
Брюксел върнал Плана за възстановяване, като, според вицепремиера Пеканов, в областта на върховенството на закона Европейската комисия (ЕК) поставила въпроса за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Въпрос, който не можем да решим повече от 10 години след вече до болка познатото решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Колеви срещу България“.
Своеобразен апотеоз на тези въртеливи движения беше просъществувалата в правния ни мир за кратко фигура „прокурор по разследването срещу главния прокурор“, който трябваше да е само про форма прокурор, но де факто изваден от традиционната прокурорска йерархия и надзор от главния прокурор. А успоредно с това номиниран от Висш съдебен съвет, конституиран по непроменен начин. Всичко това накуп официално се оказа невъзможно след решението на Конституционния съд по въпроса от тази година.
Всъщност решението не е толкова сложно, а и вече доста пъти е загатвано и от Съвета на Европа, и от Комисията.
Разследването срещу главния прокурор трябва да бъде ръководено от изцяло външен на прокуратурата субект –
особен ад хок обвинител, който не е задължително да стои по цял ден на едно бюро, да цъка в интернет и да получава заплата за това, а може да се сформира само и единствено когато се наложи.
Дали за ваденето на наказателното преследване на главния и други високопоставени прокурори от прокуратурата ще се изисква промяна на конституция, според мен е спорен въпрос. Но дори и Конституционният съд да приеме, че отговорът му е положителен, промени в конституцията така или иначе се налагат за преформатиране на състава на Висшия съдебен съвет, в който най-малкото съдийската квота трябва да бъде увеличена за сметка на парламентарната. Така че решенията могат да се съчетаят. От друга страна, дори изцяло външен на прокуратурата субект пак няма да бъде независим,
ако се избира от орган, в който главният прокурор продължава да има несъразмерно голямо влияние
Така че нещата са свързани.
Очевидно от ЕК се опитват да ни кажат, че пари по Плана за възстановяване няма да има без реформи в посока върховенство на правото. Хванали са се толкова активно с наказателното разследване на главния прокурор не толкова защото това буквално е въпрос с фундаментално значение за правовия ред, а защото през него много ясно се виждат неудачите на правосъдието ни като цяло.
Отново: първо, несъразмерно голямото влияние на главния прокурор и политиците във Висшия съдебен съвет и, второ, прокурорският монопол върху функцията по наказателно преследване – абсолютно никой вън от прокуратурата нито може да обвинява, нито може да контролира решението на прокурора дали да обвини. Много ясно и логично се вижда фундаменталният проблем с това, когато потенциално обвинен трябва да се окаже ръководителят на институцията, която въплъщава у себе си тази безконтролна власт.
Така че връщането на Плана от ЕК трябва да се използва за слагане на масата на необходимите реформи в структурата на Висшия съдебен съвет и преосмисляне на концепцията за прокурорския монопол върху наказателното преследване. И който остане вън от необходимото мнозинство за тези реформи, да носи ясната политическа отговорност за това.
Коментарът на автора е от Фейсбук