Нов ре-старт за медиацията в България

Defakto.bg

Нова Стратегия на Националната асоциация на медиаторите за развитие на медиацията 2022 – 2026г.

Проф. д-р Добринка Чанкова – член на Управителния съвет на НАМ

 

Основна информация

Националната асоциация на медиаторите (НАМ)  е първото сдружение на  представителите на тази сравнително нова професионална общност  и сфера на дейност в България[1]. То е учредено през 2005 г., по-малко от  година след приемането на революционния за това време Закон за медиацията (2004г.)[2]. Основната мисия на НАМ е да насърчава формирането на единна политика за благоприятно развитие на медиацията в Република България. Организацията работи за популяризиране на медиацията и за ефективното прилагане на този извънсъдебен способ за разрешаване на спорове в различни области от живота.

През шестнадесетте години на своето съществуване Националната асоциация на медиаторите подпомага съвместната работа на сдружения и организации, работещи в областта на медиацията и сътрудничи с държавни и други органи и институции. Активно е взаимодействието с национални организации на медиатори от други страни и с международни организации, работещи по въпросите на медиацията.

Добре известно е, че пътят на медиацията в България не  е никак лек. Тя трябваше да се  бори както с институционалната съпротива на органите и лица с монопол и  „запазени интереси“ в областта на решаването на спорове, така и с народопсихологията на българина, за когото нерядко, дори и досега,  съдът е „първото и единствено легитимно средство“ за  авторитетно решаване на определен конфликт.

НАМ през  периода на своето съществуване, макар и непропорционално във времето, полагаше пионерски усилия за преодоляване на тези стереотипи, с оглед привеждане на  българското правосъдие в съответствие с Европейските и глобални стандарти. Създадена бе инфраструктура на медиацията, обучени (чрез корпоративните членове на НАМ) са над 2000 медиатора  в страната, създадени и функционират са множество центрове за медиация, както към съдилищата, така и извън тях. Осъществени са и  се осъществяват  множество проекти, насърчаващи развитието на медиацията. Преодоляна бе първоначалната съпротива и понастоящем медиаторите имат  съмишленици в лицето на Висшия съдебен съвет, Министерството  на правосъдието и др.

Новото ръководство на НАМ стигна до извода, че е необходим  нов етап в досега предимно екстензивното и еволюционно развитие на медиацията. Затова и бе взето решение за разработване на Стратегия за медиацията през следващите 5 години, която бе принципно одобрена на Общото събрание на НАМ, проведено на 2 декември 2021 г. Изразено бе общо  убеждение, че Стратегията не е статичен, а динамичен документ,  който  подлежи на  актуализиране, допълване и  разширяване, отчитайки особеностите на развитието. Същевременно, голямата идея е Стратегията да бъде представена на Министерството на правосъдието, което е ресорният орган съгласно Закона за медиацията, с надеждата, че тя ще бъде „припозната“ от него и   може да  бъде основа на Национална стратегия за развитие на медиацията, от която има нужда както обществото, така и отделните физически и юридически лица.

[1] http://nam-bg.org/

[2] ДВ, бр.  110 / 2004 г. посл.  изм.  ДВ,  бр. 17 / 2019 г.

Стратегията е рамков документ, в чието встъпление изрично се сочи, че медиацията предлага култура на общуване, основана на сътрудничество и намиране на най-добро решение за всички заинтересовани, без конфронтация и съперничество. Тя помага за интелигентен растеж в обществото, защото допринася за конструктивно разрешаване на проблемите и е полезна, както за гражданите, така и за правосъдната система, която се разтоварва от случаи, които могат да намерят извънсъдебно разрешение. Медиацията се основава на взаимно уважение и зачитане на правата на човека, окуражава хората да поемат отговорност за делата си и да търсят взаимноудовлетворяващи решения. Тя е процедура, чрез която се развива общество, основано на знания, сътрудничество, емоционална интелигентност и иновации. Медиацията има капацитета да подпомогне устойчив икономически растеж, спестявайки време и ресурси, както на бизнеса, така и на гражданите и на обществото като цяло, като води до насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите. Освен това, медиацията по висящи в съда дела може да бъде изключително ефективно и ефикасно средство за намаляване на натовареността на съдилищата, повишаване на качеството на правораздаването и съответно повишаване на удовлетвореността на всички, които ползват съдебната система. Възстановителното правосъдие като нов подход към престъпността, основан на съгласието и включващ в инструментариума си медиация жертва-извършител и други сродни алтернативни способи може да бъде силен превантивен и възпитателен механизъм за намаляване на престъпността предимно сред малолетни и непълнолетни и за оздравяване на отношенията между жертва и извършител. Поради всичко това е важна и ролята на държавата, от която се очаква  да съдейства за създаването на условия, благоприятни за развитието  на медиацията.

Основни цели на стратегията на НАМ за периода 2022-2026г. са:

А. Популяризиране на медиацията и разширяване на нейното приложение в различни сфери на живота

Б. Сътрудничество с органите на централната и местната власт за създаване на условия за развитие на медиацията

В. Съдействие на НАМ в контекста на предстояща задължителна съдебна медиация.

Г. Организационно укрепване на НАМ и консолидиране на медиаторската общност

 

Направленията за развитие на медиацията във връзка с поставените цели най-общо могат да бъдат представени така:

1.Развитие на медиацията като способ за разрешаване на спорове , свързани с насилие над деца и между деца.

Основание – зачестилите случаи на физическа агресия между ученици, родители и ученици, родители и учители, проблемите с наркоразпространението и други зависимости. Стратегията на НАМ се основава на Европейската стратегия за детето, която насърчава приложението на медиацията и възстановителното правосъдие в тези случаи. Естествени партньори на НАМ в тази насока могат да бъдат УНИЦЕФ и Национална мрежа за децата. Предвижда се да се  привлече Агенцията за закрила на детето и Министерството на образованието и науката като институционални партньори. Допълнително, на фокус е развитието на медиацията в делата и споровете за приложение на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и на Европейската конвенция за признаване на изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права.

2. Проучване на интереса на Патентното ведомство към въвеждането на процедура по медиация по спорове, свързани с авторски права и интелектуална и индустриална собственост.

Основанието е, че през 2020 г. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), чрез Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост, възложи проучване на престъпленията, свързани с нарушаване на правата на интелектуалната собственост чрез профили на продавачи на платформи за търговия на трети страни. Контекстът на проучването е: нарушаване на правата на интелектуална собственост в променящата се онлайн среда. В обхвата на дейност  се включват и  спорове във връзка с онлайн реклама, със злоупотреба с присъствие в социалните медии и  др.

3. Медиация в областта на административните спорове.

Развитието на обществените отношения наложи и в България признаване на съществуването на административни договори. България е подписала Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно медиация между административните органи и частни лица – Rec (2001) 9. Същевременно, това е  една от най-изоставащите области на приложението на медиацията у нас. НАМ вижда мястото на  медиацията в административните спорове в областта на екологията и опазване на околната среда; в областта на устройството на територията и др., както при вътрешни, така и при презгранични спорове.

4. Законодателно уреждане на медиацията жертва-извършител и възстановителното правосъдие (ВП).

Националната асоциация на медиаторите и нейните членове отдавна проявяват  засилен интерес към доктрината и практиките на възстановителното правосъдие  и работят активно за въвеждането им в България. Законът за медиацията предвиди медиация по наказателни дела, но законовата делегация за доуреждането й във вътрешното право не е  изпълнена и досега. Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления не бе транспонирана в частта й, насърчаваща приложението на ВП като инструмент в полза на пострадалите от престъпления. Новата препоръка CM/Rec (2018)8 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно възстановителното правосъдие по наказателноправни въпроси вече частично и по-скоро спорадично се изпълнява, но има необходимост от допълнително уреждане на принципите на ВП в законодателството ни. Затова са необходими изменения и допълнения в  Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за подпомагате и финансова компенсация на пострадалите от престъпления, Закона за изпълнение на наказанията и  задържането под стража, Закона за Министерството на вътрешните работи и др. Важно е приемането на Законопроекта за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни, известен в публичното пространство като Закон за детското правосъдие, тъй като за тази група  ВП е особено подходящо. Следва да се насърчава пълното и своевременно транспониране на релевантните международни актове.

5. Качество и заплащане при задължителната съдебна медиация

Въпросите за качеството и заплащането на процедурата по медиация ще повлияят дългосрочно на използването на медиацията, тъй като през тях минава задължително изграждането на доверие в нея – чрез високо качество и гаранции за законността на самата медиация, и от друга страна – изисквания към страните за участието им в нея – чрез подготовка, включително консултиране с адвокат, и заплащане на медиацията, особено при спорове, в които има материален

интерес. Стратегическа цел и приоритет в работата на НАМ е да работи за изготвянето на необходимите законови и подзаконови актове, които да регламентират заплащането на труда на медиаторите независимо от това дали става въпрос за провеждане на процедура по медиация преди завеждането на дело или в рамките на висящ съдебен процес. Трудът на медиатора следва да бъде зачитан както труда на всеки един професионалист, който е ангажиран с отговорната работа да разрешава спорове между страни и да способства за безболезненото преодоляване на конфликти в отношенията между граждани, бизнес, институции и общности. За Национална асоциация на медиаторите е от изключително значение изготвянето на стандартизиран подход при определяне заплащането на медиаторите, който да включва всички аспекти на тяхната работа, при отчитане спецификите на съответния спор, а също и съвместна дейност с релевантните институции за постигане на стратегическата цел.

В тази връзка НАМ ще работи както със своята членска маса, така и с други медиатори и организации на медиатори.