Министър Иван Демерджиев: Българската спецпрокуратура не оправдала своето съществуване
„Налице е реална опасност за върховенството на правото и основни демократични ценности, които споделя европейското семейство. Затова трябва да си отговорим като общество и професионална общност искаме ли правила за всички или се отказваме от тях и искаме те да не се отнасят за шепа недосегаеми и богоизбрани“ – това заяви главният прокурор Иван Гешев при откриването на конференцията „Съдебна реформа. Специализирано правосъдие“.
Конференцията бе организирана на фона на сериозните заявки от новите управляващи за закриване на спецправосъдието.
В приветствието си при откриването на форума главният прокурор Иван Гешев посочи, че тази година със своя глас българските граждани са дали „ясен знак към представителите и на трите власти, че очакват от тях реформи и промени, които да подобрят условията на живот и развитието на България“.
Той даде заявка, че прокуратурата е готова да учства в дебатите по промените, „ако тяхната цел е да се отговори на очакванията на обществото за повече справедливост“.
„Прокуратурата пое инициативата за провеждането на днешната конференция, за да декларираме еднозначно готовността на българската прокуратура за открита дискусия с цел провеждането на истински ползотворна и ефективна реформа. И с надеждата, че професионалното мнение на практикуващите юристи, неправителствените организации и академичната общност ще бъде чуто“, каза още Гешев.
„Извървяхме дълъг път на еволюция на нашето законодателство и синхронизиране с европейските правила. За съжаление, сме изправени пред политически опити за пробив в правото и законността, маскирани като „реформа“ и борба с престъпността“, заяви той.
Обществото и професионална общност трябва да си отговорят дали „искаме революционно извънредно законодателство, което да заличи постигнатия и признат от България прогрес след приемането ни в ЕС и да застраши основни права на българските граждани“, отбеляза главният прокурор.
Иван Гешев посочи позиции, по които прокуратурата е готова да отстъпи. Той ще подготви искане за задължително тълкуване до Конституционния съд – докъде са правомощията на главния прокурор за надзора за законност, посочени в чл. 126 на Конституцията. „Това би трябвало да изключи всякакви спекулации – КС, надявам се, подробно да очертае тези правомощия. Ние държим да бъде изцяло разяснена волята на конституционния законодател„, каза главният прокурор на конференцията.
„Правомощията на главния прокурор са доста по-ограничени в сравнение с тези, на който и да е главен прокурор в Европейския съюз. Въобще не може да става въпрос за контрол върху конкретни дела, въздействие върху вътрешното убеждение на магистрати или върху изхода по досъдебни производства. До това заключение достигнаха и колегите ни, изготвили независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата с помощта на Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия“, посочи още Гешев и посочи, че така ще бъдат изключени „всякакви съмнения за неограничените възможности на главния прокурор и неспиращите политически внушения и манипулации на общественото мнение“.
Иван Гешев показа подкрепа за въвеждане на съдебен контрол върху част от отказите за образуване на наказателно производство, но ако това е възможно без конституционни изменения.
На конференцията, посветена на спецправосъдието, Главният прокурор защити необходимостта от специализираните прокуратури. Особено важно е запазването на специализираното правосъдие, което е доказало своята ефективност и е признато и в международен план, заяви Иван Гешев. Той припомни, че на 6 декември 2021 г. Специализираната прокуратура бе избрана за домакин на Секретариата на постоянната конференция на прокурорите, работещи по дела за организирана престъпност.
След него обаче правосъдният министър Иван Демерджиев коментира, че данните показват, че „българската спецпрокуратура не е оправдала своето съществуване и е показала различен стандарт към уличените в корупция“. Министърът даде пример с успехите на румънската спецпрокуратура срещу корупцията. За една година – 2016-а, 1273 представители на властта са обвинени в съседната държава – министри, сенатори, депутати, магистрати, държавни директори, кметове. Има над 800 влезли в сила присъди, включително Демерджиев спомена на евродепутат.
„Сравнението, за съжаление, не говори добре за ефективността на българските институии. За съжаление, за своето продължително съществуване институциите на спецрокуратура и съд не успяха да убедят обществеността в своята ефективност, в своята обективност, в своята безпристраност , в законосъобразно протичане на тяхната дейност и необходимост от тяхното същестувване. Той не премълча, че те биват възприемани като „инструменти за саморазправа на властимащите“.
Обърна нимание, че дори след безпрецедентното публично посочване от САЩ на 3 лица и 64 свързани с тях субекти прокуратурата не е направила нищо и е действала избирателно. На 2 юни 2021 г. САЩ посочиха засега 3 български лица и 64 субекта. Санкците на МФ на САЩ са допълнени от действия предприети от държавата на публично посочване на 2 лица и 3-ма други държавни служители.
„Корупцията изпразва от съдържание институциите и подкопава общетвеното доверие в тях. В тази ситуация българската спецпрокуратура отново оправда своето съществуване, като не предприе нищо срещу посочените лица и подходи различно към тях“, заключи Демерджиев..
Във форума участват представители на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, членове на Висшия съдебен съвет, представители на органите на специализираното правосъдие, професионални магистратски организации, на академичните среди и на неправителствения сектор. В началото на конференцията видео приветствия отправиха Адриан Лазара – председател на Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, Ладислав Хамран – президент на „Евроджъст“ и Долорес Делгадо – главен прокурор на Кралство Испания.