Прокурорите по делото за пране на пари поискаха да бъдат освободени от разследването
„Очевидно има едно неразбиране на отговорностите и за закона от страна на колегите от полицията. Те очевидно не са разбрали, че прокурорите не могат да отидат и да обещаят това, което се е искало от тях. Това е една грешка в комуникацията и непознаване на закона от страна на полицията.“ Това коментира пред БНТ директорът на Националната следствена служба и зам.главен прокурор Борислав Сарафов по повод скандала между прокуратурата и МВР за пропусната възможност да се разбере къде са отишли 53-те милиона, изтеглени за магистрала „Хемус“.
Според Сарафов, полицаите от ГДБОП не познават закона и са решили, че могат да предложат „сделка“ на обвиняемия за пране на пари от магистрала „Хемус“ Борислав Колев срещу разкриване на веригата от замесени над него. Той смята, че полицаите са работили много усърдно по случая с Борислав Колев, той се е почувствал притиснат до стената и е решил да сътрудничи като издаде тези, които са над него по веригата за присвояване на десетките милиони за ЛОТ-5 от магистралата.
„В рамките на това желание полицаите са поканили прокурорите да дойдат и да удостоверят с присъствието си, че ще облекчат съдбата на обвиняемия, ако даде показания. Това обаче не е възможно. НК не позволява договаряне и облекчаване на процесуалната съдба срещу показания, с които се уличават други“, заяви Сарафов. Той обясни, че подобно договаряне на сътрудничество има в САЩ, но в България споразумението е само за признаване на вина и то едва след приключване на разследването. Призова за промяна на НК и на НПК, за да се подобри инструментариумът за работа на разследващите и на прокуратурата.
„На тях (полицаите) нещата може би им изглеждат много по-лесни, но за прокурорите не е така. Ние работим по едни тесни законови рамки, от които не можем да излезем, защото в някои случаи бихме могли да извършим и престъпление“, добави зам.-главният прокурор.
На срещата в ГДБОП е присъствал и адвокатът на обвиняемия Борислав Колев, за който не може да се предположи, че не знае какво и как може да се прави в подобна ситуация.
Така и не стана ясно как точно при дошъл на крак обвиняем, готов да разплете схемата, законът се е оказал пречка да бъде получена най-важната информация – при кого са отишли източените милиони.
Наблюдаващите прокурори по делото за отклонените от строителството на АМ „Хемус“ над 53 милиона лева, са поискали да бъдат освободени от разследването заради оказвания им от ГДБОП натиск, съобщиха от СГП.
„Отделно от това, предвид образуваното от СРП досъдебно производство, колегите смятат, че това би довело до оказването на допълнителен натиск
спрямо тях, което ще им попречи да вземат решения по делото“, обясни мотивите на колегите си прокурор Илиев. „Продължаваме да смятаме, че
всичко, което се случва е недопустимо и е в интерес на престъпността, но не и на българските граждани“, заяви той.
Решението по самоотводите ще вземе Софийска апелтативна прокуратура. Ако те бъдат уважени, ще бъдат избрани на случаен принцип нови разследващи, каза началникът на софийската градска прокуратура Илиана Кирилова: „Оттук нататък извършване на процесуално-следствени действия, които са възложени на структурите на МВР, ще се извършват в сградата, в кабинетите на прокурорите, тъй като по НПК упражняват ръководството и надзора по тези досъдебни производства, по всички досъдебни производства“.
Междувременно Камарата на следователите разпространи декларация, в която се казва, че „Персоналните атаки срещу конкретни прокурори, в частност и срещу
прокуратурата на Република България като цяло, са само и единствено в интерес на престъпността и в ущърб на българските граждани„. Камарата се противопоставя “ на всеки опит за натиск и намеса във вътрешното убеждение на прокурорите и следователите, както и срещу всеки опит за склоняването им към извършване на действия, противоречащи на материалните и процесуалните наказателноправни норми“.
Призоваваме и новоучредената законодателна власт да бъде изключително внимателна и прецизна със законовите промени в областта на правосъдието! Би следвало същите да се извършват само след проведен задълбочен професионален дебат и постигнат широк обществен консенсус. В противен случай съществува рискът широко афишираните добри намерения да доведат до коренно противоположен краен резултат, а именно блокиране на наказателното правосъдие в Република България, завършва декларацията си камарата.