Последни новини
Home / Законът / ВКС окончателно: Христоско Вретенаров, бивш шеф на „Трамкар“, за седем месеца влиза в затвора

ВКС окончателно: Христоско Вретенаров, бивш шеф на „Трамкар“, за седем месеца влиза в затвора

Defakto.bg

След окончателно решение на ВКС Христоско Вретенаров ще изтърпява наказание от 7 месеца „лишаване от свобода“ за опит за изнудване, съобщиха от съда.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на  Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) от 26. май т.г. Решението не подлежи на обжалване, а съдът е получил уведомление от прокурор, че са предприети действия по изпълнение на наказанието. Присъдата е 7 месеца зад решетките, защото делото срещу Вретенаров е продължило твърде дълго. Максималният размер на предвиденото наказание за изнудване е пет години затвор.

Бившият шеф на “Трамкар” Вретенаров бе даден на съд през април 2016 г. за индуване на  бившата си секретарка и интимна приятелка,  която заплашвал, че ще каже на съпруга є. През март 2014 г. той й поискал 7000 лв.  Тя му дала 3500 лв., а сделката за мълчанието му била оформена като аванс по несъществуващ договор.  Той продължил да я тормози по телефона, а тя се оплакала на МВР и започнало разследване.

Пред това Вретенаров се прочу, че през 2007 г.  като директор на “Трамкар”, след започнала проверка в дружеството,   сам си бе признал пред Борисов, (като кмет на столицата), че е присвоил 670 000 лв.  от дружеството. Нещо което по-късно Борисов разказа пред БТВ.  По това първо дело, продължило  5 г., той бе осъден на 2,5 г. зад решетките, но след по-малко от година беше предсрочно освободен.

При последното разглеждане на делото „Трамкар“ пред ВКС Вретенаров чистосърдечно обяви, че тези пари не са били предназначени за него, а за рушвети.  Той стана известен като единствен по рода си престъпник, надлежно описвал всяко едно присвояване на пари от касата на източвано дружество.  Адвокатът му  Димитър Вълчев  на едно от първите заседания заяви, че в дългогодишната си практика  за пръв път среща човек, който толкова искрено иска да се самоуличи в престъпление.

Последното решение на ВКС:

Делото е образувано пред ВКС делото по касационна жалба  Вретенаров срещу решението на АСНС, с което е изменена присъдата на Специализирания наказателен съд.

С нея Христоско Вретенаров е признат за виновен в това, че в периода от началото на м. март 2014 г. до 06.04.2015 г. в гр. София при условията на опасен рецидив и с цел да набави за себе си имотна облага е направил опит да принуди Маргарита Д., чрез отправяне на многократни заплахи, че ще съсипе бизнеса и семейството ú, да му предаде сумата от 7000 лв., като в резултат на тези заплахи тя му предала 3500 лв. (довършен опит за изнудване при условията на опасен рецидив). Осъден е на 7 месеца „лишаване от свобода“, както и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сумата от 3500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди.

С решението на АСНС присъдата е изменена, като извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2-ро от НК да се счита във връзка с чл. 213а, ал. 3, т. 7 от НК, датата на предаването на подсъдимия на сумата от 3500 лв. да се счита за 24.03.2014 г., а наказанието на подсъдимия да се счита за наложено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства).
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна.

Защитата твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК, тъй като е неясен – Христоско Вретенаров е обвинен, „че е принудил пострадалата да се разпореди със 7000 лв., като с това ú е причинил вреда в размер на 3500 лв.“, и тъй като престъплението по чл. 214 от НК е резултатно, не можело да има разлика между сумата, с която пострадалата е била принудена да се разпореди, и причинената ú имотна вреда.

Според върховните съдии непредубеденият прочит на обвинителния акт сочи, че подсъдимият е предаден на съд за две деяния, обединени в едно продължавано престъпление, първото от които довършено, а второто спряло във фазата на недовършен опит, като причинената имуществена вреда от престъплението представлява щетата от довършеното деяние. Нещо повече – в разпита от 07.10.2016 г. самият Вретенаров, при последното му привличане в качеството му на обвиняем по обвинение, което е изписано по идентичен начин и в диспозитива на обвинителния акт, в присъствието на упълномощен защитник, изрично е заявил, че макар да не се признава за виновен, разбира обвинението.

В мотивите на решението на ВКС се казва, че действително обвинителният акт не е достатъчно прецизно формулиран и това дава известно основание за двусмислие относно валидната правна квалификация – дали се касае за довършено престъпление или за опит.

Следва да се има предвид обаче, че подсъдимият се е защитавал срещу фактическите положения, очертани точно и ясно в обвинителния акт и възприети за установени от инстанциите по същество. Едновременно с това не е правена промяна във фактите, които са от значение за определянето дали се касае за довършено престъпление или опит към него, срещу които подсъдимият да не се е защитавал, а само първоинстанционният съд е извършил корекция на правото, която е утвърдена от въззивната инстанция. За тази промяна не се е налагало съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а съдът е имал задължението само правилно да приложи материалния закон, като даде вярната правна квалификация в рамките на възведеното обвинение, без да утежнява положението на подсъдимия, което е и сторено.

Върховните съдии не намират за основателни и твърденията за предубеденост на въззивния състав, изведени от начина на излагане на аргументацията в обжалваното решение, от която да личи предварително формирано вътрешно убеждение във вреда на подсъдимия. Доводите на защитата, че при установяване на правно релевантните факти събраните по делото доказателства са тълкувани единствено във вреда на подсъдимия и само в подкрепа на обвинителната теза, не могат да бъдат споделени. При отсъствието на реални основания за съмнение в безпристрастността на съда не може да се предполага пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав от изхода на делото или неговата предубеденост само поради факта, че защитната позиция на подсъдимия е отречена като недостоверна.В този смисъл тричленният състав на ВКС приема, че е изпълнен стандартът по чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и правото на защита на Христоско Вретенаров не е нарушено.
Неоснователно се явява и бланкетно наведеното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. Според върховните съдии изложените от АСНС съображения при индивидуализацията на наказанието са прецизни и изчерпателни.

Определеното наказание от 7 месеца „лишаване от свобода“ е в размер, който е значително по-нисък от предвидения в закона минимум от 5 години, и в достатъчна степен ще компенсира подсъдимия относно продължителността на процеса.

 

About De Fakto

Проверете също

КПКОНПИ към министър Йорданова: Повторението на кухи фрази прикрива липсата на капацитет и реални закони

„Повторението на едни и същи кухи фрази в публичното пространство от министъра на правосъдието и …

Надежда Йорданова към прокуратурата: Какво става с „кюлчетата и банкнотите“ и автентичността на записите?  

  Очаквам на 8 февруари решението на Конституционния съд по въпроса  дали правосъдният министър може …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.