Майката на Марио Николов*, Елена Николова осъди прокуратурата за воденето срещу нея  наказателно производство, продължило 8 години, 7 месеца и 25 дни по обвинение ту за  „измамен“, ту за „контрабанден“  износ на стоки в ЕС.  Състав на СГС  осъди прокуратурата за причинени морални вреди от продължително наказателно преследване и присъди на Николова 20 000 лв. обезщетение заедно с лихвите.

За претърпени  неимуществени вреди от разследването Николова предяви осъдителен иск за сумата 100 000 лв. по ЗОДОВ

Разследването 

На 06.11.2007 г. прокуратурата образува  досъдебно производство срещу Елена Петрова Николова, представител на ЕТ „Елпин трейд – Елена Николова“, и сина й Марио Николов по сигнал на ОЛАФ, че  в периода 2004-2005 г. дружестното е осъществявало неправомерно износ в ЕС на замразени заешки бутчета с произход от Китай –  на стойност около 4 млн. лв.   По тръгналото разследване се твърдеше, че  Николова и синът й са осъществили износ на замразени заешки бутчета на стойност 3 701 783лв., като са използвали пред органите на граничния ветеринаромедицински контрол и митнически учреждения на различни страни документи с невярно съдържание, че  произходът на месото е от Аржентина.  Така  получената продажна цена от вносна във ФРГ, Франция и Испания, платена от фондове на ЕС, е  била без правно основание,  а измамата е в особено големи размери  и  особено тежък случай, злепоставил страната.

Близо шест  години от началото на образуваното досъдебно производство, през 2013 й г. двамата сезират СГС с молба  прокуратурата да внесе обвинителния акт срещу тях (по чл.368, ал.1 НПК ) и той да бъде разгледан и решен от съда. Но  през 2014  г.  съдът отхвърля искането с аргумента, че до този момент двамата нямат повдигнати обвинения и нямат качеството на обвиняеми лица, което си е било факт.

През април 2014 г. СГП с постановление прекратява наказателното производство и срещу двамата поради липса на „достатъчно и непротиворечиви“ доказателства.  (чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НК). Това постановление през 2015 г. е отменено от Софийска апелативна прокуратура, а  наказателното производство върнато на СГП за преценка наличието на данни за извършени други престъпления.   Последвали  нови указания на зам.главен главен прокурор и СГП привлича отново  Елена Николова, но вече не става дума за измама, а за  контрабанден износ на заешкото месо ( чл.242, ал.1, б.“б“ вр. чл.26, ал.1 НК)

На  19.02.2016 г. прокуратурата прекратява досъдебното производство за контрабанда поради липса на доказателства. От документите по делото се вижда,че Елена Николова е обжалвала  постановлението, с което производството е  прекратено по обвинение за контрабанда.  Един състав на СГС оставя жалбата без разглеждане като процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Друг състав  обаче отменя прокурорското постановление  от 19 февруари и го връща за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето му.

През 2016 г.  Софийският апелатавен съд установява,  че срещу прекратителното постановление от 19.02.2016г.  Николова е  подала една жалба, но в два идентични екземпляра с разлика в адресната част-едната в СГП и чрез нея до съда, а другата направо в СГС.  Така в рамките на едно и също дело СГС се произнесъл два пъти с различен правен резултат.  В тази връзка  САС констатира, че  след множеството произнасяния по обвиненията на прокуратурата и жалбите срещу тях,    наказателното производство вече било прекратено от прокуратурата на  12.05.2016 г. 

Пред съда по  делото за отговорността на държавата,

Николова разказва, че продължително воденото досъдебно производство е сринало емоционалното й състояние и попречило да продължи успешната дотогава търговска дейност като едноличен търговец:  След узнаването от близки и приятели, че е обвинена в престъпление се дистанцирали и прекратили контакти с нея, а при общуване със семейството и роднини изпитвала срам и безспокойство. През 2009 г. се обърнала към психиатър след травматично преживяване на проведен по досъдебното производство разпит, предизвикал силни емоционални реакции, като последица от които често се движела с придружител, а по-късно развила страх от асансьори и други тесни и затворени пространства.  Твърди, че заради влошеното й здравослоно е  болнично заведение във Франция с установен дивертикулит и поставена диагноза „хроничен неспецифичен колит и дивертикулоза на колона“, а през същата година по повод на конкретни симптоми били установени нарушения във функцията на щитовидната жлеза с диагноза „автоимунен тиреоидит“ /болест на Хашимото/.  За тези неимуществени вреди претендира заплащане на обезщетение от ответника.

Свидетели разказказват  за случай, при който предстояло договарянето с фирми от Франция за износ на патешко месо, която възможност пропуснали, защото в същия ден Николова се върнала видимо разстроена от  пореден разпит по наказателното производство, на който научила, че е заплашена с 10 годиин затвор.   Самото разследване срещу нея  било обект на разговори между служителите.  Николова споделяла, че я  разпитват за престъпление, което не е извършила и непрекъснато повтаряла, че няма да издържи в затвора. Нейни близки свидетелстват, че тежкото нервно разстройство в което изпадана я настроило и срещу синовете й, които започнала  да обвинява за случващото се с нея, станала агресивна и раздразнителна.

Прокуратурата:  В своя защита пред съда казва, че искът е неоснователен и прекомерен, тъй като Николова е имала качеството обвиняем само за времето от 30.10.2015 г. до 02.12.2016 г., когато постановлението за това е било отменено от САП, „но не и в останалия период на висящност на досъдебното производство“. Оспорва да е претърпяла описаните в исковата молба болки и страдания, както и  причинната им  връзка с наказателното производство.

Решението по ЗОДВОВ:

Съдът е категоричен в преценката си, че Николова е  претърпяла неимуществени вреди, които трябва да бъдат обезщетени.

 Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, деянието не съставлява престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, припомня съдът.

В хипотезата на прекратяване на наказателното производство е без значение дали, кога и за какво престъпление  лицето е било привлечено в качеството на обвиняем или постановлението за привличане е било отменено преди прекратяването, казва съдът. Съдът напомня, че: В установената съдебна практика по аргументи от т.7 на ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС се приема, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното спрямо него наказателно преследване дори и когато производството е било прекратено без да му е повдигнато обвинение /в този смисъл Решение № 187/13.06.2012г. по гр.д.№ 1215/2011г., ВКС, III г.о., Решение 341/05.10.2012г. по гр.д.№ 1310/2011г., ВКС, IV г.о. и др./.

Вярно е,  казва съдия Е. Стоева, че Николова не е била привлечена като обвиняема за измама –  престъплението, по повод на което е било образувано досъдебното производство, а на по-късен за друго престъпление -контрабанда, но тя  несъмнено е била обект на наказателно преследване. Като и двете престъпления са тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК с оглед предвидената за тях наказуемост, а производството е продължило малко над 8 години и 7 месеца с прекратяването му с постановление на СГП, считано от 12.05.2016 г.   „Поради това е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата в лицето на П.на Р.Б.за обезвреда на причинените вреди„, заключава ъдът.

 Естеството на престъпленията, за които е било водено наказателното производство с повдигане на обвинение в извършване на едно от тях и предвидената наказуемост от житейска гледна точка са достатъчни за пораждане на негативни психически изживявания като безпокойство, тревожност, стрес, несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние.

Вън от съмнение е, че подобни душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за лице, подведено под наказателна отговорност и особено, когато преди това не е било обект на наказателно преследване. Те не могат да бъдат изключени или ограничени само за времето, в което е имала качеството на обвиняем, тъй като техен източник са като цяло действията на разследващите органи и П. по воденото против нея досъдебно производство. В този смисъл е Решение № 35/16.02.2016г. по гр.д.№ 5215/2015г. на ВКС, III г.о., според което меродавен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане като обвиняем.

Посочените негативни изживявания са и доказани по делото. Ищцата станала напрегната, необщителна, дезорганизирана,  изпитвала безспокойство за бъдещето и чувство на страх от възможността да бъде лишена от свобода, ограничила социалните си контакти и предимно общувала с близки приятели и семейството. Осезаемо променила поведението към синовете и служителите си, спрямо които станала по-агресивна и раздразнителна. Събраните доказателства установяват тези негативни изживявания /определени от вещото лице като  протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство/ са били особено интензивни в началото на образуваното наказателно производство в периода 2007 г.-2009 г., но с по-слаба интензивност в следващия период до прекратяването му..

От свидетелските показания съдът устанявава , че “ е пострадал и бизнеса на ищцата, не само поради това, че разклатеното емоционално състояние повлияло на възможността да го управлява, но и поради това, че обект на разследването била търговската й дейност довело до накърняване на добрата й търговска репутация и като последица до загуба на клиенти“.

С оглед размера на обезщетението, което трябва да определи, съдебният състав посочва, че  „безспорно са накърнени доброто име, честта и достойнството“, но отчита, че според  свидетелските показания  наказателното производство не е повлияло на положителната оценка за личността й от семейството и близкото обкръжение, от които е намерила подкрепа.  Съдът отбелязва още,  че за част от заболяванията, наложили лечение на Николова не се доказва, че се  намират в причинна връзка с наказателното производство.

      Отсъжда като  справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от  20 000 лв. като върху определеното обезщетение прокуратурата дължи законна лихва от деня на влизане в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено –  12. 05.2016 г.

Съдът отхвърля възражението за платен адвокатски хонорар и присъжда общо 849.20 лв. за разноки по делото.

Решението подлежи на обжалване.