DeFakto.bg DeFakto.bg
Административното правораздаване е създадено в защита на правата на хората от действия и бездействия на администрацията, заяви председателят на ВАС Георги Чолаков. Той заедно със заместник-министъра на транспорта Александър Пулев и изпълнителния директор на „Български пощи“ Деян Дънешки валидираха специална пощенска марка по дизайн на професор Кристина Борисова, отпечатана за годишнината на съда.
За по-късно през деня е предвиден Тържествен пленум на ВАС, а вечерта от 18.30 часа, в Народния театър „Иван Вазов“ ще се състои официалната церемония с концерт. Официален гост на събитието ще бъде вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова.
По случай празника в трите зали на съда от 11,30 часа се проведе тържествен пленум, в който участваха председателите на ВАС от възстановяването му досега – Владислав Славов, Константин Пенчев и Георги Колев, съдии, работили в институцията през годините, както и представители на академичната общност.
С единодушно решение на Пленума на съдиите от Върховния административен съд беше учредена награда на името на „Проф. Кино Лазаров“. Тя ще се връчва на всеки три години за принос в развитието на административното право и процес
Над 320 000 дела е приключил Върховният административен съд за своето 25-годишно съществуване . Близо 540 000 са образуваните и приключени дела от 28-те административни съдилища от създаването им досега. На системата се падат близо 17 процента от същностните съдебни актове, постановени във всички съдилища в страната, е равносметката на съда.
През 1991 г. Великото народно събрание в чл. 125 от Конституцията възстанови Върховния административен съд, като съд за върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
Съдът разглежда жалби и протести срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър – председателите, министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закон. Произнася се по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове, проверява като касационна инстанция съдебни актове, постановени по административни дела и разглежда молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения по административни дела.
Със Закона за административното правосъдие през 1912 г. е учреден първият Върховният административен съд. Тогава на съда са били били подсъдни всички жалби срещу административните актове на публичните власти, доколкото не са били изключени със закон.
На 20 май 1943 г., в годината, в която чества своя 30-годишен юбилей, съдът се нанася в построената специално за нуждите му съдебна палата на бившата ул. “Клементина”, сега бул. “Ал. Стамболийски” № 18. В своя юбилеен доклад тогавашният председател на Върховния административен съд Никола П. Георгиев отбелязва:
„Тая сграда ще свидетелства в бъдеще, че нашият народ има усет за величие и култура и че той създава, както е създавал в миналото, дела, които го поставят измежду народите, които са оставили и оставят трайни ценности за културното човечество.“
Конституцията от 1947 г. не предвиждаше съдебен контрол на актовете на администрацията и през 1948 г. със Закона за устройството на народните съдилища Върховният административен съд е закрит.
Демократичните промени след 1989 г. направиха възможно възстановяването на Върховиня административен съд, който реално заработи на 1 декември 1996 г.
