DeFakto.bg DeFakto.bg
Особено мнение на съдия Харутюнян и на ad hoc съдия Салкова[1]
На 19 октомври т.г. Съдът по човешките права прие за основателна жалбата на съдия Mиpocлaвa Toдopoвa срещу диcциплинapнитe пpoцeдypи и caнĸциитe, ĸoитo й бяха налагани години наред зapaди ĸpитичнaтa й пoзиция, ĸaтo пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa cъдиитe ĸъм вътpeшния миниcтъp в пъpвoтo пpaвитeлcтвo нa ГEPБ Цвeтaн Цвeтaнoв, изборът на близката му приятелка Владимира Янева за шеф на СГС и пр. ЕСПЧ обяви, че е нарушено правото й на свободно изразяване на мнение по чл. 10 от Конвенцията за човешките права. За първи път по българско дело бе признато и нарушение на чл. 18 от конвенцията, който забранява използването на законни процедури за постигането на паралегални цели. Ocнoвнaтa цeл нa диcциплинapнитe пpoизвoдcтвa cpeщy Toдopoвa не е билa дa гapaнтиpa пpиĸлючвaнeтo нa дeлaтa в cpoĸ, a дa бъдe caнĸциoниpaнa зapaди ĸpитиĸитe й ĸъм Bиcшия cъдeбeн cъвeт и изпълнитeлнaтa влacт, отбеляза съдът. Бе посочено също, че действията срещу Тодорова са били обезкуражващ знак за всички съдиите да не следват примера й. Обезщетение не бе присъдено – съдия Тодорова поиска само морална оценка на случилото се с нея и не потърси материална отплата за последиците от него.
Съдът не прие, че е било нарушено правото й на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ. Тодорова бе наказана през 2011 г. за забавени мотиви по 57 дела, без да се държи сметка за нейната натовареност – през 2010 г. бе разгледала 261 дела и приключила 212. За разглеждане тя бе получила 309 дела, а следващият по натовареност съдия – с 34 дела по-малко. Имаше съдии в нейното отделение, на които бяха разпределени между 40 – 100 дела, сочат обективните данни по случая.
За забавените мотиви ВСС наказа Тодорова с намаляване на заплатата с 15% за две години, без да я изслуша.
През 2012 г. последва ново дисциплинарно производство срещу Тодорова за забавени мотивите по две дела, а на 12 юли 2012 г. ВСС взе решение за уволнението ѝ, което предизвика протести на съдии и граждани.
Съдия Тодорова обжалва и последва дълга и тягостна съдебна сага. Първоначално уволнението ѝ беше потвърдено от ВАС, но петчленен състав на съда отмени наказанието като несъразмерно тежко и върна делото на ВСС. Впоследствие самият ВАС в тълкувателно решение 7/2015 г. определи практиката за връщане на дисциплинарката за ново произнасяне на наказващия орган след отмяна на наказанието за неправилна.
След връщането на решението, ВСС реши тя да бъде понижена в длъжност за две години в Софийски районен съд. Тодорова отново обжалва, но съдът потвърди това наказание. По време на шумната преди години съдебна сага стана известно, че гърбом на принципа за случайното разпределение на делата, преди разглеждане на делото за уволнението й, председателят на ВАС е разменил съдийските състави на две отделения, за да бъдат избегнати онези, които са се произнесли в полза на жалбата й по първото дело.
Двамата европейски съдии по делото пред ЕСПЧ забелязаха детайлите по случая „Тодорова“ и останаха на особено мнение за непризнатото нарушение на правото на справедлив процес – те са категорични в позицията си, която наскоро стана известна и у нас – съдия Мирослава Тодорова е била лишена и от право на справедлив процес в България.
Публикуваме цялото им становище, като запазваме автентичния му вид. Текстът е полезно помагало за дисциплинарните производства срещу магистрати и недвусмислена оценка за нагласените практики, в които връх вземат политическите, а не правните аргументи.
I. ВЪВЕДЕНИЕ
1. В настоящото дело, отнасяйки се с уважение към мнението на мнозинството, оставаме убедени в това, че е налице нарушение на чл. 6 от Конвенцията. Нашите съображения отчитат необходимостта от разграничаване на въпросите, отнасящи се до дисциплинарното нарушение, извършено от съдията, и осигуряването на справедлив процес във връзка с нейната жалба срещу решението на Висшия съдебен съвет. Прилагайки правилата, предназначени да осигурят справедлив процес, националните власти трябва да се въздържат от нарушения като тези в настоящото дело, за да се запази върховенството на правото и да се осигури справедливо правосъдие.
Принципи, установени в практиката по член 6
2.Наличието на безпристрастност трябва да бъде установено на базата на субективен тест, при който трябва да се вземе предвид личното убеждения и отношението на конкретния съдия, т.е. дали съдията има някакви лични предразсъдъци или пристрастия по даденото дело, а също така и на обективен тест, чрез установяване дали самият съд, и наред с другото неговият състав, е предоставил достатъчни гаранции, за изключване на всякакво легитимно съмнение относно неговата безпристрастност.
3. Няма обаче ясно разделение между субективната и обективната безпристрастност, тъй като поведението на един съдия може не само да предизвика обективни съмнения относно безпристрастността от гледна точка на външния наблюдател (обективен тест), но може да се отнесе и към въпроса за неговите или нейните лични убеждения (субективен тест). В случаи, в които е трудно да се набавят доказателства, за да се обори презумпцията за субективна безпристрастност на съдията, изискването за обективна безпристрастност предоставя важна допълнителна гаранция (вж. Micallef v. Malta, [ГК], № 17056/06, ЕСПЧ 2009 г., и Ramos Nunes de Carvalho e Sá v. Portugal [ГК], №55391/13 и двама други, 6.11.2018 г.).4.
4. Според практиката на Съда трябва да се определи дали освен поведението на съдията има други установими факти, които могат да породят съмнение относно неговата безпристрастност. Когато прилагаме това по отношение на колегиален орган, трябва да се определи дали извън поведението поотделно на всеки от членовете на органа има установими факти, които могат да породят съмнение за безпристрастността на самия орган в цялост.
5. При вземането на решение дали по дадено дело има основателна причина да се съмняваме в безпристрастността на даден съдия (вж. Morel v. France, № 34130/96, ЕСПЧ 2000-VI, и Pescador Valero v. Spain, № 62435/00, ЕСПЧ 2003-VII) или на колегиален орган в цялост (вж. Luka v. Romania, № 34197/02, 21.07.2009 г.), от значение е и гледната точка на засегнатото лице, която е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това съмнение може да се смята за обективно оправдано (вж.Wettstein v. Switzerland, № 33958/96, ЕСПЧ 2000-XII; Pabla Ky v. Finland, № 47221/99, ЕСПЧ 2004-V; и Micallef, цит. по-горе). В тази връзка начинът на външно проявление и съответно възприемане също може да бъде от значение, или с други думи „правосъдието не само трябва да бъде осъществявано, трябва също да се вижда, че то се осъществява“. Залогът тук е доверието на широката общественост в съдебната институция в едно демократично общество. Поради това всеки съдия, чиято безпристрастност е поставена под съмнение по основателна причина, трябва да се отведе (вж. Micallef, цит. по-горе, например, където съдията направил публично изказване, свързано с изхода на делото; също вж. Rustavi 2 Broadcasting Company Ltd and Others v. Georgia, № 16812/17, 18.07.2019 г.).
6.За да могат съдилищата да предизвикват доверие в обществото, което е наложително, трябва да се вземат предвид и въпросите, свързани с вътрешната организация. Съществуването на национални процедури за гарантиране на безпристрастност, а именно съществуването на правила за отвод на съдиите, е значим фактор (вж. Micallef, цит. по-горе, и Mikhail Mironov Russia, № 58138/09, 6.10.2020 г.). Тези правила разкриват загрижеността на националния законодателен орган да отстрани всички основателни съмнения относно безпристрастността на съдията или на съда, и представляват опит да се осигури безпристрастност чрез премахване на причините за подобни съмнения. В допълнение към осигуряването на липсата на пристрастие, те са насочени към премахване на каквато и да е видимост на пристрастие и по този начин служат за укрепване на доверието, което съдилищата в едно демократично общество следва да внушават в публичната сфера (вж. Mežnarić v. Croatia, № 71615/01, 15.07.2005 г., и A. Kv. Liechtenstein, 38191/12, 9.07.2015 г.).
7. Йерархичната структура на компетентните административни органи също може да повдигне въпроса относно външното проявление и съответно възприемане (вж. Grace Gatt v. Malta, № 46466/16, 8.10.2019 г.). Самата национална система, регулираща кариерата на съдиите и дисциплинарните производства срещу тях, също е била предмет на жалби до Съда от гледна точка на независимостта и обективната безпристрастност на съдиите (вж. Ramos Nunes de Carvalho e Sá, цит. по-горе; Denisov v. Ukraine [ГК], № 76639/11, 25.09.2018 г.; и Oleksandr Volkov v. Ukraine, № 21722/11, ЕСПЧ, 2013 г.).
II. ПО ФАКТИТЕ
Фактите по делото и приложението на тези принципи в настоящото дело
8. Подадената жалба съдържа твърдения за политическа обвързаност в дисциплинарните производства и в административните и съдебните производства. Изложени са конкретни аргументи във връзка с провеждането на производствата пред Висшия съдебен съвет (ВСС) и Върховния административен съд (ВАС), както и с последвалото благоприятно кариерно развитие на съдиите, участвали в делата срещу жалбоподателката.
9.Правилен извод относно справедливостта на съдебните производства по дела, по които жалбоподателят се оплаква от въздействие на политически фактори върху съда, може да бъде направено, ако поведението на решаващия съд по конкретното дело се съпостави с поведението му по сходни дела. Поради това въпросът, който се повдига, е дали ВСС и ВАС прилагат закона последователно при дисциплинарни производства по еднакъв начин, или има разлика в прилагането според личността. Всяка такава разлика винаги повдига въпроса за съществуването на фактори извън правото, които влияят при взимането на решения, което от своя страна създава недоверие към съдебната система.
10.Един от въпросите, повдигнати във връзка с еднаквото прилагане на закона, е този за задължението на ВСС да изслуша лицето, по отношение на което се води дисциплинарното производство.
11. От гледна точка на твърденията на жалбоподателката, че не ѝ е било предоставено правото на защита в дисциплинарното производство, напълно споделяме изводите на ВАС в решението от 2.08.2012 г., които напълно съвпадат с достиженията на правната теория:
„Като не изслушва пряко и непосредствено привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, кадровият орган на съдебната власт, първо, нарушава същността на принципа на състезателност на дисциплинарното производство – изслушването на другата страна, и, второ, нарушава конституционното право на защита на магистрата.“
12. Противоположна позиция, застъпена в последвалото решение на ВАС от 18.12.2012 г., което отменя предходното, не съответства на достиженията на теорията, особено по отношение на следния аргумент:
„Целта на закона е дисциплинарното производство да се проведе от минимизиран състав на колективния орган, като върховенството на последния е запазено относно вида и размера на наказанието, както и да не се допусне дублиране на дисциплинарния състав, изрично регламентиран в закона. Обратното ще доведе до провеждането на ново дисциплинарно производство пред ВСС, което е недопустимо.”
Това решение не отчита нито факта, че решаващият орган е ВСС, а не дисциплинарният състав, нито решенията на ВАС по жалбите на други съдии, на които са били наложени санкции (вж. Решение на ВАС № 2780/27.02.2012 г. по адм.д. № 12603/2011 г., което отменя дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на друг съдия за забавяне на решения по 249 дела, което е потвърдено от ВАС с Решение № 9488 от 2.07.2012 г. по адм. д. № 5054/2012 г. на 5-членен състав). Решението посочва следното:
„привлеченото към дисциплинарна отговорност лице следва да бъде редовно уведомено за заседанието (същото следва и от общите правила на АПК, когато се издава утежняващ административен акт) и да му бъде дадена възможност да изложи защитната си теза лично или чрез процесуален представител.
Необходимостта привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател да упражни ефективно правото си на защита във всеки един случай непосредствено пред дисциплинарнонаказващия орган ВСС следва пряко по силата на непосредственото действие на чл. 56 от Конституцията на Република България.“
13. Друг въпрос, решаван по различен начин от ВСС, в зависимост от личността на нарушителя, е този за вида на наказанието, налагано при идентични нарушения.
14. В дисциплинарната практика по различен начин се решават следните въпроси: дали и как се вземат предвид натовареността на съдията, броят и сложността на възложените му дела, както и качеството на решенията и вината на съдията, по отношение на когото е формулирано обвинение за дисциплинарно нарушение.
15. В случая на жалбоподателката е установено, че нейната натовареност не е била проверена изобщо от дисциплинарния орган (решение на ВАС №10945/02.08.2012 г.), този въпрос изобщо не е обсъждан в решението на петчленния състав от 18.12.2012 г., което отменя предходното решение. Най-вероятната причина за заключенията на ВАС в решението от 18.12.2012 г. е погрешно тълкуване на правилата на НПК относно изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок и относно процесуалните срокове за извършване на процесуални действия, като тези заключения са основани на неразбиране на структурата и същността на наказателния процес.
16. Въпросът за вината не е разгледан в решението на петчленния състав, което само дава частична дефиниция на понятието „вина“. Подходът в други случаи по отношение на дисциплинарното наказание на съдиите е различен. Така например в решение на ВАС № 10613/15.07.2013 г. по адм. д. № 2848/2011 г. на петчленен състав, с което е потвърдено решението на ВАС № 623/13.01.2011 по адм. д. № 9430/2010, се констатира следното:
„…е следвало дисциплинарно наказващият орган да събере доказателства за фактическата и правна сложност на деветте дела, постановяването на решенията по които е след инструктивния срок. Не е отчетена високата лична натовареност на съдията, както и на административното отделение като цяло. Не е отчетен и фактът, че поради липса на достатъчно съдии е имало преразпределение на дела, което е довело до допълнително натоварване, … неизпълнението на служебните задължения следва да е извършено виновно. В случая съвкупната преценка на установените от доказателствата по делото факти и обстоятелства не установява констатираното осъществяване на елементи от фактическия състав за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ да е извършено виновно, за да се определи за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 ЗСВ.“
17. Това е прието и в решенията на ВАС № 2758/01.03.2010 г. по адм. д. № 14955/2009; № 2789/02.03.2010 г. по адм. д. № 14708/2009 г.; № 9926/16.07.2010 г. по адм. д. № 5695/2010 г.; № 4940/04.04.2012 г. по адм. д. № 1060/2012 г.; и № 15921/23.12.2010 г. по адм. д. № 12157/2010 г., постановени от петчленен състав, както и в редица други решения.
18. Следва да се отбележи, че въпросът относно причините за забавянето е обсъден и в решението на ВАС № 9190/01.07.2014 г. по второто дисциплинарно производство срещу жалбоподателката. В него съдът намира за безспорно, че жалбоподателката е имала голяма натовареност с дела с правна и фактическа сложност, че е участвала в международни събития по решение на ВСС, както и че работата ѝ е била възпрепятствана от липсата на съдебни зали. Съдът констатира следното:
„…в процесния случай нито ИВСС, нито някой от двата дисциплинарни състава, провели производството по дисциплинарно дело № 3/2012 г., нито Висшият съдебен съвет са положили усилия да изяснят въпроса съществувала ли е адекватна организация на работния процес в Софийски градски съд… Отговорът на този въпрос е от съществено значение, защото би допринесъл за изясняването на тежестта на нарушението и на едно друго от релевантните обстоятелства, съставляващи следващия критерий по чл. 309 ЗСВ за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание – обстоятелствата, при които е извършено нарушението.“
19. Съществува и противоречиво прилагане на разпоредбите относно задължението на наказващия орган да посочи мотивите за своето решение. Прави впечатление, че изразеното в особеното мнение становище на двама от съдиите от петчленния състав по второто дисциплинарно производство срещу жалбоподателката относно необходимостта ВСС да посочи мотиви за решението си при налагането на по-тежко от предложеното наказание, се споделя и и от третия член на състава, но по друго дело – решение на ВАС № 16181/08.12.2011 г. по адм. д. № 8458/2011 г. на VII о., потвърдено с решение на ВАС № 9701/04.07.2012 г. по адм. д. № 2006/2012 г. (5-членен състав). В това решение съдебният състав посочва следното:
„Наред с изложеното оспореният административен акт е немотивиран. В случая дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ – „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 % за срок от две години“. Висшият съдебен съвет не е обвързан от направеното предложение и в условията на оперативна самостоятелност сам определя какво наказание да наложи, като условие за законосъобразност на решението му е същото да бъде мотивирано. В този случай мотиви на решението са изказванията на членовете на Съвета в подкрепа на предложението за найтежкото дисциплинарно наказание.
От протокола на заседанието на Висшия съдебен съвет е видно, че единственото изказване е направено от главния прокурор. Изказване е направил и главният инспектор Анна Караиванова, но същата не е член на Висшия съдебен съвет и изложеното от нея не съставлява мотиви на решението. От изказването на главния прокурор обаче не могат да се направят обосновани изводи за спазване разпоредбата на чл. 309 от ЗСВ, която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. В изказването се акцентира върху факта, че жалбоподателят се представя за адвокат и заблуждава гражданите, като се изразява субективно мнение в смисъл, че „като не е констатирано друго нарушение, не означава, че го няма“. Но се подчертава, че наказанието е за конкретното нарушение. Съдът не възприема изложеното мнение като мотив на административния акт, обосноваващ конкретни съображения за необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Несъстоятелно е позоваването на предположения за нарушения. Не следва да се вземат предвид и съображения, които са извън предмета на дисциплинарното производство.“
20. Някои от противоречиво решаваните въпроси вече са недвусмислено решени в Тълкувателно решение № 7/2017 г. на ВАС (например относно правомощието на ВАС да върне делото на ВСС, което в случая на жалбоподателката е довело до недопустимия правен резултат от налагане на две различни наказания за едно и също нарушение). Това решение установява, както следва:
„Върховният административен съд няма правомощието след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание, да върне преписката на органа за ново произнасяне.“
В същото решение се приема и че: „Участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 311, т. 2, б. „в“ и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.“
21. Това решение на ВАС занапред трябва да предотврати опасността от прилагането на различен подход при разрешаването на тези въпроси според личността на наказваните съдии, без значение кои са те.
22.Различното прилагане на правните разпоредби в тези случаи поражда съмнения относно наличието на обективна безпристрастност, като тези съмнения произтичат и от няколко други факта.
23. Изявлението за пресата на главния инспектор 13 дни преди крайния срок за изготвяне на акта от проверката, установено в Решение № 10945/02.08.2012 г. („данъкоплатецът плаща заплатите на съдиите най-напред, за да си пишат делата, а в извънработно време нека пишат декларации и позиции. Затова ще проверим кои са си написали мотивите към присъдите в сроковете, посочени в закона, колко ги бавят и какви са причините за това“), се съсредоточава върху изявленията на жалбоподателката относно независимостта на съдебната власт, преди приключването на самата проверка, което означава, че главният инспектор вече не може да се разглежда като обективен наблюдател.
24.Освен това окончателният акт на Инспектората (публикувано на интернет страницата му му (http://www.inspectoratvss.bg/acts/1439540969.pdf) не анализира причините за забавянето. Изискването отделният съдия да осигури разглеждането на делата в разумен срок не може да бъде прието за оправдано, доколкото задължение на държавата, и конкретно на ВСС, е да решава проблемите, свързани с натовареността на съдиите, разпределението на делата и наличните ресурси.
25. Това задължение на държавата е ясно посочено в решението на Съда по делото Димитров и Ханъмов срещу България (№. 48059/06 и №2708/09, §72, от 10.05.2011 г.), както следва:
„72. Държавите имат единствено задължението да организират своите съдебни системи по начин, по който техните съдилища да могат да отговорят на всяко от изискванията на чл. 6 § 1 от Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок (вж., наред с много други източници, Bottazzi, § 22, и Scordino (№ 1), § 183, и двете цитирани по-горе). Те отговарят за забавяния, дължащи се на поведението на техни съдебни или други органи (вж. например Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, § 38-39, 22 октомври 2002 г.). Те отговарят също така за забавяния в представянето на становищата на назначените от съда вещи лица (вж. Capuano v. Italy, 25 юни 1988 г., § 32, Серия A № 119, и Nibbio v. Italy, 26 февруари 1992 г., § 18, Серия A № 228 A). По този начин държавата може да бъде обявена за отговорна не само за забавяния в движението на дадено дело, но също така и за неувеличаване на ресурсите в отговор на изоставащите дела или за структурни недостатъци в своята съдебна система, които предизвикват забавяния (вж. Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983 г., § 29-32, Серия A № 66; Guincho, цит. по-горе, § 39-41; и Pammel v. Germany, 1 юли 1997 г., § 69-72, Доклади по решения и определения 1997-IV). Справянето с проблема с неоснователното забавяне в съдебното производство може да наложи на държавата да предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други мерки.
73. Във връзка с това следва да бъде подчертано, че неразглеждането на конкретно дело в рамките на разумен срок не е непременно резултат от пропуски от страна на отделни съдии, прокурори или разследващи органи. Например, макар в някои случаи забавянията да се дължат на небрежност от страна на разследващия орган, прокурора или съдията, който отговаря за конкретно дело (вж. например B. v. Austria, цит. по-горе, § 52-54, и Reinhardt and Slimane-Kaïd v. France, 31 март 1998 г., § 100, Reports 1998-II), в други случаи забавянията могат да произтичат от това, че държавата не е предоставила достатъчно ресурси на съдебната система (вж. например Zimmermann and Steiner, цит. по-горе, § 30-32), или не е разпределила делата по ефективен начин (вж. например Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99, § 46, 14 май 2002 г.).“
26. Изказването на член на ВСС (71 стр. от протокол от 30.05.2011 г.), че той няма да подкрепи кандидат за председател на СГС, защото е участвал в подписка срещу ВСС и поради това не може да бъде добър ръководител, изглежда подкрепя оплакването на жалбоподателката, че някои членове на ВСС не проявяват търпимост към критика относно тяхната дейност и са склонни да наказват съдии, които изразяват подобни критики.
27.Липсата на мотиви в Заповед № 352/06.03.2012 г., издадена от председателя на ВАС, по силата на която жалбите срещу решения на ВСС са прехвърлени от VІІ отделение, което разглежда такива дела, на VІ отделение, което се занимава с дела, свързани със социално и здравно осигуряване, и издаването на тази заповед без предложение на Пленума на ВАС, изглежда подкрепя твърдението на жалбоподателката, че е имало целенасочена промяна, тъй като преди това съдиите от VІІ отделение са се произнесли в полза на нейната жалба по първото дело.
28. Само по себе си това обстоятелство не може да постави под въпрос обективната безпристрастност на решаващия съд. Но в съчетание с други факти, като отхвърлянето на искането за отвод на целия съдебен състав от VІ отделение и на искането за отвод на дисциплинарния състав на ВСС; липсата на разумно обяснение за нарушаването на принципа на случаен подбор на съдии (предвиден в чл. 9 от Закона за съдебната власт с цел предотвратяване на възлагането на определени дела на конкретни съдии, които са специално подбрани); забавянето на разглеждането на делото на жалбоподателката пред ВАС; и не на последно място, публичните изявления на главния инспектор и на някои членове на ВСС и последвалото кариерно развитие на съдиите, които са решили делото на жалбоподателката (предвид подкрепата, получена за съответните постове), пораждат съмнения, които подкрепят тезата на жалбоподателката, че липсва обективна безпристрастност.
III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
- Всички горепосочени фактори поставят под съмнение наличието на правна сигурност с оглед различното отношение на вземащите решения органи в дисциплинарните производства срещу различни съдии. Това подкопава основите на правосъдието.
- Трудността при решаването на дисциплинарни производства срещу съдии произтича от необходимостта да се установи много тънката граница между превенцията на нарушения на съдиите, които застрашават ефективността на съдебната система, и засягането на независимостта на съдебната власт, политическото влияние върху която подкопава правосъдието и общественото доверие в него.
- Извън съмнение е, че когато са извършени дисциплинарни нарушения, трябва да бъдат наложени наказания, за да се гарантира ефективността на правосъдието. Тези наказания обаче трябва да се налагат в производства, гарантиращи правата на участниците, да се основават на еднакво третиране на нарушителите, защото противното води до създаване на възприятия в обществото за липса на обективна безпристрастност, което дестабилизира правовия ред.
- Дисциплинарните нарушения от страна на съдиите трябва да бъдат санкционирани при условията на справедлив процес и според нас е извън съмнение, че правилното прилагане на закона и предотвратяването на нарушения може да бъдат постигнати само в контекста на такъв процес.
- Дестабилизирането на съдебната система води до дестабилизиране на правовата държава, в резултат на което правата на гражданите са поставени под заплаха. Нестабилната съдебна система не може да осигури стабилност и сигурност за правата на гражданите, а стабилността на съдебната система зависи както от нейната независимост от политическите органи, така и от наличието на ясни правила за кариерното развитие на съдиите и тяхното прилагане по еднакъв начин за всички съдии. Подтикнати от убеждението, че в случая някои от действията на главния инспектор и на членовете на ВСС и ВАС поставят под съмнение наличието на обективна безпристрастност, ние изразяваме това особено мнение, като същевременно зачитаме становището на мнозинство.
[1] Приложено към решение от 19 октомври 2021 г. на четвърто отделение на ЕСПЧ по дело № 40072/2013 г. Прев. Емилия Митрушанова, студент в ЮФ на СУ, под ред. на Калин Калпакчиев, съдия в САС
