда НАП и ВАС да заплатят солидарно на „Т.” ЕООД направените по делото разноски в размер на 4 793,0въ8, а на дружеството възлага сума в размер на 331,53 за юрисконсултско възнаграждение.

Отхвърля искането на ответника Върховен административен съд за присъждане на разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано Върховен административен съд.

  

Из съдебната практика на Съда на ЕС

 

  1. Gábor Tóth, C‑324/11

 

Запитващата юрисдикция е отправила четири въпроса, като два от тях (втори и трети) са следните: Има ли значение за правото на данъчен кредит на получателя обстоятелството, че доставчикът не е декларирал наети работници, т.е. работили са „на черно“? и Може ли да се счита, че получателят е проявил небрежност, като не е проверил налице ли е правоотношение между работниците, извършили услугите, и издателя на фактурите и дали това е декларирано?

В решението на СЕС по първия от посочените въпроси е прието, че „Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки“, а по втория – Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени.

 

  1. Mahagében kft съединени дела C‑80/11 и C‑142/11

 

Предмет на главното производство е спор за приспадане по доставки на стоки – родовоопределени вещи, като поставените въпроси са: относно значението на данъчната фактура като единствено сигурно доказателство, че стоката е доставена от посочения във фактурата издател, когато не е доказано, че доставчикът е разполагал със стоките, предмет на доставката, да е бил в състояние да достави и да е изпълнил задълженията си за деклариране; има ли значение с оглед на принципите на неутралитет и пропорционалност дали получателят е положил дължима грижа, за да установи качеството на доставчика на ДЗЛ, което е разполагало с фактурираните стоки и е изпълнило задълженията си за деклариране и внасяне на данъка?

В решението на СЕС е прието, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Прието е също, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

 

  1. Боник EOOД, C‑285/11

 

В решението си СЕС е приел, че членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция.

 

  1. ЛВК – 56“ ЕООД, C‑643/11

 

В решението си СЕС е приел, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи – въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави,  – че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

 

  1. „Строй транс“ ЕООД, C‑642/11

 

В решението си СЕС е приел, че принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи – въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, – че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

 

  1. „Е.-К“ ЕООД, C‑78/12

 

В мотивите на решението си (т.42) СЕС е посочил, че Съдът вече е постановил, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение (вж. Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 61 и Решение по дело ЛВК-56, посочено по-горе, точка 61). Съответно посочената администрация не може и да изисква от данъчнозадълженото лице да представи документи от издателя на фактурата, в които да се споменават ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000.

 

  1. Mакс Пен“ EOOД, C‑18/13

 

Първият и третият поставени въпроси са преформулирани от СЕС по следния начин: дали Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на ДДС, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация и се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица? Отговорът на СЕС е, че ревизираният получател не може да бъде натоварен да понесе данъчната тежест от непризнаването на данъчен кредит, поради недоказването на факти, което не е в неговата власт.

 

  1. „Коела-Н“ ЕООД, C‑159/14

В решението си СЕС е приел, че неоказването на съдействие на данъчните власти от страна на предходните доставчици на данъчнозадълженото лице по веригата от доставчици и липсата на претоварване на съответните стоки не представляват сами по себе си обективни данни, достатъчни за да се заключи, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, е част от данъчна измама. Тези две обстоятелства обаче са обективни данни, които могат да бъдат взети предвид при общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се определи дали данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: Коалиционните усилия в областта на правосъдието

Иван Брегов* Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат …

Министър Иван Демерджиев: Целта е до 2026 г. да има пълноценно електронно правосъдие

„В Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили една амбициозна цел – въвеждане на пълноценно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.