Последни новини
Home / Актуално / Петър Обретенов: Прословутото решение №3 от 2003 г.на КС е препъникамък за реформата на съдебната власт

Петър Обретенов: Прословутото решение №3 от 2003 г.на КС е препъникамък за реформата на съдебната власт

Defakto.bg
Петър Обретенов

       На 9 септември т.г. Конситуционният съд допусна за разглеждане по същество искането на МС по въпроса дали е  правомощията на министъра на правосъдието по чл.130в, т.3 КРБ да прави предложения за освобождаване от длъжност на председателя на ВКС, председателя на ВАС и Главния прокурор, в хипотезата на чл.129.ал.3, т.5 от конституцията.     В съображенията за допустимост на искането се посочва, че тази разпоредба не е била предмет на тълкуване от КС.

      Това не е точно така. Като  текст от Конституцията, със съответно цифрово и буквено обозначение, разпоредбата на чл.130в, т.3  действително не е била предмет на тълкуване от КС, но като съдържание тя е съществувала в правния мир и е била предмет на тълкуване. С решение № 1 от 14.01.1999 г. по КД № 34/ 1998г. КС е отхвърлил искането за обявяване на противоконституционност на §§ 5 и 7 от ЗИДЗСВ от 1099 г., с които се дават правомощия на министъра на правосъдието и правната интеграция да прави предложения пред ВС за снемане имунитета на магистрати, както и предложение за „ назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите…” / к.м. /.

            Осем години по – късно,  разпоредба с абсолютно идентично съдържание е приета с чл.130а, т. 3 при изменение на Конституцията с § 7 от ЗИДКРБ от 2006 г.

           Тя отново е атакувана с искане за обявяване на противоречие с Конституцията, което е отхвърлено с решение № 8/13.09.2006г по КД № 7/ 2006г.,  тъй като не се е получило необходимото мнозинство.

            При тази правна постановка, въпросът дали правосъдният министър може да направи предложение пред ВСС за освобождаване от длъжност на Главния прокурор, което той е направил през м. юли т.г., е разрешен от съдържателна гледна точка с две последователни решения на КС.

            ВСС отказа да разгледа искането му, с мотива, че не е в правомощията на правосъдния министър да прави такова предложение – съображение, което е в противоречие с резултата от цитираните по – горе решения на КС.

     Отказът беше обжалван пред ВАС, а същевременно, без да дочака резултата от обжалването, от страна на МС, беше направено посоченото искане до КС, което пък доведе до спиране на производството пред ВАС.

            При това положение, КС нямаше друг изход освен да допусне до разглеждане искането на МС, въпреки наличието на положителен отговор на поставения въпрос, защото прилагането му, на практика  е блокирано.

            Когато обаче той ще  пристъпи към решаване по същество  ще се сблъска с проблем, който далеч надхвърля рамките на конкретния предмет на спора: принципът за разделението на властите като иманентен на правовата държава и приложението му в неговата практика с оглед на постановките, тълкуването и  еволюцията на решение № 3/ 2003 г.

            Точно този проблем е дискусионен при решение № 8/ 13.09.2006 г. по КД 7/ 2006 г.  Оформени  са две, еднакви по брой групи, с полярно противоположни становища , поради което диспозитивът на решението е от процедурно естество, но не е резултат от мнение по същество на  мнозинството от съдиите. Това поставя на дневен ред проблема с правомощията на правосъдния министър, осем години, както се посочва в цитираното решение от 2006 г., след като са били регламентирани със ЗИДЗСВ от 1988 г., и  15 години, след като са уредени на конституционно ниво, с разпоредбата на  чл. 130а КРБ, от 2006г., абсолютно идентична с приетата с поправка на конституцията от 2015 г.  разпоредба на чл. 130в КРБ, предмет на настоящия спор. 

Становището на КС по КД№  34/ 99 г. е мотивирано преди постановяването на решение № 3/ 2003г., с което се прие, че формата на държавно управление трябва да се тълкува разширително и в нея се включват и възложените с конституцията дейности и правомощия на основните конституционни органи – ерго: всяка промяна в тях следва да бъде направена от ВНС, съгласно „чл. 158, т.3 на Конституцията.

В мотивите на решението на КС от 1999 г.  изрично е подчертано, че оспореното правомощие на министъра на правосъдието „не нарушава принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната власт”. Този извод е подложен на преоценка в решението от 2006 г. именно с оглед предписанията и духа на решение № 3/ 2003 г. и последващите уточнения и конкретизации направени с решение № 8 от 2.09.2005 г. по КД № 7/ 2005г.

Тези решения имаха за цел да закрепят едно статукво, преимуществено за съдебната власт, в изгода на политически сили, които бяха овладяли всички важни позиции и постове в съдебната система. Преследването на подобна цел при тълкуване на Конституцията доведе до пагубни последици за тази система – до капсулирането й, както и до блокиране на възможността за нейното  развитие, съобразно промяната в обществените отношения и нагласи .  Отказът на ВСС да допусне за разглеждане по същество искането на министъра означава, освен конфликт между институции, и нарушаване на принципа за разделение на властите, защото той не изключва възможността за взаимодействие между тях, както и за взаимно възпиране чрез баланси и противотежести.  Точно това е сполучливо постигнато чрез правомощията на министъра на правосъдието по сега действащия чл.131н, т.3 КРБ, който във всички правни системи е свързващо звено межу изпълнителната власт и съдебна власти.

Сега, КС е призован да разреши патовата ситуация , до която се достигна с решение № 8 / 13.09.2006г. , като заеме  ясна позиция:

за статуквото в съдебната система ли е или ще подкрепи усилията за нейното реформиране, обществената необходимост от което е повече от очевидно.

 Основен препъникамък за тези усилия е прословутото решение № 3/ 2003 г. 

– то  е причина за  патовата ситуация по отношение на дискутираните правомощия на министъра на правосъдието. Преодоляването на този застой е възможно  не само чрез неговата изрична отмяна / за което все още липсва политическа и доктринална смелост и воля /, но и по пътя на все по – голямо стесняване на неговото приложно поле и критично отношение към неговите постановки  при решаването на конкретни казуси като настоящия

Очевидно е, че съдът е поканен да извърши нелек преход в обратна посока”[1] заяви Румен Янков още в 2005г. когато КС с решение № 8/ 2005 г.направи опит с обтекаеми формулировки на доктринални понятия като „разделение на властите” и „правова държава” да намери изход от очевидния тупик във възможностите за изменение на Конституцията, съобразно съществени променени в обществените  условия и нагласи, в който ни вкара р. №3 / 2003г.  В резултат се получи още по – голяма неяснота относно конкретното съдържание на конституционното  изискване:  промени във  формата на държавно управление  да са от компетентност само на ВНС, до такава степен, че депутатите в 43 НС  отново  поставиха пред КС този въпрос. С определение № 3 от 17.09.2015г. по к.д.  7/ 2015г.КС отклони искането им за тълкуване на термина „ форма на държавно управление”, с мотиви, част от които са много показателни, защото посочват, че е открит пътя в обратна посока  чрез    „ изоставянето на стари интерпретации и възприемането на нови виждания”.

Този път трябва да бъде извървян докрай.  КС трябва да си даде сметка, че му предстоят още по – тежки казуси, в които отново ще се натъкне на препъникамъка  пред реформата на съдебната система. Положителният отговор от КС на искането на МС ще бъде още една крачка  към преодоляване на статуквото, на която тя е обречена, с  негово решение № 3/ 2003г.

[1] Румен Янков, ОМ по к.д. № 7/ 2005г.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Надежда Йорданова към прокуратурата: Какво става с „кюлчетата и банкнотите“ и автентичността на записите?  

  Очаквам на 8 февруари решението на Конституционния съд по въпроса  дали правосъдният министър може …

Депутати и експерти дискутираха проектозакона за защита от домашно насилие

Ключови въпроси, поставени в хода на обществените консултации на законопроекта за изменения и допълнения в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.