Отново Гешев влиза в опасна политическа игра. Докога?
Петър Обретенов
Честно казано, никога не съм и мислил, че можем за стигнем до подобно публично излагане на български институции. В извънреден брифинг, който не знам защо беше излъчен на живо при прекъсване програмата по БНТ, шефката на Софийска районна прокуратура Невяна Зартова и говорителката на Софийска градска прокуратура Десислава Петрова обявиха, че от страна на служители на ГДБОП е оказан „безпрецедентен натиск” върху наблюдаващи прокурори да нарушат служебните си задължения като разпитат главния свидетел по казуса за изчезналите милиони за магистрала Хемус, но при условие, че не обжалва наложената му мярка за неотклонение и се преквалифицира деянието в по – леко., както е искал неговия адвокат.
Няколко часа след това, също на извънреден брифинг, предаван също по БНТ, Главният прокурор Гешев, заедно със своите заместници обявиха, че с този безпрецедентен и незаконен натиск е извършено престъпление срещу правосъдието по чл. 289 НК, за което ще сезират всички български и европейски институции.
В късния следобед, директорът на ГДБОП Калин Стоянов и разследващите полицаи по казуса за магистрала Хемус, също дадоха извънреден брифинг, на който отрекоха всякакви обвинения за неправомерен натиск върху наблюдаващите прокурори и от своя страна обвиниха прокуратурата, че саботира разследването като осуетява разпита на главния свидетел Борислав Колев. Това пък, според тях, е престъпление по чл. 288 НК, който предвижда наказание за орган на властта, който по какъвто и да е начин попречи да се осъществи наказателно преследване „ с цел да се избави другиго от наказание”.
Не зная кой е крив и кой е прав. Но като юрист зная, че не е моя работа да разрешавам този спор, а и не е във възможностите и компетентността на всеки зрител на БНТ и слушател на БНР да го разрешава. Тогава защо ни облъчиха с тази „домашна свада”? И прокуратурата и ГДБОП имат една и съща основна задача – борба с престъпността, макар и да ги осъществяват с различни методи и по различен, разписан в закона начин.
Войната между двете институции може само сериозно да навреди на едно знаково разследване за корупция в големи размери.
За всяка война се търси виновник. В случая тя беше обявена публично от прокуратурата и се пита защо? Поради каква необходимост?
Прокуратурата ръководи разследването и има много законни възможности да се справи с всякакви опити на други органи да се бъркат в нейната дейност. Прокурорите от СРП могат да се оплачат и да намерят закрила от по – горестоящите прокурори, а в крайна сметка – и от Главния прокурор. Но последният предпочита да се оплаква от ГДБОП пред медиите, вместо да използва огромните си правомощия, които има по закон, за да разреши този вътрешноведомствен спор. Впрочем, наблюдаващите прокурори, според собствените им изявления, не са се подали на „ безпрецедентния натиск” и на практика конфликтът е разрешен в полза на прокуратурата – по закон тя има последна дума.
Тогава с каква цел се изнася в публичното пространство и се прави достояние в България и в чужбина тази срамна свада между две български институции?
Цялата тази неприятна и излагаща ни като държава история напомня за една друга такава, с подобна характеристика: акцията срещу президентски съветник, която беше явна политическа намеса на прокуратурата в услуга на една висша държавна институция – премиерът, в конфронтацията й с другата – президентът.
Резултатът беше политически земетръс довел, в крайна сметка, до свалянето на правителството на Борисов.
Настоящата атака на Главния прокурор също има по – висока цел от ГДБОП и неговия директор: новото правителство или най – малко – неговия вътрешен министър, като по този начин се цели осуетяването на намеренията им за смяна на Гешев и реформиране на прокуратурата.
Отново Гешев влиза в опасна политическа игра. Докога?