DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокуратурата прекрати проверката за гражданството на министър-председателя Кирил Петков. Освен дали има двойно гражданство, спецобвинението е проверявало Петков и във връзка с назначенията в Българската банка за развитие в мандата му на служебен икономически министър, както и за участие във фирма, заяви говорителят на спецпрокуратурата Христо Кръстев. Общо по 10 сигнала е работила спецпрокуратурата, два подадени преди решението на Конституционния съд, което установи, че Петков е имал двойно гражданство към момента на назначаването му за министър на икономиката, и осем – подадени по-късно.
Данните на прокуратурата, свързани с Българската банка за развитие, са показали, че няма нарушение на Закона за кредитните институции затова проверката по този текст прекратена проверката.
По повод твърденията за участие във фирма и несъответствия с декларацията, подадена пред КПКОНПИ, наблюдаващият прокурор е преценил, че това не е от компетентността на спецпрокуратурата, така че ще се чака отговор от Антикорупционната агенция(виж по долу)
Относно гражданството е постановен отказ, защото към момента на подаването на декларацията си, той не е имал длъжностно качество, обясниха от спецпрокуратурата.
„Първо, тази декларация да се подава пред орган на власт. В случая лично аз като магистрат считам, че Президентът на Републиката е орган на власт. Но трябва декларацията да е предвидена в закон, в указ или в постановление. Конституцията е най-висшият акт, следват кодекси, закони и подзаконови актове. Конституцията не е предвидена в законовата диспозиция на чл. 313“. каза Валентина Маджарова, шеф на спецпрокуратурата. Подобна теза разви и Андрей Янкулов, бивш зам. правосъден министър още когато спецпрокуратурата оповести, че е образувала проверка за гражданството на Кирил Петков.
Маджарова подчерта, че прокуратурата винаги е твърдяла, че законът е несъвършен и е нужно доразвиване на разпоредбите.
Проверката бе образувана на 24 август и удължена до 15 декември. Паралелна проверка е направена и в Софийската районна прокуратура, която е била сезирана от наблюдаващия прокурор. Там също са установили, че данни за образуване на досъдебно производство няма.
Ръководителят на СРП Невена Зартова посочи, че наблюдаващите прокурори са се произнесли също с отказ, тъй като въпросната декларация, макар действително да съдържа невярна информация, няма доказателствена стойност, а има единствено заявителски и уведомителен характер.
Попълнената декларация с невярно съдържание за гражданството, преди да бъде назначен за министър, не е престъпление, тъй като няма законова или подзаконово задължение за попълването на подобна декларация, поясни Зартова.
Случаят може да продължи, ако някой от десетте жалбоподатели реши да протестира отказа пред по-горната прокуратура.
По-късно Спецпрокуратурата изпрати допълнителна информация за мотивите да откаже образуване на досъдебно производство срещу Кирил Петков по сигнал за нарушения на служебните му задължения в качеството на служебен министър на икономиката, предоставяме следната допълнителна информация.
Ето какво се казва в него:
По повод твърденията за нарушения при избора и вписването на състава на Надзорния и Управителния съвет на „Българската банка за развитие“ ЕАД, извършената прокурорска проверка установи:
ББР се представлява съвместно от двама изпълнителни директори, или поне един изпълнителен директор и един прокурист. Едноличен собственик на капитала на банката е българската държава, чиито права се упражняват от министъра на икономиката.
В периода от 12.05.2021 г. до 16.09.2021 г. тези права са упражнявани от Кирил Петков в качеството му на служебен министър на икономиката.
Всички промени на основни обстоятелства в партидата на ББР в Търговския регистър през този период са извършени при спазване на Устава на банката и на разпоредбите на Закона за Търговския регистър. Длъжностно лице по вписванията в Търговския регистър при Агенция по вписванията е установило спазена законова процедура и е постановило вписване на промените по партидата на ББР.
В този смисъл, не са установени данни служебният министър на икономиката да е нарушил служебните си задължения и да е превишил властта и правата си.
В хода на проверката наблюдаващият прокурор от СП стига до извода, че твърденията за неверни данни в декларация за имущество и интереси не отговарят на истината. Декларирани неверни данни не са установени, а дори да е така, това само по себе си не се явява престъпление, а евентуално административно нарушение по чл. 174 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Това потвърждава и съдебната практика.
Декларираните обстоятелства за участие в юридически лица могат да се установят чрез справка в публичния Търговски регистър при Агенция по вписванията. Поради това и декларирането им (дори в случай, че са неверни) не може да обуслови търсене на наказателна отговорност, а единствено административна.
