DeFakto.bg DeFakto.bg
Иванка Иванова, съставител и преводач
В края на миналата седмица издателство „Сиби“ публикува сборника „Европейски стандарти относно статута на прокурорите“. Изданието съдържа превод на актове, приети през последните двадесетина години от различни органи в системата на Съвета на Европа, които разглеждат правното положение на прокурорите и отразяват действащите към момента европейски стандарти във връзка с тяхната независимост.
За първи път в превод на български език излиза публикувания през 2011 г. доклад на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) относно независимостта на съдебната система.
В сборника е включена втората част на доклада, който разглежда специално независимостта на прокурорите; за първи път на български език се публикува и издадената през 2017 г. Компилация от становища и доклади на Венецианската комисия относно прокурорите.
Представен е и нов превод на български език на Препоръка (2000) 19 на Комитета на министрите на държавите членки на Съвета на Европа относно ролята на прокурорската служба в системата на наказателното правосъдие, както и нов превод на три от становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори (КСЕП).
Защо се налага нов превод специално на становищата на КСЕП може да установи всеки читател, който разгледа наличния към момент превод в интернет сайта на българската прокуратура. В един от текстовете там на три места пише, че съдът по правата на човека се намира в Хага (вж. т. 7 от Становище № 4 и б. „а“, т.1 и б. „в“, т.
59 от Обяснителния протокол към него). В същия превод този съд е наречен ту „европейски“, ту „международен“. В предговора към изданието на „Сиби“ са
отбелязани и някои други сериозни проблеми в преводите, публикувани от българската прокуратура.
Сборникът „Европейски стандарти относно статута на прокурорите“ е полезен и актуален по няколко причини. През последните две години силно нарасна
политическата тежест на проблемите, свързани с ефективността и независимостта на прокурорите: те бяха предмет на законодателни инициативи (създаването на
специалния прокурор за разследване на главния прокурор, прехвърлянето на Бюрото по защита към Министерството на правосъдието и др.), на няколко конституционни
дела и бяха част от предизборните платформи на по-сериозните политически формации. Фокусирането на политическото внимание върху този кръг от проблеми ще
продължава да предизвиква законодателни, а възможно е и конституционни промени. В този процес обаче както политиците, така и гражданското общество
разполагат с много малко научни изследвания и изобщо литература, която да разглежда систематично и цялостно проблемите на независимостта на прокурорите. У
нас като цяло липсват монографични изследвания и научни статии с изследване на отделни проблеми в тази връзка. Изглежда очевидно, че колкото по-малко наука се влага в законодателните решения, толкова по-скоро те ще трябва да се ревизират.
Включените в сборника Препоръка (2000) 19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Доклад на Венецианската комисия за независимостта на съдебната система се
основават на обстойни сравнителноправни изследвания и на преглед на относимата практика на Европейския съд по правата на човека. Техните преводи на български език не могат да компенсират липсата на систематични научни изследвания у нас, но поне дават някои надеждни ориентири по отделните въпроси.
Вторият повод за съставянето на сборника е свързана с начина, по който у нас се търси външна помощ за разрешаване на проблеми с организацията и ефективността
на прокуратурата. Специално при подготовката на законодателните промени, които доведоха до създаването на фигурата на „прокурор по разследването на главния
прокурор“, българското правителство на два пъти търси съдействие от Венецианската комисия, като и в двата случая правителството се обърна към комисията преди да
проведе експертен дебат по идеите си вътре в страната.
На 14 юни 2019 г. станахме свидетели на най-лошия пример в тази връзка: министърът на правосъдието Данаил Кирилов представи първите идеи на ГЕРБ за решаване на проблема с липсата на ефективно разследване при съмнения за престъпления, извършени от главния прокурор пред междуведомствена работна група, която не беше събирана от година и която беше поканена да коментира проект, който не беше виждала. Много от проблемите в първия законопроект на ГЕРБ, които по-късно бяха установени от Венецианската комисия, можеха да бъдат установени и отстранени и в резултат на професионална дискусия вътре в страната. В тази връзка сборникът на „Сиби“ съдържа български превод на цялата Компилация от становища и доклади на Венецианската комисия относно прокурорите. Всеки път, щом комисията получи искане за становище от някоя държава по проблем на прокурорите, нейните експерти се основават на компилацията, за да гарантират приемственост в изразената позиция.
