DeFakto.bg DeFakto.bg
Инвестиционните намерения на ВСС за бъдещ период с неясна продължителност се неприемливи, тъй като по закон задължението за поддържане на строежите в технически изправно състояние важи във всеки един момент, казва съдът.
Административен съд София град – отхвърли жалба на представляващия ВСС Боян Магдалинчев срещу заповед на Главния архитект на столицата Здравко Здравков да започне ремонтни и възстановителни работи в сградата на бул. Ал. Стамболийски, предоставена за нуждите на спецправосъдието.
Ако и ВАС потвърди решението на съда, ВСС ще бъде длъжен да приведе в приличен вид окаяното състояние на сградата, която на 22 декември 2017 г. бе предоставена от правителството за нуждите на спецправосъдието.
На 04.02.2021 г. със заповед на Главния арихтект на София на ВСС е наредено да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и за здравяване на строеж: „Четириетажна сграда“ с идентификатор 68134.305.369.1 по Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР), част от комплекс, намиращ се в устройствена зона Оо – зона за общественообслужващи дейности в кв.216 по плана на местността „Западно направление“, така, че строежът да отговаря на съществените изисквания на чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ, с цел удължаване на експлоатационните качества на сградата“
Става дума за бившия механотехникум на бул. „Александър Стамболийски“ № 82., който в края на 2017 г. бе предоставен за нуждите на спецправосъдието.
ВСС обаче оспорва заповедта, като издадена от арх. Здравков при съществено нарушение на правилата – твърди, че административният акт страда от съществен порок, тъй като не ставало ясно каква е причината за констатациите на главният архитект на СО, че сградата е нехигиенична, пожароопасна и не може да изпълнява предназначението си. Изложени са доводи, че при оглед на сградата на 17.09.2020г. от страна на ВСС са взели участие технически служители, които не са имали качеството на упълномощени представители на съвета и още множство аргументи за незаконосъобразност на административния акт. Настоява съдът да отмени заповедта на главния архитект. Отговорен да организира и проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за проектиране, основен ремонт и преустройство е именно представлаващия Боян Магдалинчев.
Налага се обаче ВСС да научи какво е действителното състоянието на сградата именно по делото, предизвикано от него – неугледна, амортизирана, опасна.
Какво установява съдът?
През септември и октомври 2020 г, комисия, назначена от гл. арх. Здравков е обследвала състоянието на сграда, на което са присъствали и представители на ВСС. За резултатите е съставен Констативния протокол (КП) от 20.10.2020г. който е бил връчен на ВСС, а направеното по него възражение е отхвърлено като неоснователно. Заключението в КП е, че сградата може да се поправи и заздрави, като за целта следва да се проектират нови електро и ВиК инсталации и нова покривна конструкция. Така призводството е приключило с издаване на оспорваната заповед, отбелязва съдът.
По делото от заключенията на съдебно-техническа експертиза става ясно, че конструктивно отношение сграда е без деформации и увреждане на конструктивните елементи, но е силно амортизирана – над определени зони от четвъртия етаж на сградата няма покрив, а в останалата част покривната конструкция е прогнила, керемидите са начупени, а отводнителната система е отоплителната инсталация – изцяло компроментирани.Електроинсталацията на 3 ти и 4 ти етажи и в подпокривното пространство е унищожена. Съществува амортизирана ел. инсталация на 1ви и 2ри етажи, която е в критично състояние, но е под напрежение и съществува опасност от възникване на пожар. Процесният строеж не отговаря на съществените изисквания, установени в закона (чл.169, ал.1, т., т.2, 3 и 4) за безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда и достъпност и безопасност при експлоатация, е друга констатация .И т.н. и т.н
От обясненията на вещото лице инж. П. С. – специалист по електроснабдяване на промишлените предприятия и оценител на съответствието на инвестиционните проекти, в сградата пожар може да възникне на първия и втория етажи вследствие на късо съединение, тъй като ел. инсталацията е в „плачевно“ състояние с избити контакти които са в съседство или върху разхвърляни дървени ламперии, чинове и бюра, а в помещенията се разхождат котки. Експертизата е установила също, че ВиК инсталацията е изгнила и ръждясала, вследствие пропадането на части от покривната конструкция във вътрешността на сградата се наблюдават следи от обилни течове, които са компроментирали вътрешните мазилки, а на тавана на четвъртия етаж има участъци в които е видима армировката на таванската плоча, което е наложило влизане на вещите лица с предпазни каски.
Съдът стига до извода, че: „След като е било безспорно установено, че процесният строеж – предоставен за управление на ВСС с Решение №809/22.12.2017г. на МС, не се поддържа в техническо състояние, което да отговаря на съществените изисквания по чл.169, ал.1 – ал.3 ЗУТ, то за кмета на общината е възникнало задължение да издаде спорния административен акт и да задължи стопанина на сградата – публична държавна собственост, да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето и заздравяването й“.
Макар в оспорваната Заповед да не са изрично посочени минимално необходимите мероприятия с които да бъдат изпълнени съществените изисквания по чл.169, ал.1 ЗУТ, такива указания се съдържат в мотивите на Констативния протокол от 20.10.2020г., който е посочен като основание за издаване на административния акт и е неразделна негова част, сочи съдът. Според изводите на комисията, изложени на стр.3 „Четириетажната сграда е нехигиенична, пожароопасна и не може да изпълнява предназначението си. Техническото й състояние може да бъде приведено във вид съответстващ на изискванията на чл.169 ЗУТ, след извършване на съответни анализи и проектиране на нови електрическа и ВиК инсталации, както и на покривната конструкция на сградата.“.
Доводите на ВСС, че са предприети действия по външно обезопасяване на сградата откъм улицата чрез поставяне на мрежи, които да пречат на падането на предмети и части от сградата върху тротоара, както и сключен договор за физическа охрана на сградата и невъзможност за достъп на външни лица, съдът определя като „неотносимиси“ по делото.
Фактът, че около и в сградата не могат да преминават трети лица и съответно няма непосредствена опасност от нараняване на такива лица, не променя извода, че строежът не се поддържа в техническо състояние съответстващо на съществените изисквания на закона. Следва да се отбележи, че след предоставянето й за стопанисване и управление на ВСС., сградата дори не е била почистена от изоставените предмети от предходното й ползване като училище. Не са предприемани и дейности по рехабилитация на покривната конструкция, която е частично разрушена и позволява навлизане на вода, и дори животни в сградата, което пък допринася за увреждане на вътрешността и създава предпоставки за възникване на пожар, е посочено в мотивите.
Неотносими към законосъобразността на оспорваната Заповед са и инвестиционните намерения на жалбоподателя, които касаят бъдещ период с неясна продължителност, а задължението по чл.196, ал.1 ЗУТ е за поддържане на строежите в технически изправно състояние във всеки един момент.
Със изложените доводи съдът приема, че заповедтта на главния архитект законосъобразен административен акт и не подлежи на отмяна, е финалното заключение.
