DeFakto.bg DeFakto.bg
Категорично заявявам, че по никакъв повод и по никакъв начин не съм оказвал никакъв натиск над прокуратурата и не съм използвал обидни думи срещу нейни представители.
Това заяви късно в неделя директорът на ГДБОП Калин Стоянов. Изявлението си той направи след двата отделни брифинга на прокурори от различни по степен институции, на които бе обяснено, че спрямо наблюдаващи прокурори е оказван „безпрецедентен натиск “ от шефа на ГДБОП. Причината – да бъде сключено споразумение с обвиняемия Борислав Колев срещу инфорамция за източените близо 54 милиона, отпуснати за АМ „Хемус“. Накрая цялото ръководството на ВАП обяви, че ще сезира международни и вътрешни институциии в защита на магистратската независимост.
Ето какво разказа за случая Калин Стоянов:
Длъжен съм да дам пояснения за изказаните днес обвинения срещу службата, която представлявам.
Повод за срещата с наблюдаващите прокурори в ГДБОП беше обстоятелството, че служителите, които рабятят по случая ми казаха, че за втори пореден път в рамките на 3-4 дни не могат да разпитат обвиняемия по делото, който е готов да разкаже цялата схема и най-вече – на кого, по какъв начин и къде е трябвало да предаде изтеглените от банката 54 милиона лева за строителството на лот 5 на АМ „Хемус“. Обвиняемият заяви готовност да говори, но единият от наблюдаващите прокурор казва, че не го интересува какво ще разказва този човек.
Аз бях длъжен да проверя ситуацията и по този повод разговарях с прокурорите. Трябваше да разбера каква е тяхната нагласа и откъде е тази неизаинтересовансост по такова значимо дело. Изказах лично мнение, че ако бях на тяхно място бих напривил всичко за човека, който е готов да разплете цялата схема. Аз съм удивен от интерпретацията, че желанието ми да се разкрие сложната схема, е натиск. Проведеният разговор бе след като обвиняемият и адвоката му си тръгнаха, учудени, че не им се позволява да говорят.
В резултат на моя „натиск“ е образувано досъдебно производство срещу служители на ГДБОП, а може и в частност срещу мен. Защо ли? Защото просто искаме да стигнем докрая на този тежък случай?!
След шефа на ГДБОП думата взе и началникът на сектор „Икономическо разследване“ в ГДБОП Александър Анастасов, който пряко е комуникирал с наблюдаващите прокурори. Той направи уговорката, че не може да разкрива детайли от разследването, но потвърди, че: „Два пъти правим опита да разпитаме обвиняемия и двата пъти не успяваме”. Добави: За да си вършим работата лично ставаме шофьори на прокурорите, защото има и такива, които не знаят къде се намира ГДБОП. Идеята на разследаването е да стигне до най-високите нива на икономичската престъпност, доколкото дават. Мисля, че в този случай, това вече не е позволено„.
Говорителят на вътрешния министър показа чатове във Вайбър с един от наблюдаващите прокурори.От едни от тях се разбира, че той не знае къде се намира ГДБОП и разпорежда на служител от службата да отиде да го вземе от ж.к. Люлин. Едно от записаните изречения е показателно за хъса на прокурора по делото:
„Той ще чака, не аз него. Ако иска да говори, ако иска да не говори„.
След брифингите на прокуратурата, разговорите са били изтрити, но са останали екранни снимки от тях, каза говорителат на МВР.
В отговор на образуваното досъдебно производство по чл. 289 от НК срещу служители на ГДБОП, в МВР обмислят да образуват разследване по предходния текст от закона – чл.288, в който се казва, че: Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6. – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност.
Ръководството на ВКП обяви днес, че за „безпрецедентния натиск“, оказван от ГДБОП на наблюдаващите прокурори, ще информира представителството на Европейската комисия, също и посолствата на САЩ и на Великобритания, Европейския парламент, Съвета на Европа, Венецианската комисия, Международната асоциация на прокурорите. Натиск, какъвто главният прокурор Иван Гешев досега не бил виждал по думите му.
Намираме идеята за много находчива – крайно време е навън реално да опознаят и разграничат истинските от фалшивите борци срещу корупцията в България.
Обобщение накратко
Лилия Христовска
Случаят е класика в жанра, извън противопоставянето по оста „Рашков – Гешев“. Полицията предлага да се направи сделка, която ще доведе до разкриване на истината – не просто на мулетата по случая, а на едрите поръчители на схемата. Знаковият обвиняем е съгласен, но срещу определени условия, както гледаме по екстракриминалетата. Реалните параметри на споразумението се уточняват в преговори, на които законът не пречи да се проведат, независимо от кабинетите, в които се договарят, защото одобрението им минава през съда. Не се съгласява обаче прокуратурата, която вместо „да се бие“ за всяка дума информация по делото, организира серия от пресконфренции на принципа „тичане пред вятъра“. С пълно съзнание, че така блокира делото, според действащото законодателство.
С аргумента „натиск“, прокуратурата не проявява интерес към показанията на обвиняемия, нито за източените обществени средства, които трябва да разкрие в частните сметки на кои „наши“ хора потъват. Така както не се интересуваше и от признанията на обвиняемия Васил Божков за милионите „такса спокойствие“, раздавал на обкръжението на Борисов, а по думите му – лично на самия Борисов. И не само.
Може „отвън“ задграничните институции да обяснят, че магистратската независимост, за която вкупом ръководството на прокуратурата претендира, не е завеса за прикритие на чудовищната корпуция, шетала необезпокоявано по земите на най-бедната държава в ЕС. Има и още. Страшно е, ако някои от прокурорите в тази баталия си вярват. За посредствеността – лек няма, няма и място в прокуратурата.
